Решение № 11217 от 24.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5172/2020 г.

Решение № 11217 от 24.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5172/2020 г., VII о., докладчик съдията Полина Богданова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби на: 1) Ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 - 2020", гр. София, ул. "Св. Св. Кирил и Методий" № 17-19 срещу Решение № 37 от 10.01.2020 г. на Административен съд, гр. Бургас, постановено по административно дело № 1779/2019 г. в частта, с която е отменено негово Решение № РД-02-36-800/05.07.2019 г. в частта на т. 5 за отказ от верификация и плащане на разходи в размер на 2 305, 68 лв. 2) Община Поморие, седалище и адрес на управление гр. Поморие, ул. "Солна" № 5 срещу Решение № 37 от 10.01.2020 г. на Административен съд, гр. Бургас, постановено по административно дело № 1779/2019 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на общината срещу Решение № РД-02-36-800/05.07.2019 г на РУО на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020" в частта, за отказ от верификация на разходи по искане за окончателно плащане в размер на 195 153, 88 лв. (т. 2, 3 и 4 от административния акт). Касаторът – РУО, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът неправилно е приложил т. 4.5.1 от Насоките за кандидатства по процедурата за директно предоставяне на безвъзмездна помощ, определяща "преките разходи". Подробно обоснова, че правилно е приложил като основа за определяне на общия размер на разходите за одит верифицираните допустими разходи с натрупване и правилно е отказал верификацията им съгласно чл. 57, ал. 1, т. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Моли съда да отмени обжалваното решение в посочената част и да потвърди изцяло оспореното решение за отказ от верификация. Касаторът – РУО се представлява от адв. Б. Балинова. Моли за присъждане на сторените в производството разноски, за които представя списък и доказателства за плащане. Ответникът по касационната жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 – 2020 г. " – Община Поморие, счита същата за неоснователна. Излага подробно фактите по делото, анализира ги и счита за правилен извода на съда за незаконосъобразност на оспорения акт в частта му т. 5. Счита решението на съда в тази част за правилно и законосъобразно и иска да бъде оставено в сила. Касаторът – Община Поморие, счита обжалваното решение, в оспорената от него част, за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че е налице разминаване между фактическите основания и правните изводи на РУО в оспорения административния акт, които са съществени и не са отчетени от съда, като нарушения, а те са довели и до неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че бюджетът на проекта е разработен на база данни в обследванията на енергийна ефективност, но е направен общо за три сгради и без да е индивидуализиран по пера за отделните сгради и видове дейности. Така е бил одобрен бюджетът и видно от разходните документи, той не е надвишен. Оспорва приложимостта на референтни стойности, приложени от административния орган, като сочи, че дори да бъдат съобразени, направените разходи за инженеринг на трите сгради възлизат на 829 538, 90 лв. (по разходни документи), а при прилагане на референтните стойности сумата би била 862 793, 40 лв. Обстоятелството, че при една от сградите не са спазени посочените референтни стойности не променя факта, че разходите за инженеринг на трите сгради общо покриват изискванията, а бюджетът за тях е одобрен общо, и следователно, общо следва да бъде преценяван, дали отговаря на заложеното и нормативните изисквания. Относно разходите по т. 4 от оспореното решение сочи, че разходите за организация и управление е предвидено да не надвишават 2% от стойността на преките допустими разходи, като счита че основата, към която е приложен този показател, е неправилно определена от РУО и същата е по-висока, а представената за одобрение сума следва да бъде изцяло верифицирана. Моли съда да отмени обжалваното решение в оспорената от него част и да отмени изцяло оспореното решение за отказ от верификация. Ответникът по касационната жалба на Община Поморие – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 -2020 г. ", счита същата за неоснователна. Излага подробно фактите по делото, анализира ги и счита за правилен извода на съда за законосъобразност на оспорения акт по т. 2, 3 и 4. Счита решението на съда в тази част за правилно и законосъобразно и иска