Решение № 2955 от 16.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12778/2015 г.

Решение № 2955 от 16.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12778/2015 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева чл. 21, ал. 2 ЗДДС Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на БЕРЛИН-ХЕМИ АГ, дружество, установено и регистрирано в Германия с ДДС № DE137202433, представлявано от адв. Юра Минчева, в качеството й на пълномощник против Решение № 5659 от 4.09.2015 г. постановено по адм. д. 2976/2015 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане и възстановяване № П-2200-1437452-004-01/11.12.2014 г., с който не е признато право на приспадане на ДДС общо в размер на 13 176,77 лв. за доставките, документирани с фактури: № 20.. 1709/04.04.2013 г., № 0.. 13423/02.04.2013 г., № 0... 167/08.04.2013 г., № 0..169/16.04.2013 г., № 0..168/16.04.2013 г., № 0... 1855/17.04.2013 г. № 010..1619/26.04.2013 г., № 0..174/26.04.2013 г., № 0..173/26.04.2013 г., № 0..175/26.04.2013 г., № 0.. 176/26.04.2013 г., № 10.. 177/26.04.2013 г., № 0..181/08.05.2013 г" № 0.. 180/26.04.2013 г., № 0.. 178/26.04.2013 г., № 0..188/09.05.2013 г., № 0.. 1870/29.04.2013 г., № 100..12332/26.04.2013 г., № 0..190/17.05.2013 г., № 010..1630/28.05.2013 г., № 10.. 12486/28.05.2013 г., № 0..193/29.05.2013 г., № 0..1292/28.05.2013 г, № 0..192/29.05.2013 г., № 0..202/07.06.2013 г., № 0.. 204/07.06.2013 г., № 0..203/07.06.2013 г., № 0..205/07.06.2013 г., № 10..12699/27.06.2013 г. В касационната жалба се излагат подробно мотивирани доводи за неправилно приложение на материалния закон на първоинстанционното решение, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП", чрез процесуален представител оспорва касационната жалба, иска оставяне в сила на оспорения съдебен акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С Решение № 5659 от 4.09.2015 г., постановено по адм. д. № 2976 от 2015 г. по описа на Административен съд София град, е отхвърлена жалбата на БЕРЛИН-ХЕМИ АГ срещу акт за прихващане или възстановяване № П-2200-1437452-004-01/11.12.2014 г., издаден от Минчо Тодоров Пенев - главен инспектор по приходите към ТД на НАП - София, в частта, потвърдена с Решение № 303/27.02.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София. За да отхвърли жалбата на дружеството, след като се е запознал с доказателствата по делото, решаващият съд е приел, че извършените спорни доставки са с предмет услуги и място на изпълнение на същите се определя по реда на чл. 21, ал. 2 ЗДДС или извън територията на страната, следователно ДДС по тези фактури е начислен неоснователно. Решението на първоинстанционният съд е правилно. Установено е, че БЕРЛИН - ХЕМИ АГ ГЕРМАНИЯ е данъчнозадължено лице, регистрирано по ДДС, установено на територията на друга държава- членка, а именно Германия. Предмет на дейност на дружеството е производство на лекарствени продукти. Няма спор между страните, че за периодите, за които се иска възстановяване на данъка от БЕРЛИН-ХЕМИ АГ - 01.04.2013 г. до 30.06.2013 г., дружеството е регистрирано за целите на данък върху добавената стойност в държавата членка, в която е установено, а именно - Федерална Република Германия. Процесните фактурите, издадени от "ЛИДЕР АДВ" ООД, "ДАБЪЛ Т" ООД, "РЕКЛАМНА АГЕНЦИЯ СЕВЪН СТАР" ЕООД, "ФАТУМ" ООД, "РЕД ПОЙНТС" ООД, видно от приложените към тях договори, същите са с предмет "изработка и печат" или "видео заснемане и производство на филм", "печат на покани", "отпечатване на постери". Условията и редът за възстановяване на начислен данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, установени и регистрирани за целите на данък върху добавената стойност в друга държава - членка на Европейския съюз, за закупени от тях стоки, получени услуги и осъществен внос на територията на страната се регламентират в Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава - членка на Европейския съюз. Съгласно чл. 2 от наредбата данък върху добавената стойност по реда на тази наредба се възстановява на данъчно задължено лице, неустановено в страната, което отговаря на посочени в същия текст условия. Условията са три и се изисква тяхното едновременно наличие, а именно: данъчнозадълженото лице, неустановено на територията на страната, за периода на възстановяване, да не е имало седалище, адрес на управление или постоянен обект, или при липса на такива - постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната, това лице за периода на възстановяване да не е извършвало доставки с място на изпълнение на територията на страната с изключение на доставки, облагаеми с нулева ставка, транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, и/или доставки, за които получателят е лице - платец на данъка съгласно чл. 82, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност и лицето да е регистрирано за целите на данък върху добавената стойност в държавата членка, в която е установено. Спорът между страните е правен и е свързан с обстоятелството дали процесиите фактури, посочени по-горе документират доставката на услуга или документират доставките на стоки. Отговорът на този въпрос ще породи и различен правен резултат, доколкото мястото на изпълнение на доставката на стока се определя по реда на чл. 17 от ЗДДС, докато мястото на изпълнение при доставката на услуги се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. От съдържанието на приложените към фактурите приемо-предавателни протоколи и договори се установява, че рекламните материали касаят лекарствени продукти или лекарствени средства. Настоящата съдебна инстанция съобразява обстоятелството, че част от процесиите фактури са издадени на основание сключени договори, като същите са определени като договори за изработка, но едновременно с това, следва да се съобрази и обстоятелството, че договорните клаузи, макар и да са един от елементите, които следва да се вземат под внимание, то същите не са определящи по отношение на обстоятелството дали е налице доставка на стока или доставка на услуга. Преценката следва да се прави за всеки конкретен случай, съобразно на вида на предоставените услуги или стоки и тяхното предназначение. В процесния случай, първоинстанционният съд правилно се е позовал на разпоредбите на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, както и обстоятелството, че доставките на процесиите фактури носят послание за популяризиране на продукт и са насочени към повишаване на информираността за съществуването и качеството на продуктите. В същия смисъл са и мотивите на Решение на съда на Европейския съюз от 17.11.1993 г. по дело С-69/1992 г., съгласно които, понятието рекламни услуги включва както продажбата от доставчика на получателя, така и безплатното разпространение на движими вещи на потребителите, организиране на коктейли, пресконференции, семинари или други подобни форми за информиране на обществеността за съществуването, качествата на даден продукт или услуга, с оглед увеличаване на продажбите на този продукт или услуга. Същото се отнася и до всяка дейност, която представлява неразделна част от рекламна кампания и по този начин допринася за разпространението на рекламното съобщение. Оплакванията на касатора са неоснователни, а решението като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание 161, ал. 1 ДОПК, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника по касация се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 925,30 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение, ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5659 от 4.09.2015 г., постановено по адм. д. № 2976 от 2015 г. по описа на Административен съд София град. ОСЪЖДА БЕРЛИН-ХЕМИ АГ, дружество, установено и регистрирано в Германия с ДДС № DE137202433 да заплати на Дирекция "ОДОП" - София, при ЦУ на НАП сумата от 925,30 лв. (деветстотин двадесет и пет лева и 30 ст.), представляваща юрисконсултско възнаграждение Решението е окончателно.