Решение № 4240 от 25.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14656/2010 г.

Решение № 4240 от 25.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14656/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Стоянка Борисова Нешева, Стефанка Борисова Стойчева (Нешева) и Ружа Борисова Кличева срещу решение № 704 от 6.10.2010 г. по адм. д. № 452/2010 г. на Административен съд София област, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и затова следва да бъде отменено и претенцията им да бъде уважена изцяло. Ответникът Областен управител на Софийска област, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението не е опорочено по смисъла на чл. 209 от АПК и затова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид доводите на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение, в производство по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 5, ал. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ), е отхвърлена жалбата на Стоянка Борисова Нешева, Стефанка Борисова Стойчева (Нешева) и Ружа Борисова Кличева срещу заповед № ОА-206/12.05.2010 г. на Областен управител на Софийска област, с която е отказано да се удовлетвори искането им с вх. № 94 Б-15/25.05.2009 г. за обезщетение, като наследници на репресирания Борис Лазаров Мартинов Попов. При изяснена фактическа обстановка, съдът правилно е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, без да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. По отношение възраженията за нарушение на материалния закон, които се поддържат и в настоящето производство, съдът правилно е отчел, че жалбоподателките, в качеството им на наследници по закон на Борис Лазаров Мартинов Попов, са получили обезщетение по реда на чл. 1, ал. 2 от ПМС № 38/28.04.1990 г. за реда за определяне еднократно обезщетение на репресираните лица след 1.01.1946 г. по политически причини, и въз основа на заповед № 94 Б - 31/26.06.2008 г. на Областния управител на Софийска област са получили еднократно обезщетение, определено съгласно чл. 7 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ. Подаденото от оспорващите искане вх. № 94 Б-15/25.05.2009 г. касае осъществяване на вече реализирани права и след като не са налице условията на чл. 6 от ЗПГРРЛ за получаване на нови обезщетения, обосновано и законосъобразно е прието, че по отношение на процесната заповед не са налице основанията за отмяна по чл. 146 от АПК. Що се отнася до наведените доводи на оспорващите, че имат право на добавка към пенсията, тъй като наследодателят им попада в категорията на лицата по чл. 9, ал. 1, т. 14 от ЗПГРРЛ, правилно е прието, че искането не е от компетентност на Областния управител, а съгласно ал. 3 следва да се подаде до териториалното поделение на Националния осигурителен институт, където лицето получава пенсията си. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Решението е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,