да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на РУО и за неоснователност на касационната жалба на Община Поморие. Касационните жалби са допустими – подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество, касационната жалба на РУО е неоснователна, а тази на Община Поморие е частично основателна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касаторите и възраженията на насрещните страни, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 18.02.2016 г. и на 28.10.2016 г. РУО изпраща до 68 общини, между които и Община Поморие две писма, с което ги уведомява, че на 05.10.2016 г. (съгласно писмото от 28.10.2016 г) на страницата на Министерство на регионалното развитие и благоустройството е публикувана Таблица с актуалните референтни стойности на допустимите дейности при изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, които влизат в сила от 10.10.2016 г. На 14.11.2016 г. между Община Поморие и УО на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 -2020 г. " е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проект "Повишаване на енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради в гр. Поморие – 3" на стойност 1 326 110, 90 лв. при 100% безвъзмездна помощ. На 19.10.2017 г. между Община Поморие и ДЗЗД "Виа Понтика 2017", "Билдинг Комфорт" ЕООД и "Санконсултинг" ЕООД е сключен договор за изпълнение на обществена поръчка. Договорът е с предмет "Възлагане на дейности по инженеринг (проектиране, СМР и авторски надзор) и изпълнение на мерки за енергийна ефективност по три обособени позиции за жилищни сгради", индивидуализирани с административен адрес. С цена на договора 378 277, 71 лв. без данък добавена стойност. На 19.10.2017 г. между Община Поморие и "Екип Стемар" ДЗЗД, "Екип МГ" ООД и "Стемар инженеринг" ЕООД е сключен договор за изпълнение на обществена поръчка с предмет "Изработване на комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционен проект по смисъл на чл. 142, ал. 6, т. 2, ал. 10 и 11 ЗУТ и упражняване на строителен надзор по време на строителството за обект – жилищен блок, гр. Поморие, бул. "Яворов" № 62", на цена 10 583, 34 лв. На 13.11.2018 г. общината депозира искане за окончателно плащане № 3 на обща стойност 484 130, 92 лв. за отчетния период периода 14.11.2016 г. - 13.11.2018 г. РУО извършва проверка в рамките, на която два пъти иска от Община Поморие допълнителни обяснения и документи относно извършените разходи. Общината предоставя исканите документи и информация с писма от 18.02.2019 г. и 20.05.2019 г. На 05.07.2019 г. административният орган постановява оспорваното решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане № 3 от 13.11.2018 г., като: т. 1. Отказва верификация на разходи - 226, 99 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ. В тази част решението не е оспореното и е влязло в сила; т. 2. Отказва верификация на разходи - 182 815, 75 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ във вр. чл. 20 и 84 от Общите условия към сключения административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ между УО на Оперативна програма "Региони в растеж" и Община Поморие от 14.11.2016 г.; т. 3. Отказва верификация на разходи 7 530, 29 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ във вр. чл. 20 и 84 от Общите условия към сключения административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ между УО на Оперативна програма "Региони в растеж" и Община Поморие от 14.11.2016 г.; т. 4. Отказва верификация на разходи 4 580, 85 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ и във вр. чл. 7, ал. 1, 2 и 3 от Постановление № 189 от 28.07.2016 г. на Министерски съвет за определяне на националните правила за допустимост на разходите по програми, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за програмния период 2014-2020 г. (ПМС № 189); т. 5. Отказва верификация на разходи 2 305, 68 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ и във вр. чл. 7, ал. 1 ПМС № 189. Компетентността на издателя на решението е доказана с представената от ответника в съдебното производство Заповед №РД-02-36-1179 от 26.09.2018 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която определя ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 – 2020 г. " В съдебното производство пред Административен съд - Бургас е прието заключението на съдебно-икономическа експертиза. Заключението на вещото лице не е оспореното и установя, че в одобреното проектно предложение, неразделна част от сключения договор, не са посочени нито разпределените разходи по