Решение № 9556 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12781/2013 г.

Решение № 9556 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12781/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Варна при централното управление (ЦУ) на националната агенция по приходите (НАП) срещу Решение № 1711 от 27.06.2013 г., по адм. дело № 3469/2012 г. по описа на Административния съд - Варна, в частта с която е отменен по жалба на "Надежда-М" ООД, гр. Бяла, представлявано от Петко Деликоцев, Ревизионен акт (РА) № 03251100352 от 23.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП, гр. Варна потвърден с Решение № 441 от 17.08.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Варна, (настоящо наименование Дирекция "ОДОП") в частта, с която на дружеството са установени задължения по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 134548.48 лв., по фактури издадени от "РГ Транс" ЕООД, "Ем Си Ем Груп 2009 г. " ЕООД, "Панорама Мийт" ЕООД, "Ем Си Ем Груп 209" ЕООД за периода 01.01.2010 г. - 31.07.2011 г. ведно със съответната определена лихва за забава. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при пороци по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Излага доводи, че решението е недопустимо, защото с процесното решение едновременно е постановена отмяна на задълженията за конкретни данъчни периоди, включително за месец юни 2011 г. и заедно с това е потвърден акт, с който не е признато правото на приспадане на данъчен кредит, упражнен по фактури попадащи в същия данъчен период. Излага доводи, че решението е неправилно, защото съдът неправилно е кредитирал представените пред него документи, които са дописани за целите на съдебното производство. Претендира разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - "Надежда - М" ООД, гр. Бяла, чрез адв. Минчев, оспорва жалбата като неоснователна. Иска решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК, поради което следва да бъде разгледана по същество. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е бил РА в обжалваната част. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В хода на съдебното производство съдът е събрал допълнително относими доказателства и доказателствени средства - писмени доказателства, гласни доказателства от свидетелите Николай Ноев, Димитър Марчев и Нели Марчева, заключението на съдебно - счетоводната експертиза (ССЕ). Първоинстанционният съд е приел, че спорният въпрос по делото е относно реалността на направените доставки от "РГ Транс" ЕООД, по фактури № 20...233 от 05.01.2010 г., № 20...242 от 11.01.2010 г., № 20...248 от 13.01.2010 г., № 20...254 от 18.01.2010 г., № 20...255 от 19.01.2010 г., № 20...267 от 25.01.2010 г., № 20...286 от 31.01.2010 г., № 20...307 от 07.02.2010 г., № 20...321 от 10.02.2010 г., № 20...330 от 14.02.2010 г., № 20...345 от 18.02.2010 г., № 20...349 от 22.02.2010 г., № 20...359 от 24.02.2010 г., № 20...389 от 07.03.2010 г., № 20...404 от 11.03.2010 г., № 20...411 от 15.03.2010 г., № 20...427 от 21.03.2010 г., № 20...426 от 21.03.2010 г., № 20...442 от 24.03.2010 г., № 20...453 от 28.03.2010 г., № 20...454 от 28.03.2010 г., № 20...461 от 31.03.2010 г., № 20...466 от 05.04.2010 г., № 20...482 от 08.04.2010 г., № 20...487 от 11.04.2010 г., № 20...509 от 18.04.2010 г., № 20...523 от 22.04.2010 г., № 20...528 от 25.04.2010 г., № 20...530 от 25.04.2010 г., № 20...536 от 27.04.2010 г., № 20...551 от 30.04.2010 г., № 20...557 от 02.05.2010 г., № 20...558 от 03.05.2010 г., № 20...562 от 04.05.2010 г., № 20...586 от 14.05.2010 г., № 20...623 от 