Решение № 5707 от 13.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1827/2015 г.

Решение № 5707 от 13.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1827/2015 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационни жалби на Д. Д. " ОДОП "- П. при ЦУ на НАП и [фирма], седалище и адрес на управление [населено място], чрез пълномощника си ав. И. И., срещу Решение 2723/12.12.2014 г., постановено по адм. д. № 2597/13, по описа на Административен съд [населено място] /АС/. В жалбата на Д. Д. " ОДОП "- П. при ЦУ на НАП се излагат доводи за неправилност на решението като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. По изложените доводи за липса на обсъждане на доказателства във вразка с пряката доставка, може да да се изведе и твърдение за нарушение на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отхвърлена жалбата срещу обжалвания пред първоинстанционния съд РА. Направено е искане за присъждане на разноски за две инстанции. В жалбата на [фирма], седалище и адрес на управление [населено място] се излагат доводи за неправилност на решението в частта на разноските. Касаторът счита, че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, тъй като органа по приходите не е копирал и приложил по преписката всички представени документи в хода на извършените насрещни проверки на доставчиците и нези представени от касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, поради което следва да бъдат разгледани по същество. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 241300233/30.04.2013 г., с който е отказано право на данъчен кредит на [фирма] в размер на 102 201, 47 лв. ведно с лихви за забава в размер на 25 578, 10 лв., потвърден с Решение № 775/01.08.2013 г. на Директора на Д "ОДОП" - П. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. От обективна страна за установено съдът е приел, че основна дейност на ревизираното лице е търговия на едро със зърно, семена, фуражи и др. За осъществяване на дейността ползва наети 180 кв. м. складова площ и 39 кв. м. помещение, намиращи се в магазията на жп гара С. З. В хода на ревизията е отказано право на данъчен кредит по доставки на [фирма] по 23 фактури с ДДС общо в размер на 74109.86 лв., за данъчните периоди от м. 08.2010 г. до м. 11.2010 г., с предмет на доставки: 523520кг соев шрот и 68720кг трици, доставки на [фирма] по осем фактури, с ДДС в размер общо на 21418.93 лв., издадени в периодите м. 09.10 г. и м. 10.10 г., с предмет на доставката пшеница, слънчоглед и царевица и доставки от [фирма] по четири фактури с ДДС в размер на 6672.68 лв., издадени в м. 05.10 г. и м. 10.10 г., с предмет на доставките пшеница, слънчоглед и царевица. За да откаже право на данъчен кредит, органа по приходите е приел, че доставчиците не са разполагали с бази за доставки и съхранение на стоки, а същите се извършват директно от предходните доставчици, за които липсват данни кой е обектът, където се извършва предаването, съответно приемането. Представените пътни листи съдържат данни за направление и за изминатите километри, но липсват данни за вид и количество на товара, за място на товарене, за изпращача и за получателя на товара. Представените складови разписки е прието в хода на ревизията, че са едностранно съставени и съдържат подписи единствено на представители на ревизираното лице. Установено е, че в хода на ревизията е извършено посещение на декларирания данъчен адрес на ревизираното дружество и на обекта, от който то осъществява дейността си - складова площ от 200 кв. м. За ревизирания период в счетоводството на [фирма] има заприходени по сметка 301 големи количества соев шрот, трици, слънчоглед, пшеница и др., поради което в хода на ревизията е прието, че декларираният под наем склад не е достатъчен като площ за да се складират такива количества стоки. За да отмени РА съдът се е позовал на заключението на приетата по делото основна и допълнителна ССчЕ и СТЕ, от които е приел за установено, че стопанските операции са надлежно документирани и точно отразени в съответните счетоводни и данъчни регистри. Отразени са приходи по доставките, начислени са косвените данъци. Подробно са проследени данните за предадени и получени количества стоки, които са свързани с последващата реализация на стоките. От вещото лице е установено еднозначно обвързване между представените пътни листи, приемо-предавателни протоколи, товарителници, кантарни бележки и количествата по процесните фактури. От заключението на СТЕ за установено съдът е приел, че се опровергава изводът на ревизиращите органи, че декларираният под наем склад не е достатъчен като площ да се складират твърдените количества стоки. При така установеното съдът е обсъдил приложимите разпоредби на чл. 68 от ЗДДС, чл. 71 от ЗДДС и определенията за облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 или чл. 9 от ЗДДС и е достигнал до извода, че в случая спорната предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит по реда на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС е наличието на осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. От приетите по делото основно и допълнително заключения на ССчЕ, съдът е приел, че е установено съответствие между стоките по процесните фактури и по фактурите за доставка към контрагентите. Последващата реализация на процесните стоки е подробно описана в Приложение № 1.2, 2.2 и 3.2 към допълнителното заключение на ССчЕ, като е посочено, че процесните стоки съвпадат с последващата реализация по счетоводни данни на жалбоподателя. Извода за реалност на доставката е обусловен и от представени транспортни фактури, МПС с посочени номера за извършени доставки до контрагенти. При този извод от заключението на вещото лице съдът е приел, че жалбоподателят е получил процесните стоки и след това е осъществил последваща реализация на същите стоки, което се установява и от приетите допълнителни писмени доказателства, представени от жалбоподателя, по които е работило вещото лице - пътни листове, приемо-предавателни протоколи, товарителници, кантарни бележки с количествата по процесните фактури. На следващо място съдът е приел, че от заключението на ССЕ се установява, че по счетоводни данни доставчиците са разполагали с продадените количества стока през съответните години, поради което не е налице хипотезата по чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. За да постанови обжалваното решение АС се е позовал единствено на заключенията на приетите по делото основна и допълнителна ССчЕ и СТЕ, без същите да бъдат обсъдени с останалите доказателства по делото. Основателен е довода в касационната жалба, че представените доказателства за реализация на процесните стоки, следва да се преценява с оглед на всички останали доказателства по делото. Този факт се установява и от разпита на вещото лице в съдебно заседание, което е заявило, че не може да се каже, че става въпрос за същите стоки. Обвързването е направено на база хронология на сделките, количества и вид на стоките. Съдът не е изложил доводи защо приема, че е доказано предаването, респективно приемането на процесните стоки, които са родово определени. Не са анализирани по отделно и в съвкупност доказателствата относно пряката доставка за всеки доставчик. Основателен е касационния довод, че съдът не е изложил доводи защо кредитира представените пътни листи относно доставчика [фирма], в които не е описан вида и количеството на товара, място на товарене име на изпращач и получател. В решението на съда само е посочено, че тези непълноти са недостатъчни за приемане липса на реално предаване на стоката при наличие на проследяване от вещото лице на цялостното заприходяване на стоката и последващата й реализация. В тази насока представляващият дружеството доставчик е декларирал, че не разполага със складови помещения, както и че в приемо - предавателните протоколи не е посочен конкретен обект от който се предава/приема стоката, което също не е обсъдено от съда. Тези допуснати от съда нарушения са от категорията на съществените, тъй като се създава вероятност, че фактите може да са осъществили и по различен от приетия от съда начин. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се обсъдят всички събрани доказателства относно пряката доставка, респективно с оглед твърденията на представляващите доставчиците, че дружествата не са разполагали със собствени или наети складови помещения, да се обсъдят представените доказателства досежно транспорта и предаване на стоката от предходните доставчици, за да се установи реалното предаване на родово определените вещи на получателя-ревизираното дружество. При този краен резултат е основателна и жалбата на [фирма], седалище и адрес на управление [населено място] за неправилност на решението в частта на разноските. По искането за разноски и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, осмо отделение