обекти, нито по видове услуги – проектиране, СМР и авторски надзор. Средната цена за инженеринг на трите жилищни сгради общо възлиза на 155, 08 лв. без данък добавена стойност. Средната цена за квадратен метър за услугата строителен надзор възлиза на 2, 72 лв. Според експертното заключение в сумата от 829 538, 90 лв. са включени преките разходи както следва: разходи за инженеринг 763 012, 52 лв., строителен надзор 11 479, 90 лв., за обследване за енергийна ефективност и сертификат и техническо обследване и паспорт 38 241, 48 лв., други услуги 16 805 лв., в това число и информация и публичност – 6 450 лв., финансов одит 10 355 лв. Изрично е посочено, че общата сума от 829 538, 90 лв. е получена след намаляване на неверифицираните разходи, съгласно акт от 05.07.2019 г. и финансовата корекция от 5%. Изрично отговаря по въпрос девети, че разходите за СМР при прилагане на референтните стойности към предвидените дейности за конкретните три сгради възлизат на 862 793, 40 лв. Въз основа на така установените факти, съдът приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискваната от закона форма, като съдържа фактически и правни основания за издаването му, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Относно спазването на материалния закон, съдът е приел по т. 2 и 3 от решението за отказ от верификация, че съгласно чл. 20 от Общите условия към сключения административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова УО на оперативната програма има право да дава указания за бенефициера, във връзка с изпълнението на проекта, които са задължителни за последния и неспазването им може да доведе до неверифициране на разходите, финансови корекции и др. Съгласно чл. 84 от Общите условия към сключения административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова УО на оперативната програма, ако установи, че разходът не съответства на условията за допустимост по чл. 82, ал. 1 и 2 не ги верифицира и уведомява за това бенефициера. В случая, административният орган е установил, че бенефициерът не се е съобразил с направените препоръки и не е коригирал разходите за авторски надзор (т. 2) и строителен надзор (т. 3) за една от сградите – тази на бул. "Яворов" № 62, гр. Поморие, съгласно референтните стойности за допустимите при изпълнение на проекти за енергийна ефективност, последните са били съобщени на Община Поморие, тя не ги е приложила и следователно направените разходи правилно не са верифицирани. По т. 4 съдът приема, че неверифицираната сума се отнася към разходите за организация и управление, които съгласно т. 4.5.1 от Насоките за кандидатстване не трябва да надвишават 2 % от стойността на общите преки допустими разходи, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Установява, че общо верифицираните разходи са 829 538, 90 лв. и следователно разходите за организация и управление не следва да надвишават 16 590, 78 лв., а заявените за одобрение са с 4 580, 85 лв. повече, поради което последните правилно не са верифицирани. Съдът е направил подробен анализ на приложимия материален закон и е заключил, че същият е приложен правилно от РУО. По т. 5 съдът приема, че неверифицираната сума се отнася към разходите за одит, които съгласно т. 4.5.1 от Насоките за кандидатстване не трябва да надвишават 1 % от стойността на общият размер на безвъзмездната финансова помощ, одобрена на етапа на кандидатстване от страна на УО, като не следва да надвишава 50 000 лв. без данък добавена стойност. Счита, че РУО е приложил процентния показател към неправилна основа – "общо верифицираните допустими разходи с натрупване" и така не е спазил заложеното в т. 4.5.1 от Насоките за кандидатстване и следователно неправилно е отказал верификация. Конкретно е установил, че при точно прилагане на основата, посочена в т. 4.5.1 от Насоките за кандидатстване, разходите за одит не следва да надвишават 13 261, 11 лв., заявените за одобрение са в размер на 12 426 лв. и следователно подлежат на верификация изцяло. Като краен резултат, съдът отменя оспорваното решението РУО в частта на т. 5 за разходите за одит и отхвърля жалбата на Община Поморие срещу същото решение в останалата му част. Решението е валидно, допустимо и частично правилно като краен резултат. