Решение № 3321 от 20.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3867/2016 г.

Решение № 3321 от 20.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3867/2016 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите, подадена чрез пълномощник, против решение № 1804 от 19.03.2015 г., поправено с решение № 3242/11.05.2015 г., по адм. д. № 6168/2014 г. на Административен съд С.-град, с което съдът е отменил заповед № 287/22.04.2014 г. на председателя на КЗП, по жалба на "Л. Б. ЕООД енд Ко" КД. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил задълбочено и в съвкупност доказателствата по делото, неправилно ги е интерпретирал, в резултат на което е достигнал до погрешен правен извод. Счита за несъответен на материалния закон извода за незаконосъобразност на административния акт, тъй като заповедта съдържа конкретни фактически основания, доказани по надлежния ред, които са подведени под точната материалноправна норма. Твърди, че решението на съда е вътрешно противоречиво и съдържа нелогични заключения. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от "Л. Б. ЕООД енд Ко" КД жалба бъде отхвърлена, алтернативно, делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез пълномощник, е подал и частна жалба против определение № 6506/30.11.2015 г. по адм. д. № 6168/2014 г. на АССГ, постановено по реда на чл. 248 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, с което Комисията за защита на потребителите е осъдена да заплати на "Л. Б. ЕООД енд Ко" КД сторените по делото разноски в размер на 50 лв. заплатена държавна такса и 704,10 лв . платено адвокатско възнаграждение. Счита, че така определения размер на адвокатското възнаграждение е значително завишен, не съответства на левовата равностойност на посочените в мотивите на акта платени 300 евро разноски. Твърди, че не е преклудирана възможността му да направи възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Иска отмяна на определението. Ответникът - "Л. Б. ЕООД енд Ко" КД, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Изразява становище за неоснователност на частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за основателност на подадената частна жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваните съдебни актове, приема следното: По касационната жалба: По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на материалния закон. Първоинстанционният съд е изложил коректно, макар и пестеливо, релевантната за спора фактическа обстановка. Производството пред административния орган е образувано по жалба на потребител, който се е отзовал на рекламирана промоция в магазин на ЛИДЛ в гр. Б. Чул е, че за Никулден магазинът предлага шаран на промоция. Когато на 6.12.2013 г. в 9.05 ч. е отишъл в магазина, за да си купи шаран, е разбрал, че шаранът е свършил. Купувачът се е почувствал излъган от рекламното съобщение и е подал сигнал в Комисията за защита на потребителите. След извършената в конкретния търговски обект проверка, служителите на РД -Б. са констатирали, че до вх...да на магазина ЛИДЛ са поставени брошури, в които на български език е вписана информация за предлагана промоция на пълнен шаран, изчистен шаран и прясна риба, за периода 2.12. - 8.12.2013 г. "до изчерпване на количествата". Не е спорно, че при проверката в търговския обект, извършена на същата дата, шаран не се е предлагал. Установеното от проверката органът е изложил в констативен протокол. По делото са приложени и копия от рекламните брошури за релевантния период, от които е видно обстоятелството, че шаранът се е предлагал на специална цена за периода 2.12.2013 г. - 8.12.2013 г. в магазини на ЛИДЛ с условие "до изчерпване на количествата". При тези констатации председателят на КЗП е издал заповед № № 287/22.04.2014 г., с която е забранил на "Л. Б. ЕООД енд Ко" КД при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68ж, т. 5, вр. с чл. 68г, ал. 4 ЗЗП. За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Заключил е, че предприетата от дружеството-търговец практика при обявената конкретна промоция не е нито нелоялна, нито заблуждаваща по смисъла на закона. Представената информация в брошурите, разпространявани пред и в проверения магазин, както и на щандовете за риба, не са били в състояние да заблудят средния потребител, защото изрично навсякъде е упоменато, че шаранът на промоционална цена се предлага до изчерпване на количествата, т. е дружеството е заложило възможността през обявения период на промоцията тази стока да бъде изчерпана и да не може да бъде предлагана. Решението е правилно. Спорът между страните се свежда до осъществяването на фактическия състав на заблуждаваща търговска практика по чл. 68ж, т. 5 ЗЗП. Цитираната разпоредба забранява в интерес на потребителите предлагане на неналична стока на определена цена, без да е налице разумно основание за невъзможността да бъде осигурена при обявените промоционални условия. Тази форма на заблуждаваща практика е призната за нелоялна по силата на закона, без да е необходима оценка на критериите от общата дефиниция на нелоялната търговска практика по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. За да е налице такава, достатъчно е да се установят елементите от фактическия състав по чл. 68ж, т. 5 ЗЗП - покана за покупка на стока на определена цена; невъзможност търговецът да осигури промотираната стока за период и в количество, които са разумни с оглед естеството на продукта, мащаба на рекламата и обявената цена; липса на основателна причина за несъответствието