Решение № 14474 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1096/2018 г.

Решение № 14474 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1096/2018 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците. Образувано е по касационна жалба на А. Ю., гражданин на [гражданство], чрез процесуалния му представител адв. Георгиев срещу решение № 821/11.12.2017 г. по адм. д. № 1027/2017 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 16217/05.09.2017 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците към МС. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение, е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е налице обоснован страх от преследване в страната си на произход. В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател се явява адв. Георгиев, като поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Ответникът – председателят на Държавна агенция за бежанците при МС /ДАБ – МС/, чрез процесуалния си представител юрк. Минкова, моли като правилно и законосъобразно да се остави в сила първоинстанционното решение. Представя актуална справка за обстановката в [държава по произход] и докладна записка за напусната адрес от РПЦ - Харманли. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването по жалбата на А. Ю., гражданин на [гражданство], срещу Решение № 16217/05.09.2017 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че обжалваното административно решение е издадено от компетентен орган, при съобразяване изискванията за форма на акта по чл. 59 от АПК и в съответствие с административнопроизводствените правила. Съдът е установил, че с молба с вх. № 105450-2256/19.07.2016 г., А. М. е поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. № 1560 от 25.07.2016 г. и двете заведени с рег. № УП9157/25.07.2016 г. на ДАБ, като на същата дата лицето е регистрирано с имената А. Ю., видно от регистрационен лист с рег. № УП9157/25.07.2016 г., [дата на раждане] в [населено място], провинция [провинция] в [държава по произход], гражданин на [гражданство], етническа принадлежност – [етническа принадлежност], религия – [вероизповедание]. Установил е още, че с настанителна заповед № 1598, с рег. № УП9157/25.07.2016 г. на началника на отдел ПНСД РПЦ – Харманли, чужденецът е бил настанен в РПЦ – Харманли на 25.07.2016 г. На същата дата е била отправена покана с рег. № 9157/25.07.2016 г. за провеждане на интервю с А. Ю. не се е явил за провеждане на интервю. С Решение № 287/13.01.2017 г. на зам. – председателя на ДАБ производството по предоставяне на международна закрила на А. Ю. е било спряно, като мотивите за това на органа били, че Ю. многократно е напускал РПЦ – Харманли, а също и неявяването му за интервю, за което е бил надлежно поканен на 05.08.2016 г. Съдът е установил също, че с молба с рег. № УП9157/11.01.2017 г. А. Ю. е поискал оттегляне на молбата за предоставяне международна закрила и е изразил желание да се върне доброволно в страната си по произход. С Решение № 707/26.01.2017 г. зам. – председателят на ДАБ е прекратил производството по предоставяне на международна закрила на А. Ю. въз основа на подадена от чужденеца молба за прекратяване. С Решение № 10074/22.05.2017 г., зам- председателят на ДАБ е възобновил производството по предоставяне на международна закрила на А. Ю. въз основа на изразено от чужденеца желание за възобновяване и негово явяване в РПЦ – Харманли. На 13.06.2017 г. и на 28.07.2017 г. с чужденеца са проведени интервюта. Съдът е изложил подробни мотиви, че от проведените интервюта с Ю. не може да се направи обоснован извод за наличие на законовите предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за да се приеме, че е извършено преследване по отношение на молителя, а именно поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение. Съдът е посочил, че в мотивите на оспорения акт, че административният орган е обсъдил всички относими факти за предоставянето на статут на бежанец в Република България. Установено е, че търсещият защита не е имал проблеми с официалните власти, никога не е бил член на политическа партия или организация и няма доказателства срещу него да са осъществявани арести и задържания по политически причини. При тези доказателства, съдът е приел, че спрямо А. Ю. не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини, което да обоснове извод за основателност на молбата за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца. Административният орган, както и решаващият съд, не са установили наличието на материалноправните предпоставки и на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут. Извършена е преценка на ситуацията в страната, чрез позоваване на справка с вх. № МД-859/14.07.2017 г. г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ. Решението е правилно и обосновано. Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Правилно Административен съд - Хасково е приел, че на база всички събрани доказателства, по отношение на касатора не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество - нито той, нито негови близки са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Наведените от молителя причини да напусне и да не се завърне в родината си са от икономически характер. Същият е посочил, че когато е напускал страната си по произход е искал да отиде във Франция. Видно от протокола от проведеното интервю, жалбоподателят изрично сочи, че не е имал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност. Следва да се посочи, че в проведеното интервю на 13.06.2017 г. Ю. е посочил, че е получавал заплахи от талибаните, но насилие не му е било оказвано и не е подавал оплаквания в полицията в [държава по произход]. Обосновани са изводите на решаващият съд и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на касационния жалбоподател за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка и е мотивирал решението си именно с нюансите на установеното в нея актуално положение в [държава по произход]. На база установеното, съдът обосновано е приел, че липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отношение. Правилен е изводът на административния съд за това, че в [държава по произход] към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в Решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-465/07 г., с което е направено тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила. Изхождайки от положението в [държава по произход], случващите се частични въоръжени конфликти не могат да се разглеждат като наличие на война. Макар и нестабилна, страната не е в гражданска война. Очевидно в Афганистан се наблюдават спорадични актове на насилие и вътрешен безпорядък, но е постигнат и значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Видно и от представената пред касационната инстанция справка с вх. № МД-571/10.08.2018 г. за актуалното положение в Афганистан към 10.08.2018 г. е, че не е налице въоръжен конфликт, който да се простира на територията на цялата страна. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Афганистан, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение № С-465/07 г. на СЕС. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,