Решение № 11320 от 20.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6900/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Берковица против решение 292 от 28. 04. 2023 г. по адм. дело 497/ 2022 г. на Административен съд- Монтана, с което е отменена заповед РД-15-963/ 22.11.2022 г., издадена от същия административен орган. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено. Претендира присъждане на направените разноски. Ответниците Е. Маркова, П. Георгиева и Е. Алексова оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила и да им се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд Монтана е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, но по съображения, които не съвпадат изцяло с изложените в съдебния акт. Изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения във формата на обжалвания акт и на административнопроизводствените правила, обосноваващи отмяна на заповедта на кмета на община Берковица, са неправилни и не се споделят от настоящата инстанция. Нареденият за премахване строеж е посочен в заповедта с идентификатора, с който е отразен в КККР на гр. Берковица, поради което следва да се приеме, че е индивидуализиран. Не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От представените с административната преписка обратни разписки, писма до Е. Маркова и жалби от последната, се установява, че адресатите на заповедта се уведомени за административното производство и за съставения констативен акт. Заключението на административния съд за отмяна на заповедта на кмета на община Берковица поради противоречие с материалноправни разпоредби е направено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Установено е, че описаният в заповедта строеж представлява едноетажна постройка с бетонови основи, тухлени стени и плосък покрив. Сградата се състои от три помещения: гараж, работилница и тоалетна и е заснета с идентификатор 03928.506.108.2 по КККР на гр. Берковица. Изградена е през 1986 г. без строителни книжа, като гаражът е на уличната регулационна линия на УПИ VII- 1646, кв. 133а по регулационния план на гр. Берковица, одобрен през 1985 г. и на имотната граница със съседния имот с пл. 1647, за който е отреден УПИ VIII-1647, в кв. 133а по плана на гр. Берковица. По КККР, одобрена през 2003 г., строежът попада в ПИ с идентификатор 03928.506.108, на имотната граница с ПИ с идентификатор 03928.506.109, която е материализирана място и съвпада с имотната граница между процесния имот с пл. 1646 и съседния пл. 1647 по предходния кадастрален план. Сградата е застроена свързано с изградените в съседния имот гараж и стопанска постройка. При тези факти административният съд правилно приема, че предмет на заповедта за премахване е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР ЗУТ. Същият е от пета категория и е незаконен, тъй като е изграден без строителни книжа- чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Правилно е и заключението, че въпреки това заповедта е незаконосъобразна,тъй като строежът е търпим и не подлежи на премахване. Според разпоредбата на §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, приложима, с оглед времето на извършване на строителството, за да е търпим и да не подлежи на премахване строежът следва да отговаря на няколко кумулативни условия, а именно: да е построен до 07.04.1987 г., да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и правилата и нормите по устройство на територията, действали по време на извършването му или по сега действащите такива. В случая административният съд правилно приема, че изброените предпоставки са изпълнени и строежът, който представлява постройка на допълващото застрояване е търпим и не подлежи на премахване. Строежът е изграден на уличната регулационна линия и на вътрешната граница на поземления имот, свързано със сгради на допълващото застрояване в съседния имот и съответства на изискванията на чл. 42, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, които допускат изграждане на гаражи и работилници на уличната регулационна линия, както и на вътрешната граница на урегулирания имот, свързано с постройки на допълващото застрояване в съседния имот. В случая регулационният план на гр. Берковица, одобрен през 1985 г., не е приложен по отношение на регулационната граница между УПИ VII- 1646 и УПИ VIII-1647, в кв. 133а и отчуждителното действие на плана е прекратено съгласно § 8, ал.1 от ПРЗУТ, което създава възможност вътрешната регулационна граница да бъде поставена в съответствие с материализираната на място граница на двата поземлени имота по искане на собствениците (§8, ал. 2, т. 3 ПРЗУТ). При наличието на одобрена след регулационния план кадастрална карта собствениците могат да поискат и изменение на ПУП, като при условията на чл. 134, ал.2, т. 2 ЗУТ регулационната граница се приведе в съответствие с кадастралната. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че оспореното решение на Административен съд - Монтана е постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително на правените разходи по водене на делото пред касационната инстанция община Берковица, в чиято структура е административният орган, касатор в производството, следва да заплати на ответниците сумата 900.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,