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на правните и фактическите основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Спорът между страните е относно правилното приложение на материалния закон, като относно разходите по т. 2 и 3 от решението за отказ от верификация се свързва с приложимостта по отношение на допустимостта на претендирания разход на Таблицата с актуализираните референтни стойности на допустимите дейност при изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Съгласно член 65, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент № 1303/2013) допустимостта на разходите за финансиране от Европейските структурни и инвестиционни фондове по одобрени проекти се определя въз основа на национални правила, освен в случаите, в които са определени специални правила в този или в друг регламент. Такъв специален регламент за Европейския фонд за регионално развитие е Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта "Инвестиции за растеж и работни места", и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006 (Регламент № 1301/2013). Националните правила за допустимите разходи са в ПМС № 189. Освен тези общи документи, с оглед на чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ, правилата за допустими разходи се съдържат и в Насоките за кандидатстване по процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по приоритетна ос 2 "Подкрепа за енергийна ефективност в опорни центрове в периферните райони", процедура "Енергийна ефективност в периферните райони" (л. 113-127 от първоинстанционното дело). В нито един от горепосочените документи не е налице разпоредба, която да дефинира допустимост на разходите по проектите при съобразеност с Таблицата с актуализираните референтни стойности на допустимите дейност при изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради или такава, въз основа на която да може да се направи обоснован извод за регламентирано изискване. В Насоките за кандидатстване, т. 4. 5. "Допустими и недопустими разходи", в т. 4.5.1 са изброени релевантните нормативни актове и са регламентирани принципните изисквания към разходите – да са за дейности, определени от Управляващия орган; да са допустими по съответния приоритет; да са включени в договора; изборът на изпълнител да е в съответствие със закона; за тях да е налична адекватна одитна следа; да са отразени в счетоводната документация; да са за реално предоставени стоки и услуги; да са съобразени с правилата за държавните помощи; да са в съответствие с принципа на добро финансово управление. Дефинирани са преките допустими разходи като са поставени изисквания, между които и изискванията: 1.) разходите, свързани с проекти и авторски надзор да са в размер до 5% от стойността на строително-монтажните работи, финансирани от безвъзмездната помощ, одобрена на етапа на кандидатстване, но когато на етапа на кандидатстване е предвиден инженеринг, ограничението е неприложимо; 2.) разходите за строителен надзор в размер на 5 % от стройността на СМР, финансирани от безвъзмездната помощ, одобрена на етапа на кандидатстване; 3.) разходите за оценка на съответствието на проектите – до 5% от стойността на разходите за проектиране и надзор, но когато на етап кандидатстване е предвидено възлагане на инженеринг, разходите за строителен надзор и оценка на съответствието са общо в размер до 5% от стойността на инженеринга; 4) разходи за одит до 1% от общият размер на безвъзмездната финансова помощ, одобрена на етапа на кандидатстване от страна на УО, но не повече от 50 000 лв. без данък добавена стойност; 5) разходите за организация и управление до 2% от стойността на преките допустими разходи, финансирани от безвъзмездната финансова помощ. В т. 4.5.2. "Недопустими разходи" не фигурира условие за недопустимост на разходите, направени над установените референтни стойности на дейностите при изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност. В членове 8, 9, 10, 11 и 12 от договора за безвъзмездна финансова помощ са регламентирани изискванията към допустимите разходи като по-конкретно недопустим е разход, който не е предвиден в проектното предложение или който макар и да е предвиден, е станал впоследствие недопустим поради неизпълнение на договора, грешка, нарушение на законодателството. Съгласно чл. 2. 