Решение № 13840 от 19.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3591/2014 г.

Решение № 13840 от 19.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3591/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Абдулхаким Салем Абдула, гражданин на Сомалия против решение № 284 от 14.01.2014 г., постановено по адм. дело № 8609/2013 г. по описа на Административен съд - София-град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебния акт и решението на председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне. Редовно призован за датата на съдебно заседание, Абдулхаким Салем Абдула се явява лично и с адв. Коцева, която поддържа касационната жалба на изложените в нея съображения и представя писмени доказателства. Ответникът, председателят на ДАБ, редовно призован, не се явява, не се представлява и не представя писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата в частта й, в която се атакува съдебното решение и решението на ДАБ по отношение отказа за предоставяне хуманитарен статут на чужденеца. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е отхвърлил жалбата на Абдулхаким Салем Абдула, гражданин на Сомалия срещу решение № 1235/08.08.2013 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, съдържа всички задължителни реквизити, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Анализирайки бежанската история на чужденеца на база дадените от него интервюта в хода на производството пред административния орган и актуалните справки за политическата ситуация в Сомалия, съдът е стигнал до извода за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че правилно административният орган е отказал на Абдула предоставянето на статут на бежанец, тъй като посочените от него причини за нежеланието му да се завърне в държавата си по произход - страх за живота му, поради отправени към него три заплахи през м. юни 2007 г., че ще бъде убит, тъй като увещавал свои приятели да не подпомагат муджихидините, не се отличават с нужната степен на достоверност и не разкриват наличието на реална заплаха за живота и здравето му . АССГ, изхождайки от цялостната бежанска история на чужденеца - обстоятелството, че е напуснал Сомалия още през 2000 г., завърнал се е за кратко там през 2007 г. поради екстрадирането му от други държави и отново е напуснал нелегално страна през есента на 2007, откогато до сега се опитва нелегално да влезе в различни държави, вкл. и от ЕС, е заключил, че в случая не се касае за лице, търсещо и нуждаещо се от закрила по ЗУБ, а за мигрант. Съдът е приел, че в Сомалия не е налице ситуация на вътрешен въоръжен конфликт по критериите на международното право и тълкувателно решение № С-465/2007 г., поради което при завръщането си в страната чужденецът няма да бъде подложен на насилие и няма да бъде изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание - т. е. не са налице и условията за предоставяне хуманитарен статут на чужденеца по чл. 9 от ЗУБ. Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС - София град. Правилно АССГ е приел, че на база всички събрани доказателства, по отношение на Абдулхаким Салем Абдула не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Правилно съдът е възприел мнението на административния орган за недостоверност на бежанската история на чужденеца от една страна, а от друга - в случай на достоверност на същата, становището на председателя на ДАБ, че не са налице данни отправените към чужденеца заплахи за живота му да са с такъв мащаб и системен характер, че да обосновават реална опасност от преследване по чл. 8 от ЗУБ. Правилно АССГ е заключил, че с оглед съдържащите се в интервютата, проведени със чужденеца, данни и най-вече с оглед обстоятелството, че след като е подал молба за закрила в България, същият нелегално е напуснал границите на страната и се е озовал в Норвегия, с което е нарушил чл. 30, т. 6 и т. 7 от ЗУБ, същият е обосновал поведение не на лице, нуждаещо се от закрила, а на мигрант по смисъла на Глава II, § 62 от Наръчника на процедури и критерии за определяне статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване и на молбата на Абдулхаким Салем Абдула за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Представените пред административния орган данни за актуалното политическо състояние в Сомалия не установяват наличието на въоръжен конфликт по смисъла на международното право. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последните официални справки и е заключил, че същите не дават основание да се приеме наличието на безогледно насилие, чиято степен е достигнала онова ниво на опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация. Правилен е изводът на АССГ за това, че в Сомалия към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Този извод не се променя и от представените пред касационната инстанция извадки със статии от Интернет, които указват на наличие на терористични групи в Сомалия, които обаче първо са под прицела на световните сили за сигурност, а, отделно от това насочват своите действия в някои територии на страната и предимно срещу публични личности, каквато личност касаторът не е . По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение