Решение № 1177 от 20.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3702/2007 г.

Решение № 1177 от 20.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3702/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба от С. о., район "С" срещу решението на Софийски градски съд, постановено на 16.03.2007 г. по гр. д. № 2223/06 г. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на същото поради необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Ответницата по касация Я. Х. Х. чрез своите пълномощници адв. Вл. П. и С. Ц. изразява становище, че жалбата е неоснователна по съображенията, изложени подробно в писмената защита по делото. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в касационната жалба доводи, намира: Обжалваното въззивно решение е постановено при повторно разглеждане на делото, след като с решение № 606/06 от 20.06.2006 г. по гр. д. № 1487/05 г. на ВКС, IV "а" г. о. е отменено предходното въззивно решение и делото върнато за ново разглеждане от въззивен съд. С него е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 41 състав, постановено на 07.02.2003 г. по гр. д. № 3291/02 г., с което е признато за установено по отношение на касатора, че Я. Х. Х. е собственик на трети / мансарден/ етаж от къща в гр. С., бул. "Ц" № 17, със застроена площ от 227 кв. м. Съдът е приел, че процесният имот е отнет от наследодателката на ищцата- К. К. М. без основание, поради което собствеността върху него е възстановена по силата на закона - чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Намерил за неоснователно възражението на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност по съображения, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, която заличава правните последици на изтеклата до влизане в сила на реституционния закон придобивна давност. Въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. От фактическа страна по делото е установено и не се спори между страните, че триетажната сграда на бул. "Ц" № 17 е била собственост на Т. К. М., закупена от него на публичен търг, както и че партерния и първия етаж са били одържавени от собственика по реда на ЗОЕГПНС. Тома К. М. е починал през 1965 г. и е оставил за свой единствен наследник К, наследодателка на ищцата. С молба от януари 1975 г. Киряка М. е направила писмено искане за оценка на процесния недвижим имот за продажба по реда на глава II ЗСГ, тъй като същият се явявал втори жилищен имот за нея. Такава е определена с решение № 107 от 27.02.1975 г. на председателя на ИК на Ленински РНС, изменено с решение от 25.04.1975 г. по гр. д. № 1523/75 г. на Софийски районен съд, с което оценката е увеличена от 15 435 лв. на 17526 лв. На 23.06.1975 г. е направено предложение от името на К. М. за продажба на имота на посочената цена. С писмо от 14.07.1976 г. Министерството на финансите е дало съгласие по чл. 26 ЗСГ за закупуване на процесния етаж от Ленински РНС за нуждите на 59- та детска градина за сумата 17 526 лв., която сума е преведена по сметка на К. М. в ДСК с платежно нареждане от 16.09.1976 г., видно от представеното по делото писмо изх. № В- 2/75 от 27.09.1975 г. Имотът е актуван като държавен с АДС № 9* от 15.10.1976 г. Като основание за одържавяване са посочени писмо № I* от 14.07 1976 г. на Министерство на финансите, с което е дадено съгласие по чл. 26 ЗСГ (отм.) за изкупуване на имота и посоченото по-горе писмо № В-2/75, удостоверяващо превеждането на сумата на продавачката по сметка в ДСК. По делото не са събрани доказателства да е бил сключен писмен договор за продажба. С разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ в обхвата на реституцията се включват недвижими имоти, отнети без законово основание или отчуждени не по установения ред. В съответствие с общия принцип на реституцията, тя визира хипотези на принудително отнемане на имоти на граждани, когато тези имоти не са били обект на одържавяване по национализационен или благоустройствен закон, но са били фактически завзети от държавата или процедурата по отчуждаването им не е била спазена, поради което не могат да бъдат възстановени като отчуждени по някой от актовете, изброени в чл. 1 и чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ и чл. 1 и 3 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Настоящият случай не попада в приложното поле на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Установеното от ответника владение върху процесния недвижим имот през 1976 г. не може да се разглежда изолирано и извън контекста на осъществилите се преди това факти, които са елемент от фактически състав на продажбата по реда на Глава II от ЗСГ. Въведеният с влизане в сила на ЗСГ специален ред за прехвърляне и придобиване на имоти от граждани, ограничаващ свободата на договаряне при определяне на цената и купувача на недвижимия имот, не променя характера на създадените между страните правоотношения - касае се за гражданскоправни сделки, включително и когато имотът се изкупува от общинския съвет, каквато възможност е предвидена в чл. 23, ал. 2 ЗСГ. В този случай общинският съвет става страна по правоотношение, което по своето съдържание е гражданскоправно и действува като равнопоставен субект. Ако фактическия състав на сделката е опорочен, това ще рефлектира върху нейната действителност и годността й да произведе присъщото си правно действие, но не може да обоснове извод, че е налице принудително отнемане на недвижимия имот само поради факта, че купувачът е орган на държавна власт. Изводът е, че процесният имот не подлежи на реституция като отнет по някой от законите и начините, посочени в ЗВСОНИ, поради което ищцата не се легитимира като негов собственик. Като е достигнал до друг извод, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон. Въззивното решение следва да бъде отменено и на основание чл. 218и ГПК (отм.) спорът решен по същество, като предявеният от Я. Х. Х. против С. о., район "С" установителен иск за право на собственост бъде отхвърлен като неоснователен. . Водим от гореизложеното съдът