6. от договора, с подписването му бенефициерът (по смисъла на член 2, т. 10 от Регламент № 1303/2013) декларира, че е запознат със съдържанието на договора и неговите приложения. Едно от приложенията на договора са Общите условия. В чл. 20 на Общите условия е регламентирано правомощие на Управляващия орган да дава указания на бенефициера във връзка с изпълнение на проекта, които са задължителни за него и неспазването на които може да доведе до неверифициране на разходи. В раздел ХІІІ "Допустимост на разходите" на Общите условия, в чл. 76 и 77, са регламентирани изискванията за допустимост на разходите. Член 76 препраща към изискванията на Регламент № 1303/2013, ПМС № 189 и Насоките за кандидатстване във връзка с допустимостта на разходите. Член 82 от Общите условия регламентира изискванията за съответност, действителност, ефективност, законосъобразност и доказуемост на разходите. А чл. 84 от Общите условия регламентира единствено правомощието на Управляващия орган да не верифицира разход, който не отговаря на условията за допустимост по чл. 82 и раздел ХІІІ. Видно от горното, в публично достъпните нормативни и административни актове, относими към процесната процедура, не е регламентирано изискване за допустимост на разходите по процесния проект за съобразяване с референтните стойности на дейностите по изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност. Референтните стойности на дейностите при изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност са регламентирани като изискване в Приложение № 2 към чл. 1, ал. 2 от Постановление № 18 на Министерския съвет от 02.02.2015 г. за приемане на Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата и за определяне на органите, отговорни за реализацията й (ПМС № 18). Постановление № 18 е прието на основание чл. 6, т. 2 от Закона за нормативните актове, като в приетите Методически указания към Програмата е посочено, че референтните стойности ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, могат да се актуализират на всеки три месеца и общините са задължени да се съобразяват с тях. Нито в ПМС № 18, нито в Методическите указания към Програмата е посочено, че тя е част от Националната дългосрочна програма за насърчаване на инвестиции за изпълнение на мерки за подобряване на енергийните характеристики на сградите от обществения и частния национален жилищен и търговски сграден фонд по смисъла на чл. 5, ал. 3, т. 4 от Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ), който се предоставя на Комисията на Европейския съюз във връзка с инвестиционните приоритети по член 5, параграф 4, б. в) от Регламент № 1301/2013, но с оглед на посоченото в § 20 ЗЕЕ това би следвало да се приеме за очевидно при отчитане и на факта, че енергийната ефективност на сградния фонд, в т. ч. и на жилищния, е предмет на Споразумението за партньорство на Република България, очертаващо помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г. Горното прави логично изискването за приложимост на референтните стойности на дейностите при изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради и при изпълнение на същия вид дейности от същите правни субекти – общините, но със средства, предоставени от Европейския фонд за регионално развитие и съфинансирани от националния бюджет. Противното би значело една и съща по вид дейност, осъществявана от едни и същи субекти, финансирана и в двата случая с публични средства, но в единия случай само от националния бюджет, а в другия – от европейски фонд и националния бюджет, да бъде извършвана при различни условия – със и без изискване за спазване на референтни стойности, което едва ли би имало своята правна и икономическа логика. Но в случая на преценка подлежи законосъобразността му. Както бе посочено по-горе в нито един от актовете, чрез които компетентните органи са длъжни да регламентират допустимите разходи по процедурата, приложимостта на референтните стойности не е изрично регламентирана. Вярно е, че съгласно чл. 20 от Общите условия Управляващият орган има правомощието да дава задължителни указания на бенефициера във връзка с изпълнението на проекта, като неизпълнението им води и до възможността за отказ от верификация, но в случая двете указания, адресирани до множество общини – бенефициери по договори за безвъзмездна помощ по приоритетни оси 1 и 2 на програмата с дата 18.02.2016 г. и 28.10.2016 г., на които органът се позовава, са изпратени на Община Поморие преди да е подписан процесният договор за безвъзмездна финансова помощ, т. е. това указание по никакъв начин не може да бъде за него дадено му на основание чл. 20 от Общите условия. Няма как едно указание, което е дадено не въз основа на валидно съществуваща правна връзка между органа и бенефициера да породи за последния неблагоприятни правни последици. Следва да се посочи, че към датата на указанията дори не е бил одобрен проектът на бенефициера, което, видно от договора за безвъзмездна помощ, е станало на 02.11.2016 г., т. е. след указанията. Ако органът е считал, че одобреното от него проектно