Решение № 10106 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1971/2019 г.

Решение № 10106 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1971/2019 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Томов, [населено място], чрез пълномощника адв. Сланчев, против решение № 15175 от 07.12.2018 г., постановено по адм. д. № 7616/2018 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. В касационната жалба са изложени оплаквания за недопустимост, алтернативно и неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да се обезсили, алтернативно да се отмени решението и се постанови друго, по съществото на спора, с което да се уважи жалбата му. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна – министърът на вътрешните работи, чрез пълномощника си юрисконсулт Райкова, в писмени бележки и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна и предлага оставянето в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е отхвърлил жалбата на Т. Томов, [населено място], срещу заповед № 8121 К-5851/20.04.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи. С оспорената пред пъвоинстанционния съд заповед на Н. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР, за това че на 26.01.2017 г. в 16 ч. 41 м. без наличие на служебна необходимост и без да му е възлагано за работа е извършил по искане на М. Максев справка в ИИС "Справки" АИС БДС (НРБЛД) чрез служебно предоставения му акаунт и парола за достъп до информационните фондове на МВР за майката от роднинската връзка на Л. Кърмов, след което позвънил на Максев и е предоставил ЕГН-то на майката на Кърмов, което било необходимо на последния за теглене на кредит от "Изикредит". Деянието е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 2 от ЗМВР – "злоупотреба с доверие" и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР "деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата". За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 1 от ЗМВР, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми от чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити. Посочил е, че при издаването й са спазени всички административнопроизводствените правила и в частност също и специалните правила, отнасящи се до образуването на дисциплинарно производство за тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 207 от ЗМВР. Съдът се е мотивирал, че в случая и след двете обобщени справки, Томов е подал възражения, с които дисциплинарно наказващият орган се е запознал и след първото е върнал дисциплинарната преписка за допълнително събиране на доказателства въз основа на съдържанието на възражението, а в оспорената заповед са обсъдени всички събрани по делото доказателства, възраженията на Томов, цялостното му поведение и всички индивидуализиращи деянието и наказанието обстоятелства. Спазени са както двумесечният срок за издаване на заповедта по чл. 195, ал. 2 ЗМВР от откриване на нарушението, така и двугодишният срок от извършването на нарушението до издаването на заповедта за тежките нарушения, наказуеми с "уволнение". Приел е за доказано описаното в заповедта нарушение, поради което е мотивирал извод, че дисциплинарно наказващият орган е приложил правилно материалния закон и е наложил описаното по-горе дисциплинарно наказание. В заповедта са изложени мотиви относно всички изброени в чл. 206, ал. 2 от ЗМВР обстоятелства, които следва да се преценят при налагане на наказанието и същата е издадена и при спазване на целта на закона - а именно държавните служители в МВР, осъществили състав на тежко дисциплинарно нарушение, да бъдат наказани с най - тежкото дисциплинарно наказание. Така постановеното решение е правилно. Твърдението на касатора за недопустимост на съдебното решение е неоснователно. За да бъде едно съдебно решение недопустимо е необходимо да е постановено при липса на процесуални предпоставки за допустимост на производството и при наличие на процесуални пречки. Решение № 15175 от 07.12.2018 г., постановено по адм. д. № 7616/2018 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение е постановено по допустимо оспорване – заповед № 8121 К -5851/20.04.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи е подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, който е оспорен от надлежна страна – с право на оспорване и в срок, поради което постановеното решение е допустим съдебен акт. В случая касационният жалбоподател излага доводи в подкрепа на твърдения порок за недопустимост, който доводи настоящият състав приема за неоснователни. Липсата на произнасяне от решаващия състав по всички направени от жалбоподателя възражения не прави постановеното решение недопустимо. Не са налице сочените от касационния жалбоподател доводи за неправилност на решението. Съдебният акт е постановен при материалноправните изисквания на приложимата нормативна уредба, а формираните правни изводи са обосновани и законосъобразни. Неоснователно е оплакването, че съдът няма мотиви и не е обсъдил възраженията за незаконосъобразност на атакуваната заповед поради съществени процесуални нарушение, както и че не е обсъдил наведените доводи за несправедливост на наложеното наказание. При правилно установена фактическа обстановка съдът е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства, доказани с допустими по АПК доказателствени средства. Правилно тричленният състав е приел, че оспорената пред него заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. Актът съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като подробно е описана фактическата обстановка, доказателствата, които са събрани от дисциплинарно разследващия орган, нарушените разпоредби и правното основание за налагане на наказанието. Наказващият орган е изследвал формата на вината и се е мотивирал защо приема, че деянието е умишлено и коментира настъпилите от него вредни последици. Налице е и преценка на цялостното поведение на Томов, като следва да се отбележи, че при нарушенията по чл. 203 от ЗМВР, които са тежки по своя характер органът няма право да преценка относно вида на наказанието, а е длъжен да наложи най-тежкото от тях - уволнение. Както правилно е посочил тричленният състав, Томов е запознат с материалите по дисциплинарната преписка, обобщената справка, разяснени са му правата и неколкократно е давал писмени възражения, поради което правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е реализирано в пълен обем. Наказанието е наложено и в сроковете по чл. 195 от ЗМВР. Освен че липсва нарушение на административнопроизводствените правила правилно тричленният състав е приел, че заповедта е издадена и при спазване на материалния закон. При кореспондиращите с доказателствата фактически установявания съдът правилно е приел за осъществени от касатора, в качеството му на разузнавач V степен в група "Криминална полиция" на Районно управление - Разлог при ОДМВР – Благоевград, нарушения, изразяващи се извършване, без наличие на служебна необходимост и без възлагането му по работа, по искане на М. Максев справка в ИИС "Справки" АИС БДС (НРБЛД) чрез служебно предоставения му акаунт и парола за достъп до информационните фондове на МВР за майката от роднинската връзка на Л. Кърмов, след което е позвънил на Максев и предоставил ЕГН -то на майката на Кърмов, което било необходимо на последния за теглене на кредит от "Изикредит". Правилно деянията са квалифицирани като тежки нарушения на служебната дисциплина в проявните им форми на злоупотреба с довери и несъвместимост с конкретно цитираните в заповедта етични правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. С факта на извършено нарушение от тази категория чл. 203, ал. 1 от ЗМВР обвързва като последица компетентността на органа със задължението за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 197, ал. 1, т. 6 от закона. Съответстващ на материалния закон е решаващият извод на съда за законосъобразността на заповедта. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не е обсъдил наведения довод за несправедливост на наловеното наказание. Съдът е приел, че в заповедта са изложени мотиви относно всички изброени в чл. 206, ал. 2 от ЗМВР обстоятелства, които следва да се преценят при налагане на наказанието, като изрично е мотивирал и защо наказанието е съразмерно. Като е приел, че заповедта е законосъобразна съдът е постановил правилно решение, което е постановено при липса на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосновано е със събраните по делото доказателства и при спазване на материалния закон. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. С оглед изхода на спора, неоснователно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, тъй като такива не му се следват. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,