между предложението и наличността на стоките. Дружеството не е оспорило фактическите констатации на органа. Самият контролен орган е отразил в резултатите си от извършената проверка, че рибата - шаран, за конкретния период на промоцията се предлага с условие - до изчерпване на количествата. По делото не е спорно, че през процесния период и към момента на проверката рекламните брошури са били достъпни пред и в конкретния магазин на ЛИДЛ условията са оповестени и на щанда за риба. От съдържанието на рекламните брошури е видно, че потребителите са предупредени изрично, че офертите са ограничени и са валидни до изчерпване на количествата. След като в брошурите ясно е заявено, че промоцията е важима до приключване на наличностите, то липсва необходимост от посочване на "разумни основания", поради които търговецът няма да може да осигури доставянето на конкретен артикул от продуктовия каталог. Налице е обща промоционална оферта за магазините на ЛИДЛ, като формулираното условие изключва изначално приложимост на хипотезата на чл. 68ж, т. 5 ЗЗП. На потребителя е предоставена недвусмислена информация като част от рекламното съобщение, че специалното предложение е валидно до изчерпване на количествата, което означава възможен дефицит преди края на промоционалния период. Изразът "до изчерпване на наличностите" сам по себе си предпоставя ограничени количества, за което търговецът коректно е предупредил. Като е приел, че не са настъпили от фактическа страна материалноправните предпоставки на чл. 68ж, ал. 5 ЗЗП за издаване на оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Неоснователно е касационното оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е мотивирано, съдът е съобразил в изводите си релевантните за спора факти и обстоятелства. Неоснователно е оплакването на касатора за необоснованост на съдебния акт. Фактическите и правни съображения на съда са последователни и логични. Възприетият в решението краен извод, обективиран в диспозитива на акта, кореспондира със съжденията, изложени в обстоятелствената част на решението. Това е така и защото констатираните очевидни фактически грешки, допуснати в решението, са поправени по реда на чл. 175 АПК с решение № 3242/11.05.2015 г., което е неразделна част от обжалвания съдебен акт. По частната жалба: Обжалваното определение е постановено по реда на чл. 248 ГПК, по искане на "Л. Б. ЕООД енд Ко" КД, тъй като съдът не се е произнесъл по направената от дружеството претенция за присъждане на съдебните разноски. Съдът е уважил искането, като е присъдил в полза на дружеството разноски в размер на 50 лв. платена държавна такса и 704, 10 лв. разноски за платено адвокатско възнаграждение. Определението е правилно. С постановеното по делото решение първоинстанционният съд не се е произнесъл по направеното от жалбоподателя искане за съдебни разноски. С оглед изхода на спора по същество и своевременно заявената претенция по чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на дружеството се дължат съдебни разноски. Те са доказани и по размер. Както правилно е съобразил административния съд, разноските включват заплатена държавна такса за производството и адвокатско възнаграждение. Размерът на последното се установява от приложените писмени доказателства (стр. 101 - стр. 108 от първоинстанционното дело). Видно от договора, уговореното възнаграждение е в размер на 300 евро, без ДДС, като същото е заплатено в левова равностойност по фиксиран курс евро/лев; същата е посочена в приложената фактура (стр. 107) - 586,75 лв. Начисленият ДДС е за сумата от 117, 35 лв., която също е заплатена от дружеството, поради което общо платените разходи са за възложената с определението сума. Отговорността за разноски е обективна, породена от необходимостта да се възстановят на страната, в чиято полза е постановено съдебно решение, направените по делото разноски. Изключение от принципа на пълна възстановимост на направените във връзка с делото разноски е разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, субсидиарно приложима на основание чл. 144 АПК. Тя дава право на страната да направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Упражняването на това право законодателят е обвързал със срок - най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, когато изтича и възможността на противната страна да направи искане за присъждане на разноски и да представи доказателства - чл. 80 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Не е спорно, че възражение за прекомерност на съдебните разноски не е направено от председателя на КЗП до приключване на устните състезания пред административния съд. С оглед на това съдът не дължи произнасяне на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Правото на страната за възражение е преклудирано, което прави искането за приложение на чл. 78, ал. 5 ГПК в настоящото производство неоснователно. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на правния спор и своевременното искане на касационния ответник за присъждане на разноските за настоящата инстанция, съдът приема същото за основателно. То е доказано и по размер. От представените по делото договор за правна помощ, фактура и преводно нареждане е видно, че заплатената сума е в размер на 704,10 лв., която следва да бъде присъдена в тежест на Комисията за защита на потребителите. Възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК страната не е направила до приключване на устните състезания. Воден от горното, Върховният административен съд