Решение № 332 от 11.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5407/2016 г.

Решение № 332 от 11.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5407/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Г. С. Г., представлявана от адв. Г., надлежно упълномощен, против решение № 72/15.03.2016 г. по адм. д. № 682/2015 г. по описа на Административен съд В. Т. с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът началник М. С. в писмени бележки на юрк. Я., надлежно упълномощен, поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Ответникът, директор ТД на НАП В. Т., не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С решение № 32-131177/9.07.2015 г., потвърдено изцяло с решение № Р-398/32-169017 от 26.08.2015 г. на директора на Агенция "Митници" началникът на М. С. е променил митническата стойност на стоката по ЕАД 14BG004300H0010946/10072014 на 17960 лв като е задължил получателя на стоката по този ЕАД в 10 дневен срок от получаване на решението да заплати задължение за мито в размер на 1796,06 лв и ДДС 20 % в размер на 3329,89 лв. С обжалваното решение Административен съд В. Т. е отхвърлил оспорването на касатора Г. срещу така постановеното административно решение като е приел, че е издадено в съответствие с административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон. От фактическа страна е приел за установено наличие на предпоставките за извършване на последваща проверка на декларацията, с която оспорващата като получател е декларирала за режим "допускане на свободно обращение" необщностна стока -пътнически автомобил-употребяван, марка "Опел" модел "Инсигниа", идентифициран с дата на първа регистрация, цвят, обем, мощност на двигателя, фабричен номер на шаси, държава на изпращане Швейцария с декларирана митническа стойност 3107,21 лв., изчислена по валутния курс BGN/ CHF към съответната дата, съгласно приложен договор за покупко-продажба от 3.07.2014 г. с цена на стоката 1250 CHF. Проверката е извършена в условията на международната административна помощ в страната на износа на основание Споразумение между Европейската икономическа общност и К. Ш. за взаимна административна помощ по митническите въпроси от 22.07.1972 г., допълнено с протокол от 1997 г. относно различни търговци на автомобили в Швейцария на основание искане на българските митнически власти касателно внесени от тази страна автомобили с конкретни договори за покупко-продажба, между които договора, приложен към процесния ЕАД. В отговор на запитването Регионална митническа дирекция Берн писмено е уведомила българските митнически власти, че процесният автомобил е продаден на декларатора Г. на 3.07.2014 г. от дружество "A. J." за сумата 10500 CHF. С оглед тези данни е извършена корекция на митническата стойност на автомобила с посочения в обжалваното решение размер и са начислени съответни задължения за мито и ДДС. При постановяване на решението си решаващият съд е обсъдил данните по административната преписка в съвкупност с доводите на страните и писменото заключение на приетата по делото съдебно техническа експертиза, съгласно която пазарната цена на автомобила към момента на вноса е в размер на 14367 лв. и е възприел решаващ правен извод за неоснователност на оспорването. Решението е постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Отговорът на Регионалната митническа дирекция-Берн /л. 80 и л. 81/, рег. № 68.0.74500.000144.14/17.11.2014 г. е официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложим на основание препращащата разпоредба на чл. 144 АПК, доказващ установеното от тази служба при извършената проверка на швейцарското дружество, продавач по документа към ЕАД. Данните от тази поверка установяват, че представения към ЕАД "договор за покупко-продажба-фактура" /л. 76 и л. 77/ не представлява годно доказателство за стойността на сделката. Този извод намира опора и в писменото заключение на съдебно-техническата експертиза, според която стойността на автомобила към датата на вноса е била в размер на 14367 лв, четирикратно по-висока от декларираната такава от 3107,21 лв. Тази експертиза е оспорена единствено с възражение, че експертът при определяне на цената не е взел предвид повредите по интериора на автомобила, но доказателства страната не е ангажирала. В тази връзка следва се има предвид установяването, че автомобилът не е катастрофирал, предвид което разходите за отстраняване евентуални повреди по интериора не биха дали основание за значително снижение на цената, определена от експертизата. Касационните доводи за постановяване на обжалваното решение при съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Съдът е основал изводите си на официалния писмен отговор на митническите власти в Берн, Швейцария, предвид което не е имал задължение да събира доказателства и излага мотиви на кой от двата договора за продажба дава приоритет. По отношение произходът на автомобила спор не е бил налице, експертът е дал ориентировъчна цена на автомобила на база данните за вида му, за първоначалната му регистрация и пр., изрично е посочил, че огледът е извършен след ремонта. Доколкото на стр. 6 от мотивите действително се съдържа текста "... митническата декларация за износ представена от турските митнически власти... ", касае се за очевидна фактическа грешка, без значение за правилността на диспозитива като част от съдебния акт, ползваща се със сила на пресъдено нещо. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, поради което, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение