Решение № 453 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3538/2007 г.

Решение № 453 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3538/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК /отм./ О. кооперативен с. гр. М. е обжалвал решението на Софийския апелативен съд от 29 март 2007г по гр. д. № 1816/2006г с което е отменено решението на Окръжния съд гр. М. от 27.07.2006г по гр. д. № 197/2005 г. в уважената част на претенциите по насрещния иск и вместо него Апелативният съд постановил ново решение. С него въззивният съд отхвърлил исковете, предявени от О. кооперативен с. гр. М. срещу "Б" ЕООД - в ликвидация за заплащане на сумите, претендирани като обезщетение по чл. 59 ЗЗД за ползване без основание на изградените в реституирания кооперативен имот за времето от 13.07.2001 г. до 30.03.2005г, сгради както следва: За склад за мебели- за разликата над 410 лева до 7 095.17 лева: За склада за хранителни стоки за разликата над 1 394 лева до 5 240.20 лева: За склад за трикотаж за разликата над 83 лева до 439.33 лева: За склад за сол-за разликата над 42 лева до 270.12: За склад за промишлени стоки за разликата над 75 лева до 474.84 лева: За склад за сапун- за разликата над 853 лева до 3 480 лева и За ремонт на клетка за разликата над 83 лева до 876.62 лева . В останалата част оставил в сила първоинстанционното решение. А с него Окръжният съд гр. М. осъдил О. кооперативен с. гр. М. да заплати на ТД "Б" ЕООД - в ликвидация сумата 71 886 лева, представляващи стойността на извършени от "Б"ЕООД гр. Б. ликвидация подобрения в реституиран на О. кооперативен с., недвижим имот - парцели III, IV и I от кв. 141 по регулационния план на гр. Б. по тяхната остатъчна стойност към момента на влизане в сила на Закона за кооперациите през 1991г: склад за трико, склад за мебели, склад за хранителни стоки, склад за сапун, склад за промишлени стоки, склад за сол, склад за дърва, сграда за автотранспорт, ремонтна клетка. Върху сумата 71 886 лева начислил следващата се законна лихва считано от 4.11.2005 г. до окончателното й изплащане, направените по делото разноски в размер на 1 778 лева - адвокатско възнаграждение и 2 882.88 лева заплатена държавна такса. В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския апелативен съд било неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК /отм/. Върховният касационен съд след проверка основателността на изложените основания за касация на въззивното решение, прие следното: Оплакванията са неоснователни. Към настоящето гражданско дело е приложено приключилото гр. д. № 12/97г на Окръжния съд в гр. М.. С влязло в сила решение между същите страни е прието, че се реституира в полза на Районния кооперативен с. гр. М. следното имущество: склад за трико и конфекция, склад за мебели, склад, склад за хранителни стоки, склад за сапун, склад за сол, склад за промишлени стоки, склад за домашни потреби, сграда за цистерна за олио, сграда с четири помещения за автогаражи, ремонтна клетка, склад за дърва и бунгало-всички построени в парцели III, IV и I от кв. 141 по плана на гр. Б., за което "Б" - ЕООД - в ликвидация е било осъден да предаде владението им. Това е означавало, че към момента на постановяване на решението всички сгради са съществували. Освен това със същото решение е прието, че в изграждането на всички постройки, които се връщат на Районния кооперативен с. са вложени държавни средства и в диспозитива на решението изрично е посочено: "признава за установено, че задължението на Районен кооперативен с. гр. М. към "Б" гр. Б. ликвидация за извършените подобрения в реституирания имот по реалната остатъчна стойност, възлиза на 71 886 лева." - т. е. така както са били изискванията на § 1 от Допълнителните разпоредби към Закона за кооперациите - Д. В. бр. 63/3.09.1991 г /отм/. В този смисъл се е произнесъл и Върховния съд в Тълкувателно решение № 2/1995 г: За да се върне иззетото и одържавено имущество на кооперативната организация, се изисква да се изясни както правното, така и фактическо положение на реституирания имот. Б. В случаите, когато ликвидността на вземането към кооперативната организация за остатъчната стойност на подобренията към момента на влизане на закона в сила е условие за връщане на имуществото, върху което са възстановени права на кооперативната организация. Тази ликвидност съгласно чл. 2, ал. 3 на ПМС № 192/1991 г. ще се постигне чрез споразумение по чл. 2, ал. 1 и 2 или по исков ред. При влязло в законна сила решение по горните въпроси безпредметно е било новото разглеждане и установяване дали са съществували или не отделните постройки, за да се приспадне стойността им от оценката за стойността на подобренията. Решаващият съд по настоящето дело не е имал право на това с оглед разпоредбата на чл. 220 ГПК /отм/ и чл. 221, ал. 2 ГПК /отм/-Решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за подобрения и прихващания. Друг е въпросът за заплащането на обезщетение под формата на наемна цена от страна на ползващия ги без основания след влизане в сила на решението по гр. д. № 12/97 г. МОС, ответник по насрещния иск. - т. е. "Б"-в ликвидация гр. Б. се е защитавал по една нова претенция и е успял да докаже, че някои от постройките вече не са съществували, той не ги е ползвал и за това не е дължал и обезщетение. Несъстоятелно е твърдението, че САС неправилно тълкувал изясняването на горните въпроси-за размера на вложените държавни средства в извършените върху имота на О. К. с., подобренията като предпоставка за предаване владението. Без изясняване ликвидността на вземанията и момента на възникването, не би могъл да се предаде имота на кооперативната организация. В Т. Р. № 2/95 г. ВС е посочено: " В чл. 2 на ПМС № 192/1991 г. са предвидени различни хипотези, при които в одържавеното имущество са инвестирани държавни средства, когато подобренията значително превишават стойността на иззетия и одържавен имот, когато е изменено предназначението, станало е неотделима част и пр. Във всички тези случаи е предвидено възникналите облигационни отношения да се уредят чрез споразумение или по исков ред преди предаване на имуществото. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ПМС № 192/1991 г. предвижда установяването по размер на задължението на кооперативната организация за извършените подобрения с държавни средства да предхожда предаването на имуществото." Софийският апелативен съд законосъобразно е приел, че началният момент на изискуемостта на вземането не е датата на предявяване иска за собственост, а датата на влизане на решението в сила-т. е. на това решение, с което между същите страни за същото нещо по безспорен начин е бил установен размерът на дължимото задължение. След този момент длъжникът ако е имал покана за изпълнение, а не е изпълнил, е изпаднал в забава. Но щом по делото не е имало данни за това новата искова молба от 4.11.2005г имаща характер на покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. е определяла началният момент и на изискуемостта на вземането - 4.11.2005 г. Така както правилно са приели, и окръжния съд в гр. М., и Софийския апелативен съд. От тогава длъжникът е изпадал в забава и от тогава съгласно чл. 86 ЗЗД дължи и законна лихва върху вземането.. Абсолютно безпочвени са твърденията за на недействителност на съдебното решение и недопустимост на предявения иск. Установената безспорност на едно задължение при неизпълнение винаги е предпоставка за предявяване на осъдителен иск, така както е процедирано и в случая. А за нищожност на постановеното решение въобще не може да става и дума - то е валидно, допустимо и правилно. В заключение, решението на Софийския апелативен съд е правилно постановен съдебен акт. Не са налице отменителните основания по чл. 218б ал. 1 б. "в" ГПК и за това и решението следва да се остави в сила. В полза на ответната страна - "Б" ЕООД следва да се присъдят и направените пред ВКС разноски в размер на 3 000 лева. Върховният касационен съд на основание гореизложеното