Решение № 9311 от 2.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4370/2015 г.

Решение № 9311 от 2.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4370/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на Агенция "Митници" - митница Аерогара София, подадена чрез процесуалния си представител, срещу Решение № 580/4.02.2015 г. на Административен съд - София град постановено по адм. дело № 11629/2014 г., с което по жалба на "Търговска лига - Национален аптечен център" АД е отменена т. 5 от Решение № 137/1.10.2014 г. на началника на Агенция "Митници" - митница Аерогара София, в която част дружеството е задължено да заплати публични държавни вземания, представляващи лихви в размер на 49 750, 59 лева съгласно чл. 211 от ЗМ. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон - отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението на Административен съд - София град и вместо него бъде постановено друго, с което бъде потвърдено оспореното митническо решение. С допълнителна молба се прави искане за спиране производството и отправяне на запитване до Съда на Европейските общности по чл. 234 от Договора за създаване на Европейската общност и чл. 629, ал. 3 във вр. с чл. 631, ал. 1 ГПК и чл. 144 АПК, като въпросът е: Следва ли за изразът "за периода след изтичането на срока за заплащането на тази сума" в т. 1 от Решение на Съда от 31.03.2011 г. на ЕС по делото С -546/09 на "Аурубис Булгария" АД срещу Началника на митница Столична, да се прилага разпоредбата на чл. 201, § 1, буква "а" от Регламент (ЕИО) № 2913 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаването на Митнически кодекс на Общността във вр. с чл. 4, т. 9 от същия регламент, и да бъде тълкуван от националните съдилища в смисъл, че митническото задължение за плащане на вносни митни сборове, с които се облагат определени стоки съгласно действащите разпоредби на Общността, при допускане за свободно обръщение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове, възниква от момента на приемане на митническата декларация. Ответникът - "Търговска лига - Национален аптечен център" АД чрез адв. Стоянов оспорва касационната жалба. В писмени бележки излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Искането за отправяне на запитване до Съда на Европейските общности следва да бъде разгледано преди доводите по същество на касационната жалба, тъй като е с преюдициален характер. За да възникне необходимост, респективно за да бъде длъжна националната юрисдикция да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретния спор, с който съдът е сезиран, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението - обект на съдебен контрол. От разпоредбата на чл. 267 от ДФЕС и постоянната практика на СЕС следва недвусмислено, че националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване винаги когато е налице съмнение относно приложението на общностната разпоредба, както и че при неспазване на това изискване държавите членки носят отговорност за неправилно прилагане на правото на ЕС по реда на производствата срещу държави. Такова задължение обаче не съществува, а и запитването не би било допустимо от СЕС, когато разпоредба на правото на ЕС вече е била тълкувана или когато точното прилагане на общностното право е толкова очевидно, че не оставя никакво място за съмнение. Както сам отбелязва СЕС в информационната си бележка, обобщен анализ на процедурния регламент на СЕС и практиката на общностната юрисдикция във връзка с производствата по преюдициални запитвания - юрисдикциите, чиито решения подлежат на обжалване могат, особено в случаи, в които считат, че практиката на Съда дава достатъчно яснота, сами да вземат решение за правилното тълкуване на правото на Съюза и за неговото прилагане към установената от тях фактическа обстановка. В случая, както е отбелязал решаващият съд, е налице произнасяне на СЕС от 31.03.2011 г. по дело С-546/2009 г. с предмет преюдициално запитване, отправено на осн. чл. 267 от ДФЕС както по въпроса за дължимостта на лихвата за забава, така и по въпроса за приложението на компенсаторната лихва, поради което искането за отправяне на преюдициално запитване следва да бъде оставено без уважение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд - София град е Решение № 137/1.10.2014 г. на началника на Агенция "Митници" - митница Аерогара София в частта, с която е определена законна лихва за забава върху допълнително определеното задължение за ДДС в размер на 49 750. 59 лв., считано от датата на възникване на задължението до датата на окончателното му погасяване. За да отмени митническия акт в обжалваната му част, административният съд е приел, че жалбоподателят е изпълнил, в указания от митническата администрация срок, задължението си да заплати митническото си задължение във връзка с митническото оформяне на стоките по цитираните в обжалваното по делото решение - ЕАД и приложени от ответната страна. Този извод съдът е обосновал с разпоредбите на МК, ЗДДС и с тълкуването на приложимите разпоредби на МК, дадени в решението от 31.03.2011 г. на СЕС по делото С-546/09 г., както и с трайната практика на ВАС по идентични казуси. Решението е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. По силата на чл. 220 АПК настоящият състав възприема фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд, без да я коментира, тъй като тя не се оспорва с касационната жалба. Спорният въпрос по делото също е установен правилно от решаващата инстанция и той се свежда до това дължима ли е законна лихва от датата на възникване на митническото задължение чрез подаване на ЕАД до датата на неговото изплащане след установяване размера и дължимостта на допълнително определения ДДС. На този въпрос съдът е дал правилен отговор, който се споделя изцяло от настоящата касационна инстанция. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Съгласно чл. 54, ал. 1 от същия закон данъчното събитие при внос на стоки възниква, и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. Член 59, ал. 2 от ЗДДС разпорежда, че когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък. Съгласно чл. 201, § 1, б. "а" и § 2 от Регламент № 2913/1992 г. на Съвета /Митнически кодекс на Общността /МКО/, вносно митническо задължение възниква при допускане за свободно обръщение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове, като митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация. Разпоредбата на чл. 217, § 1 от МКО постановява, че размерът на вносните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, трябва да бъде изчислен незабавно в момента, в който са налице необходимите данни, да бъде вписано в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което представлява вземане под отчет. Длъжникът, на основание чл. 221, § 1 от МКО, следва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. Съгласно чл. 222, § 1, б. "а" от същия пряко приложим общностен нормативен акт, размерът на сборовете, за които е извършено уведомяването по чл. 221, трябва да бъде заплатен от длъжника в срока, който му е определен с поканата. Съгласно чл. 232, § 1, б. "б" МКО, когато размерът на сборовете не е платен в определения срок се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете, като нейният размер не може да бъде по-висок от лихвата за кредит. С други думи лихвата за забава може да се начислява само за периода след изтичането на срока за плащане на митническото задължение, тъй като с разпоредбата на чл. 232, § 1, б. "б" от МКО не се цели нито да се предотвратят претърпените от митническите органи финансови загуби, нито да се компенсират ползите за стопанските субекти от дължащите се на техни действия закъснения при вземането под отчет на митническото задължение по смисъла на посочения кодекс, както и при определяне на неговия размер или на задълженото лице. В конкретния случай в периода 13.06.2014 г. - 23.07.2014 г. на дружеството е извършен допълнителен вътрешен одит на наличната документация, касаеща дейността на дружеството при внос на стока от страни извън Европейския съюз. В резултатите от одита, отразени в представен пред Изпълнителния директор на дружеството доклад, е констатирано, че в някои от подадените митнически декларации, необходими за издаване на направление за поставяне в режим на митническо складиране, неправилно е изчислена данъчната стойност на внасяната стока. Констатирано е, че в тези декларации следва да бъдат коригирани клас 22 "Валута и обща фактурна стойност", клетка 45 "Уточняване", клетка 46 "Статистическа стойност" и клетка 47 "Изчисляване на вземанията". С оглед на направените констатации Търговска лига е предприела мерки за уведомяване на компетентните митнически органи - Митница "Аерогара София" с молба с вх. № 2600-3905/23.07.2014 г. до Началника на митницата. В молбата не само е описана фактическата обстановка, но и са предприети действия по корекция на допуснатите грешки, като е заплатена своевременно изчислената като дължима разлика за ДДС в размер на 15 383. 38 лева, в уверение на което към молбата от 23.07.2014 г. е приложен платежен документ. От изложеното следва, че "Търговска лига - Национален аптечен център" АД не е бил в забава на плащането, както твърди касаторът. В нито един момент търговското дружество не е било недобросъвестно, който извод се потвърждава с факта на незабавното изпълнение на митническото задължение още от момента на неговото установяване. В момента, в който задължението бива установено по основание и размер, длъжникът го е заплащал доброволно, поради което не е изпадал в забава. В случая срокът за плащане съвпада с датата на възникване на задължението, която от своя страна е датата на подаване на ЕАД, от една страна, т. е. Търговска лига е изпълнила задължението си по чл. 54 ЗДДС в срок. От друга страна - след установяване на митническо задължение при последваща митническа проверка акционерното дружество, без изрична покана за плащане, е погасило задължението си. Съгласно т. 27 от мотивите на Решение от 31.03.2011 г. на СЕС по делото С-546/09 г. начисляват се лихви след изтичане на срока за плащане, даден с поканата за плащане по чл. 221, § 1 от МКО. В случая такава покана за плащане не е налице, поради което не е налице и забава. Всъщност, когато митническото задължение възниква на основание членове 202, 205, 210, 211 и 220 от Митническия кодекс, всички от които уреждат случаи, характеризиращи се с извършването на определено нарушение на митническата уредба на Съюза от страна на съответния стопански субект, нито Митническият кодекс, нито Регламентът за прилагане предвиждат специални мерки, като например увеличение на митото със сума, съответстваща на размера на лихвата за забава, която би била дължима за периода от датата на възникването на митническото задължение до датата на вземането му под отчет или за периода от датата, на която е станало изискуемо първоначално взетото под отчет задължение, до датата на последващото вземане под отчет на това задължение (вж. в този смисъл Решение от 16 октомври 2003 г. по дело Hannl-Hofstetter, C-91/02, Recueil, стр. I-12077, точки 19 и 23). " Като е достигнал до същите правни изводи, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и при направеното на една от страните искане, съдът, с решението следва да се произнесе и по въпроса за разноските по делото. Такива своевременно са поискани от процесуалния представител на "Търговска лига - Национален аптечен център" АД за заплащане на юрисконсултско възнаграждение от 950 (деветстотин и петдесет) лева по списък. Съгласно чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК за заплащането им следва да бъде осъден жалбоподателя. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,