предложение не отговаря на някое от изискванията е имал правната възможност на чл. 44, ал. 4 ЗУСЕСИФ. По делото няма и доказателства, че Община Поморие е била бенефициер по договор по приоритетна ос 1 и 2 към датата на постъпване на двете указания за референтните стойности. При липса на регламентирано изискване чрез нормативен или административен акт или чрез договора за безвъзмездна помощ и неговите приложения за допустимост на разходите при съобразяване с референтните стойности и при съответност на разходите на одобрения проект не е налице соченото от органа правно основание за отказ от верификация – чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ – разходите да не попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ и в одобрения проект категории разходи. Основателен е и доводът на Община Поморие, че при положение, че проектът й е бил одобрен при общ бюджет за трите сгради и той не е разделен нито по отделни сгради, нито по отделни видове дейности и така одобрения бюджет е спазен и разходите са отчети съгласно нормативните изисквания и предвиденото в административния договор, неоснователно административният орган е проверявал отделно разходите само за една от жилищните сгради, отделно от останалите. По делото е доказано безспорно, че Община Поморие е изпълнила предмета на обществена поръчка, като е изплатила договорените цени по договорите и е отчела разходите по предвидения в закона и административния договор ред. Изложеното прави неправилен извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на отказа на органа да верифицира разходите по т. 2 в размер на 182 815, 75 лв. и по т. 3 - 7 530, 29 лв. на основание чл. 20 и 84 от Общите условия във вр. с чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ. Съдът следва да отмени съдебното решение в тази част и да постанови друго, с което да отмени оспорения акт. Тъй като административното производство е започнало по инициатива на бенефициера, съдът следва да върне преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Относно разходите по т. 4 от решението на РУО не се верифицират, на основание чл. чл. 57, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ, разходи за организация и управление в размер на 4 580, 85 лв., тъй като несъответстват на максималните размери, определени за тази категория разходи, съгласно т. 4.5.1 от Накосите за кандидатства и чл. 7, ал. 3 ПМС № 189. Община Поморие признава, че разходите за организация и управление не трябва да надвишават 2% от стойността на преките допустими разходи, съгласно посоченото в т. 4.5.1 от Насоките за кандидатстване, но не е съгласна с основата, към която е приложен този процентен показател – 829 538, 90 лв. поради това, че тя е формирана след приспадане на актове за финансови корекции, които не са влезли в законна сила. По делото е безспорно установено, включително чрез заключението на съдебно-икономическата експертиза, че сумата от 829 538, 90 лв. е получена след намаляване на неверифицираните разходи по акт от 05.07.2019 г. и финансова корекция от 5% (отговор на въпрос 1. 8 от заключението на вещото лице – л. 218 от делото). Не са представени доказателства, че административните актове относно разходите, с които са намалени преките допустими разходи са обжалвани и все още не са влезли в сила. При липсата на такива доказателства, правилно с размера на същите е намален размерът на преките допустими разходи. Следователно, е правилен и изводът, че 2% от тях възлизат на 16 590, 78 лв., като допустими разходи за организация и управление и съответно превишаването от 4 580, 85 лв. от претендираните за одобрение 21 171, 63 лв. правилно не са верифицирани. Относно разходите по т. 5 от решението на РУО - не се верифицират, на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ, разходи за одит в размер на 2 305, 85 лв., тъй като несъответстват на максималните размери, определени за тази категория разходи, съгласно т. 4.5.1 от Накосите за кандидатства и чл. 7, ал. 3 ПМС № 189. Първоинстанционният съд е приел, че РУО неправилно е приложел указанието от т. 4.5.1 от Насоките за кандидатстване, в частта в която определят максимално допустимите разходи за одит, които не следва да надвишават 1% от общият размер на безвъзмездната финансова помощ, одобрена на етап кандидатстване, но не повече от 50 000 лв., като вместо посочената основа е приложил за основа – "общо допустимите разходи с натрупване", поради което незаконосъобразно е отказал да верифицира представения за одобрение разход в размер на 12 426 лв. Действително в т. 4.5.1 от Насоките за кандидатстване, в частта в която определят максимално допустимите разходи за одит, ясно е посочено, както приема първоинстанционният съд, че същите "не следва да надвишават 1% от общия размер на безвъзмездната финансова помощ, одобрена на етап кандидатстване", но не повече от 50 000 лв. Неоснователен е доводът на РУО, че съдът неправилно е тълкувал указанието и то следва да се разбира в смисъл, че "общият размер на безвъзмездната финансова помощ, одобрена на етап кандидатстване" представлява основата, въз основа на която се определят размерете на допустимите разходи на етап оценка на проекта на основание чл. 7, ал. 3, предл. 