Решение № 16366 от 9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1397/2012 г.

Решение № 16366 от 9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1397/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), подадена чрез процесуален представител срещу решение № 5761 от 16.12.2011 г., по адм. дело № 7063/2011 г. от Административен съд София град, с което е отменена негова заповед № ЧР 77 от 24.03.2011 г., с която е прекратено служебното правоотношение с Николай Георгиев Харалампиев. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Николай Георгиев Харалампиев в представено писмено възражение срещу касационната жалба и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на същата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Правилно първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по делото безспорно е установено, че заповедта е постановена в нарушение на материалния закон. Към момента на постановяването й разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), посочена от административния орган като правно основание в административния акт е предвиждала възможност при назначаване на държавен служител за първи път на държавна служба право на органа да прекрати служебното правоотношение без предизвестие в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност. В случая Харалампиев е назначен за държавен служител в ИАРА 19.03.2011 г., а служебното му правоотношение е прекратена с процесната заповед на 25.07.2011 г. Формално едногодишния срок е спазен, но правилно съдът е констатирал, че в случая не налице другото условие - лицето да е назначено за първи път на държавна служба. От доказателствата по делото безспорно е установено, че Харалампиев е заемал държавна служба и преди това назначение, при което не са изпълнени изискванията на чл. 12, ал. 1 ЗДСл и правилно в обжалваното решение е прието, че административният акт е постановен в нарушение на материалния закон. Неоснователен е и наведеният довод за необоснованост на решението. Съдът е изяснил спора, като е събрал необходимите доказателства, които е обсъдил поотделно и в съвкупност, като изложените мотиви подробно обосновават извода за незаконосъобразност на обжалваната пред него заповед. Наведеният довод, че ответникът е декларирал, че за първи път постъпва на държавна служба и това е мотивирало органа да постанови заповедта е неоснователен. Административният орган е задължен по силата на чл. 35 АПК да издаде индивидуален административен акт, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, което задължение е посочено и като основен принцип за истинност по чл. 7 АПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото ИАРА следва да бъде осъдена да заплати на Харалампиев направените деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 500 лв., представляващи хонорар за едни адвокат. Искането за допълване на първоинстанционното решение, в частта му за направените пред тази инстанция е следвало да бъде направено по реда и в срока по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК пред АСС. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение