Решение № 2953 от 5.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16027/2009 г.

Решение № 2953 от 5.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16027/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационен протест от Вичо Станев, прокурор при Върховна административна прокуратура, срещу решение № 13597 от 13.11.2009 г. по адм. дело № 6258 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение, в частта с която е отменено решение № 142 от 17.04.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанци, с което е отхвърлена молбата на Фахед Джабер Меншед, гражданин на Ирак, за предоставяне на хуманитарен статут и е върнато делото в тази част като административна преписка за ново произнасяне. В касационния протест са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на съдопроизводствените правила, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационния протест - Фахед Джабер Меншед оспорва същия като неоснователен. Ответната страна по касационния протест - Държавната агенция за бежанците при МС не ангажира становище по него. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационния протест и наведените доводи, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационния протест е процесуално допустим, като подаден в срока по чл. 211, ал. 2 от АПК и от надлежна страна с оглед на чл. 210, ал. 3 от АПК, а разгледан по същество е неоснователен. В производството пред Върховния административен съд, трето отделение предмет на съдебен контрол е било решение № 142 от 17.04.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанци. Същото е постановено в производство, започнало по молби на Фахед Джабер Меншед, гражданин на Ирак, за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарна закрила. Административният орган е приел, че заявените от чужденеца обстоятелства и причини за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут се отнасят до общото положение в страната Ирак, а именно обстановка на вътрешен и международен конфликт и военни действия, и наличието на ислямисти в района, в който живее - гр. Басра, но не е посочил основателна причина за напускане на страната Ирак, която да представлява законова предпоставка за предоставяне статут на бежанец. Прието е също, че спрямо чужденеца не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, с оглед на общата ситуация в държавата Ирак. Решаващият съд е обосновал преценка за законосъобразност на административния акт в частта, с която не е уважена молбата за предоставяне на статут на бежанец, понеже в административното производство не е установено основание по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В молбата си за предоставяне на статут на бежанец и в проведените интервюта лицето не е заявило основателна причина за напускане на Ирак, която да представлява предпоставка за предоставяне на такъв статут на бежанец. Решението в частта, с която е отказано на лицето предоставяне на хуманитарна закрила, според съда е постановено при съществени нарушения на процесуални правила. За да направи този извод съдът е приел, че общата обстановка в държавата Ирак, която е обстановка на въоръжен конфликт и насилие е основание за основателна лична заплаха за живота и личността на молителя като гражданско лице. Според него ситуацията в Ирак и конкретно в гр. Басра и в гр. Кербала се подобрява, но не е била преценена от административния орган правилно, на основание разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ по отношение на личността на молителя като гражданско лице, което живее и работи в страна, в която няма граждански мир и сигурност за населението на страната, и в съответствие с международното законодателство. Според съда административният орган в нарушение на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, като събере допълнително служебно доказателства за основателността на молбата на конкретния чужденец. Не са обсъдени налични документи от Върховния комисариат на ООН за бежанците, които документи съдържат информация за ситуацията в Ирак, която е преценена като "ситуация с прояви на крайно насилие, грубо нарушение на човешките права и липса на правов ред". Не е съобразено и решение от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/2007 на Съда на Европейските общности в Люксембург, постановено в разширен състав със задължително тълкуване на чл. 15, ал. 1, б."в", във връзка с чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО. В националното законодателство нормата на чл. 15, ал. 1, б."в" е транспонирана в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Тълкуването на чл. 15, ал. 1, б."в" от Директивата е, че тя е пряко приложима спрямо нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, независимо от непълното въвеждане на чл. 15, б."в" и липсата на прилагателното "безогледно" (за насилие) в българската правна норма. Това решение обуславя принципа на единно и еднакво тълкуване на общностното право, което задължава националните юрисдикции и власти на държавите - членки на Общността, да прилагат постановеното решение по преюдициални запитвания при аналогични случаи. Поради това посоченото тълкуване е задължително и следва да се вземе предвид от административния орган при преценяване на основателността на молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарна закрила. По изложените съображения е налице несъответствие на обжалваното административно решение с установените факти и обстоятелства по административния спор. По тези съображения съдът е приел, че административния акт в частта, с която е постановен отказ на хуманитарен статут, следва да се отмени и делото като преписка да се върне на административния орган за ново произнасяне по подадената молба от Фахед Джабер Меншед - гражданин на Ирак. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Изводът на съда, че по отношение на жалбоподателя се установяват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, не е в противоречие с разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 (ЕО) на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, понеже в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Според разпоредбата на § 1а от ДР на ЗУБ този закон въвежда разпоредбите на Директива 2004/83 (ЕО) на Съвета на Европейската общност, като в текста на чл. 15, б."в" от последната са посочени като тежки посегателства: "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт". Тази разпоредба е транспонирана в националното ни законодателство, а именно в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. С решението от 17.02.2009 г. Съдът на Европейските общности по преюдициално запитване е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б."в", във връзка с чл. 2, б."д" от Директива 2004/83 (ЕО), а именно: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. По делото са налице безспорни доказателства, включително становище и справки на Дирекция "Международно право" при Министерството на външните работи, на зам. -министъра на външните работи, на директора на дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция" при ДАБ, че обстановката в Ирак може да се квалифицира като такава на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на международноправните норми. Доколкото лицето е от гр. Басра и в районите на тази област и на гр. Кербала има елементи на подобряване и стабилизиране на положението, то ситуацията там е определена като цяло нестабилна с ширещи се прояви на крайно насилие, груби нарушения на човешките права и като цяло липса на правов ред, то заплахата от тежко посегателство спрямо Фахед Джабер Меншед е реална. С оглед наличието на въоръжен конфликт в страната и в съответствие с цитираното по-горе тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б."в" от Директива 2004/83/ЕО неоснователно на молителя е отказано предоставяне на хуманитарен статут с единствения мотив, че същият не е обосновал наличието на основанията по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, като не е ангажирал доказателства, от които да се направи извод, че за него Ирак не е сигурна страна по произход, в какъвто смисъл са изводите на решаващия съд, чието решение е предмет на касационен контрол в настоящото производство. Принципът на единно тълкуване на Общностното право налага на националните юрисдикции и власти на държавите-членки на Общността да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи. Постановеното от Съда на Европейските общности тълкуване се инкорпорира в тълкуваната разпоредба. Да прилага Общностното право, за националния съд означава да прилага правото на Общността, така както е тълкувано от Съда на Европейските общности. Поради това посоченото по-горе тълкуване е задължително и следва да се вземе предвид от административния орган при решаването на настоящия казус. Правилна е преценката на съда за незаконосъобразност на административния акт в тази част, като изложеното по-горе съвпада с аргументите, които се съдържат в мотивите на обжалвания съдебен акт, независимо от необсъждането от негова страна конкретно на цитираните справки. Посочените от касатора съдебни актове на Върховния административен съд са преди постановяване на решението от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности, а друга част са след тази дата, но изготвени при друга фактическа обстановка по конкретните дела. С оглед на изложеното съдът обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I колегия петчленен състав