1 ПМС № 189. Видно от т. 4.5.1 от Насоките за кандидатстване, с нея се определят допустимите разходи, които се признават при отпускане на безвъзмездната финансова помощ, като за различните видове разходи са предвидени различни основи, напр. разходите за строителен надзор са до 5% от стойността на СМР, финансирана от безвъзмездната финансова помощ, одобрена на етап кандидатстване; разходите за информационна кампания са до 1% от общите преки допустими разходи финансирана от безвъзмездната финансова помощ; разходите за организация и управление, както беше посочено по-горе са до 2% от стойността на общите преки допустими разходи, финансирани от безвъзмездната финансова помощ. Следователно, при положение, че относно разходите за одит е посочено изрично, че "не трябва да надвишават 1% от общия размер на безвъзмездната финансова помощ, одобрена на етап кандидатстване от страна на Управляващия орган", то не е допустимо да се счита, че основата е нещо различно от посоченото. Ако трябваше разходите за одит да са процент от общо допустимите разходи с натрупване, както е приел административният орган, то това щеше да е посочено в Насоките, както е направено изрично за другите видове разходи. Първоинстанционният съд е стигнал по същество до същия извод и той е съответен да доказателствата по делото и закона. Настоящият съд споделя останалите мотиви на първоинстанционния съд относно т. 5 на решението за отказ от верификация, поради което не е нужно да ги преповтаря. Видно от изложеното, доводите на касатора – РУО, за противоречие на обжалваното решение с материалния закон относно т. 5 на Решение № РД-02-36-800 са неоснователни, а съдебното решение като правилно и съответно на закона в тази част следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд не е съобразил, че административното производство е започнало по искане на Община Поморие и следователно относно разходите по т. 5 от административния акт, преписката следва да бъде върната на РУО за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е правилно и в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Община Поморие срещу на Решение № РД-02-36-800, в частта му по т. 4, с което не са верифицирани разходи в размер на 4 580, 85 лв., като в тази част решението също следва да бъде оставено в сила. В останалата част жалбата на Община Поморие срещу на Решение № РД-02-36-800, в частта по т. 2 и 3 от същото, е основателна и съдът неправилно не е отменил административния акт като незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон. Съдебното решение следва да бъде отменено в тази част, както и административният акт. С оглед на изхода от спора, направено от страните искане и на основание чл. 143, ал. 1 и 4 АПК съдът следва да отмени решението и в частта за разноските и да постанови друго, с което да осъди касатора – Община Поморие да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник - РУО, направените за двете инстанции разноски, намалени съобразно с уважената част на жалбата. Такива се признават в размер на 500 лв. за всяка инстанция. Следва да се присъдят и разноски за държавна такса пред касационната инстанция в размер от 23, 05 лв. или общо 1 023, 05 лв. разноски по делото. Направените от Община Поморие разноски за двете инстанции са в размер на държавна такса за завеждане на административно дело пред касационната инстанция в размер от 1700 лв. и депозит за вещо лице в размер на 1000 лв. от първата инстанция, като също следва да бъдат намалени съобразно отхвърлената част от жалбата и възлизат в общ размер от 2676, 20 лв. Не е доказано реално изплащане на договореното възнаграждение, по договор за правна защита и съдействие, на ангажирания адвокат. Не са представени доказателства за това и пред настоящия съд, поради което разноски за адвокатство възнаграждение не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд