Решение № 14544 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2791/2010 г.

Решение № 14544 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2791/2010 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Мариана Симеонова Димитрова и Красимир Симеонов Костов-двамата от гр. София, чрез пълномощника си-адвокат Тодор Кайров, срещу решението от 30.11.2009 г., постановено от Софийски градски съд, административно отделение, III Г състав, по адм. д. № 2055/2005 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС (отм.)вр. § 4, ал. 1 от ПЗР на АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение СГС е отхвърлил жалбата на Мариана Симеонова Димитрова и Красимир Симеонов Костов, конституирани на основание чл. 120 от ГПК (отм.)на мястото на починалата Йорданка Тодорова Костова, срещу решението по протокол от 19.06.2001 г., постановено от комисия от МЗГ, назначена по чл. 26, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, с което е отказана поправка на очевидна фактическа грешка в плана за земеразделяне на землището на с. Остров, област Враца, като неоснователна. За да постанови решението си съдът е приел следното: С протоколно решение от 19.06.2001 г. комисия от МЗГ, назначена за проверка по жалба вх. № 9400-4083/16.05.2001 г. и К-554/16.05.2001 г., отказва да извърши частична преработка на влезлия в сила план за земеразделяне на землището на с. Остров, община Оряхово, област Враца, като приема, че няма данни за наличие на явна фактическа грешка по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Решението е одобрено от зам. министъра на МЗГ Георги Каркъмов, упълномощен от министъра със заповед № РД-09-934/03.06.1997 г. Обжалваният акт е постановен въз основа на жалба от Мариана Димитрова Симеонова, с която е поискано да бъде направена корекция на плана за земеразделяне на с. Остров, община Оряхово, тъй като е налице явна фактическа грешка, изразяваща се в разминаване наименованието на местностите между плана и топографската основа на землището, което е в нарушение на чл. 23, ал. 1 и 2 и чл. 23а от ППЗСПЗЗ. В резултат на наследниците на Тодор Наумов Лашов е възстановен имот с площ от 92.396 дкр. в м. Крушата, масив 119,който имот се намира реално в м."Орлов връх". Погрешно м."Орлов връх" е обозначена като м."Крушата". Направено е искане така да бъде направена корекцията, че да им бъде възстановен имота в масив 127. Планът за земеразделяне на землището на с. Остров е обнародван в ДВ бр. 81/04.10.1994 г. и няма спор, че е влязъл в сила. С оглед дадената им възможност за допълнително обжалване на влезлите в сила планове за земеразделяне на основание § 31 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ бр. 98/1997 г./, наследниците на Тодор Лашов депозират възражение вх. № 8/28.11.1997 г., с което настояват имот от 92.396 дкр. да им се възстанови в масив 119,м."Крушата", а не в масив 98,м."Черкезка падина". С решение № 8/18.02.1998 г. ПК Оряхово уважава възражението и постановява имотът с площ от 92.396 дкр. да се нанесе в масив 119,парцел 6 по плана за земеразделяне. Няма спор, че частично преработения план за земеразделяне е влязъл в сила. С решение № 4089/02.04.1999 г. ПК Оряхово възстановява на наследниците на Тодор Лашов нива от 92.396 дкр., трета категория, м. Крушата, имот № 119009 по плана за земеразделяне в землището на с. Остров. От заключението на приетата по делото СТЕ се установява, че имот № 119009/масив 119/по плана за земеразделяне на с. Остров, се намира в м."Орлов връх" по топографската карта на землището и приложената скица като собственост на Тодор Лашов. При така установената фактическа обстановка съдът е направил извод, че жалбата е допустима, но неоснователна. Атакуваният акт е издаден от компетентния орган, в кръга на неговите правомощия, съдържа задължителните в нормата на чл. 15, ал. 2 от ЗАП (отм.), реквизити. При издаването му не е нарушен и материалният закон. Оспорваният адм. акт е постановен в производство по чл. 26, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за поправка на явна фактическа грешка, което производство е различно от това по чл. 26, ал. 3 от ППЗСПЗЗ вр. § 31 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която разпоредба дава възможност на собствениците, пропуснали да обжалват влезлия в сила план, да го обжалват в нов едномесечен срок. Само в това производство могат да се навеждат доводи за незаконосъобразност на плана поради нарушения на чл. 17 от ЗСПЗЗ и чл. 23а от ППЗСПЗЗ. В производството по чл. 26, ал. 2 от ППЗСПЗЗ могат да се поправят единствено явни фактически грешки във влезлия в сила план. Видно от данните по делото, в настоящия случай не е налице явна фактическа грешка по смисъла на цитираната разпоредба. Вярно е, че има грешно обозначаване на местности, но тази грешка не попада в хипотезите на чл. 26, ал. 2 от ППЗСПЗЗ и не е основание за изменение на влезлия в сила план. Изложените от жалбоподателите доводи, че трябва да им бъде възстановен имот именно в м."Крушата" и възстановяването в друга местност било нарушение на чл. 23а от ППЗСПЗЗ, са доводи за незаконосъобразност, които е следвало да бъдат наведени в производството по обжалване на плана. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното съдебно решение като необосновано и противоречащо на закона. Като е приел, че съгласно чл. 23а, т. 1 от ППЗСПЗЗ, имотите се възстановяват по възможност в местностите, където са се намирали, тъй като собствеността се възстановява в нови реални граници, определени с плана за земеразделяне, съдът не е съобразил, че в производство по чл. 26, ал. 3 вр. § 31 от ПЗР на ЗСПЗЗ, жалбата им е уважена и земята е нанесена в масив 119, парцел 6 от 92.396 дкр. и 19.402 дкр., като това изменение на плана за земеразделяне е влязло в сила. Но именно по този повод е станало ясно, че планът, въпреки измененията, съдържа явна фактическа грешка по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, която се отразява в погрешно отразяване в него на съществуващите местности, установено от неоспореното основно и допълнително заключение на вещото лице, съгласно което " там, където е определена м."Крушата" по плана за земеразделяне, по топографска карта е м. "Орлов връх", а там, където се намира м."Крушата"по топографска карта, по плана за земеразделяне е м."Дери вол". Това представлява несъответствие между заснети на терена трайни топографски елементи на цели масиви и местности, а не само на конкретни имоти и погрешното им отразяване в плана върху съвсем други масиви и местности. В случая е налице и втората хипотеза на чл. 26, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, а именно несъответствие между съществуващата ситуация и отразяването и в плана, поради допускане на същата грешка. Именно след нанасянето на местностите на правилните им места по плана, за жалбоподателите ще бъде възможно да получат имота си в местностите, където се е намирал. Това изменение ще представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ, на което основание ОСЗ ще измени постановеното решение, защото едва тогава адм. орган ще може да прецени дали е налице възможност или не, за възстановяване на имота съобразно действителното му местоположение. Ответната страна: Министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител - юрк. Пенелиева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита постановеното съдебно решение за правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е неоснователна. Правилно СГС приема, че не е налице ЯФГ по смисъла на чл. 26, ал. 2 ППЗСПЗЗ и няма основание за преработване на влезлия в сила план за земеразделяне. Това, че една местност на топографската карта се нарича по един начин, а на плана за земеразделяне по друг, не е основание за преработване на влезлия в сила план за земеразделяне. Освен това, съгласно чл. 23а ППЗСПЗЗ при възможност имотите да се възстановяват в същата местност, в която са се намирали. Веднъж вече е променян плана за земеразделяне в желаната местност. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно характера на правния спор, представените доказателства и направените от него изводи съответстват на установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. От данните по делото е видно, че веднъж вече е било разгледано възражение от наследниците на Тодор Наумов Лашков/между които е и наследодателката на жалбоподателите/, постановено по него решение на комисията и заповед на министъра на основание чл. 17, ал. 8 за частична преработка на плана за земеразделяне на землището на с. Остров. С подадените жалби, по които се е произнесла комисията с оспорения протокол, одобрен от зам. министъра, се иска отново преработка на плана за същия имот, поради допусната явна фактическа грешка, на основание чл. 26, ал. 6/отм/вр. ал. 2-ра. Съдът правилно е приел, че различното посочване на наименованието на местностите не представлява явна фактическа грешка по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, която представлява несъответствие между заснетите на терена трайни топографски елементи и/или съществуващата ситуация и отразяването им върху плана. Не се установява от данните по делото да е налице несъответствие между заснети на терена трайни топографски елементи и съществуващата ситуация. Наименованието на местностите не се отразява на границите на имотите. Правилно съдът е приел, че разпоредбите на чл. 17, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 23а от ППЗСПЗЗ са относими в производството по чл. 25, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, включително вр. § 31 от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ бр. 98/1997 г./а не в настоящото. Съдът е изложил подробни мотиви, които настоящият състав на ВАС споделя и не намира за необходимо да приповтаря. Решението на съда като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС (отм.) вр. § 4, ал. 1 от ПЗР на АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,