Решение № 5345 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15668/2018 г.

Решение № 5345 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15668/2018 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности"-гр. С. в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт, срещу решение № 6058/23.10.2018 г., постановено по адм. дело № 9404/2018 г. на Административен съд С.-град, с което е отменена негова заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 0125326/22.08.2018 г. запечатване на търговски обект - офис за продажба на винетки, находящ се в ГКПП-Калотина, стопанисван от ЕТ "Вип Холдинг-В. А.", гр. С., и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Изложени са доводи, че обжалваното решение е неправилно и са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди заповедта за ПАМ. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Недков. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Вип Холдинг-В. А.", гр. С., в представен писмен отговор от адв. Кр. Димитрова, оспорва касацонната жалба като неоснователна, претендира разноски, но за направени такива липсват представени доказателства, както не е представен и списък на разноските по реда на чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да отмени процесната заповед за наложена ПАМ първоинстанционният съд е приел, че размерът на неотчетената продажба 0. 50 лв. е твърде нисък, за да обуслови налагането на ПАМ. Нарушението за размер от 0. 50 лв., което е и първо за търговеца не разкрива потенциала сериозно да накърни бюджета. Съдът е приел, че при определяне срока за налагане на ПАМ административният орган не е отчел също стойността на неотчетената продажба и вида на обекта, като наложената ПАМ е в нарушение на целта на закона. Обжалваното решение е правилно. Фактическите основания са въз основа на извършена контролна проверка в обекта на 17.08.2018 г., при която е ползвана копирна услуга за 0, 50 лв. от контролните органи, за която не им е издаден фискален бон. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е задължително. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. При тази фактическа установеност и анализ на данните по делото, обоснован е извода на първоинстанционния съд за необоснованост на наложената ПАМ, при несъразмерност между стойността на извършеното нарушение и срока на запечатване на обекта за 14 дни, което е в противоречие с целта на закона. При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, на касатора не се дължат разноски. На ответната страна също не се дължи присъждане на разноски, тъй като освен заявено искане в писмения отговор, не са представени доказателства за направени разноски, нито е представен списък за разноските по реда на чл. 80 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221 Върховният административен съд, първо отделение,