Решение № 7819 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1929/2009 г.

Решение № 7819 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1929/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Кмета на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, чрез пълномощника му адвокат Галя Попова против решение от 13.11.2008 г. на Административен съд - София-град, 37 състав, постановено по адм. дело № 4735/2008 г. Касаторът твърди, че са налице отменителните основания на чл. 209, ал. 1, т. 2 и 3 от АПК и моли да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано. Счита, че съдът неправилно е приел, че обжалвания административен акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че правоимащите са имали правна възможност да поискат отмяна на отчуждаването по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗБНМ и др. , но в преклузивния срок не са предявили такова искане, а неправилно съдът е приел, че тъй като "към настоящия момент ЗТСУ е отменен и като се има предвид, че отчуждаването по глава пета раздел първи от ЗТСУ не попада в приложното поле на реституционните закони" бившите собственици могат да защитят правата си по реда на чл. 31, ал. 1 от ЗОС . Представени са и писмени бележки. Ответниците - Елена Григорова Бакалова, Григор Кирилов Стоев и Димитър Борисов Димитров, чрез надлежно упълномощен адвокат-пълномощник оспорват касационната жалба и молят да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея решение потвърдено като правилно и законосъобразно. Представена е писмена защита с подробни съображения. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима, а по същество е основателна. Решението на АС е неправилно. От правния анализ на разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗОС следва, че трябва всички предпоставки, предвидени в закона да са налице. Съдът, при произнасяне по спора за законосъобразността на отказа, е обсъдил тези предпоставки и на това основание е направил извод за нарушение на материалния закон. Този извод е неправилен. Съдът не е обсъдил активната легитимация на жалбоподателите пред АС. Тази легитимация произтича от обстоятелството, че ще бъде налице, ако правото да се иска отчуждаване е било притежавано от наследодателя им към момента на смъртта му. ЗОС е в сила от 1.06.96 г., като лицата, починали преди тази дата (а доказателствата за смъртта на бившия собственик на отчуждения имот са такива), не притежават в патримониума си право да искат отчуждаване на основание чл. 31, ал. 1 от ЗОС, т. е. това право е възникнало с приемане на ЗОС. При откриване на наследството, то не е част от наследствената маса поради обективния факт на последващото приемане на закона. Това води до извод за недопустимост на искането до кмета по реда на чл. 31, ал. 1 от ЗОС . Оттук следва, че то е следвало да се остави без разглеждане. С приемането на обратното съдът е приложил неправилно закона. При липсата на процесуално право да се направи искане, без значение за спора е наличието на предпоставки на фактическия състав на чл. 31 от ЗОС . Решението е неправилно и следва да се отмени, като се постанови друго решение, с което да се отхвърли жалбата срещу отказа на кмета на СО за отмяна на отчуждаването. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, настоящият състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение констатира следното: С решение от 13.11.2008 г. по административно дело № 4735/2008 г., в производство по реда на чл. 145 - 178 от АПК, Административен съд - София-град, Второ Административно отделение, 37 състав ОТМЕНЯ отказ № 1194-Е- 26 от 17.07.2008 г. на Кмета на Столична община, с който е отказано да бъде отменено отчуждаването на имот бивша собственост на Анастасия Костадинова Панова и Борис Костадинов Димитров, наследодатели на жалбоподателите Елена Григорова Бакалова, Григор Кирилов Бакалов (с поправено фамилно име от Бакалов на Стоев съгласно решение от 28.11.2008 г. по същото дело в производство по реда на чл. 175 от АПК) и Димитър Борисов Димитров, а именно: ПИ № 25, кв. 225, м. "Център", гр. София, находящ се на ул. "Перник" № 128а и ИЗПРАЩА преписката на Кмета на Столична община за произнасяне по същество съобразно указанията по прилагането на закона дадени в това решение. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на установената от закона форма, като не са извършени съществени нарушения на административно производствените правила, но е издаден при неправилното приложение на материалния закон. Така постановеното съдебно решение се явява неправилно. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура изразява становището на болшинството от съдиите на Четвърто отделение, които разглеждат възникналите спорове по тази материя и волята на мнозинството оформя и съдебната практика. От разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е видно, че законодателят е включил в приложното й поле само бившият собственик на отчуждения имот и не е регламентирал право за наследниците да предявят искане по този ред. За разлика от други реституционни закони, в ЗОС не е уредена изрично възможността на наследниците да подават заявления за отмяна на отчуждаване, което означава, че последните не са активно легитимирани да сезират съответния кмет със заявления за отмяна на отчуждаване с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗОС . Нормата не трябва да се тълкува разширително. По принцип е вярно, че правото да се иска отмяна на отчуждаване е имуществено и наследимо право, но то може да се наследи само в случай, че вече е възникнало по отношение на конкретния наследодател. В случая бившият отчужден собственик Борис Костадинов Димитров е починал през 1988 година, поради което спорното имуществено право за отмяна на отчуждаването не е съществувало към момента на откриване на наследството. Процесуалната възможност да се претендира отмяна на отчуждаване по реда на чл. 31 от ЗОС е създадена 8 години по-късно с влизане в сила на ЗОС през 1996 година. Не може да се възприеме тезата, че наследниците на бившия собственик са наследили правото да се иска отмяна на отчуждаването, защото за наследодателя то все още не е възникнало към датата на откриване на наследството му. За Борис Костадинов Димитров не е съществувало правото да иска да се отмени отчуждаването по реда на чл. 31 от ЗОС, което означава, че неговите правоприемници не могат да имат повече права от наследодателя си и да ги упражнят с подаване на искане по този специален ред. По отношение на бившия отчужден собственик Анастасия Костадинова Панова положението е по-различно. Тя е починала през 2002 година и наследниците й Елена Григорова Бакалова и Григор Кирилов Стоев имат право на това основание да искат отмяна на отчуждаването. Обаче законът изисква искането за отмяна на отчуждаването да е направено от всички бивши собственици или наследници с открито наследство след 1996 година и за целия имот - частична отмяна на отчуждаването е недопустима - тоест само на идеални части от него, защото самото отчуждаване е единно и неделимо и е недопустимо връщане само на част от полученото обезщетение. В случая Димитър Борисов Димитров като наследник на Борис Костадинов Димитров не е имал правото да подава молба за отмяна на отчуждаването. Отчуждаването на имот пл. № 25 от квартал 225 местност "Центъра", находящ се на ул. "Перник" № 128а е извършено от още един собственик - Анастасия Костадинова Панова и макар нейните наследници Елена Григорова Бакалова и Григор Кирилов Стоев да имат правото да подават молба, частичната отмяна на отчуждаването е невъзможна. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС решение ще трябва да бъде отменено и да се постанови друго, с което жалбата на тримата срещу отказа на Кмета на Столична община да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,