08.06.2010 г., № 20...635 от 15.06.2010 г., № 20...648 от 23.06.2010 г., № 20....662 от 05.07.2010 г., № 20...661 от 05.07.2010 г., № 20...687 от 20.07.2010 г., № 20...695 от 21.07.2010 г., № 20...710 от 29.07.2010 г., № 20...733 от 12.08.2010 г., № 20...739 от 17.08.2010 г., № 20...740 от 18.08.2010 г., № 20...741 от 18.08.2010 г., № 20...775 от 01.09.2010 г., № 20...796 от 07.09.2010 г., № 20...822 от 14.09.2010 г. и № 20...830 от 16.09.2010 г., с предмет на доставка "свинска плешка, свинска обрезка, свински ребра, свински джолан, пилешки врат и др.", "Ем Си Ем Груп 2009" ЕООД по фактури № 363 от 29.10.2010 г., № 374 от 08.11.2010 г., № 416 от 11.11.2010 г., № 436 от 16.11.2010 г., № 473 от 25.11.2010 г., № 500 от 02.11.2010 г., № 520 от 08.12.2010 г., № 561 от 16.12.2010 г., № 562 от 11.01.2011 г., № 874 от 17.03.2011 г., № 894 от 22.03.2011 г., № 919 от 28.03.2011 г., № 927 от 30.03.2011 г., № 1049 от 20.04.2011 г., № 1079 от 27.04.2011 г., № 1115 от 03.05.2011 г. и № 1187 от 26.05.2011 г., с предмет на доставка "свинска обрезка от глава, говежда обрезка, замразен свински джолан, замразено говеждо месо и др. месни продукти", "Панорама Мийт" ЕООД по фактури № 2 от 28.09.2010 г., № 9 от 05.10.2010 г., № 18 от 11.10.2010 г., № 39 от 21.10.2010 г., № 45 от 25.10.2010 г., № 66 от 04.11.2010 г., № 86 от 15.11.2010 г., № 71 от 08.11.2010 г., № 144 от 23.11.2010 г., № 141 от 22.11.2010 г., № 149 от 24.11.2010 г., № 154 от 28.11.2010 г., № 156 от 29.11.2010 г., № 161 от 30.11.2010 г., № 269 от 22.12.2010 г., № 271 от 23.12.2010 г., № 172 от 07.12.2010 г., № 188 от 16.12.2010 г., № 284 от 04.01.2011 г., № 10....082 от 25.01.2011 г., № 10...126 от 01.02.2011 г., № 10...125 от 01.02.2011 г., № 10...556 от 28.03.2011 г., № 10...555 от 28.03.2011 г., № 10...338 от 02.03.2011 г., № 10...353 от 03.03.2011 г., КИ № 10...647 от 06.04.2011 г., № 10...701 от 12.04.2011 г., № 10...724 от 14.04.2011 г., № 10...789 от 21.04.2011 г., № 10...640 от 05.04.2011 г., № 10...999 от 24.05.2011 г., № 10...992 от 23.05.2011 г., № 10...1048 от 31.05.2011 г., № 10...1047 от 31.05.2011 г., № 10...1144 от 14.06.2011 г., № 10...1189 от 21.06.2011 г., № 10...1430 от 26.07.2011 г. и № 10...1431 от 26.07.2011 г., с предмет на доставка "свинско месо" и "Ем Си Ем Груп 209" ЕООД по фактури № 116 от 09.06.2011 г., № 156 от 14.06.2011 г., № 216 от 21.06.2011 г. и № 248 от 28.06.2011 г., с предмет на доставка "обезкостен свински джолан". При пълноустановена фактическа обстановка съдът е счел, че доставките са реално извършени, а оттам, че изводите на приходните органи в обратния смисъл са необосновани и незаконосъобразно. Решението е правилно. Доводите на касатора, че решението е недопустимо са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно е отменил РА, в частта с която е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по конкретните доставчици, а не като резултат за периода. Правният спор по делото се свежда до това налице ли са действително извършени доставки по процесните фактури. В ЗДДС няма легално определение на понятието "неправомерно начислен данък" по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, но по аргумент от противното това е всяка една хипотеза, при която начисляването на данъка е станало в нарушение на императивни законови разпоредби. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице идентичност на получените стоки, заплатена е стойността на стоките ведно с дължимия данък, материалите получени при доставката са вложени в производството на "Надежда-М" ООД, гр. Бяла и с произведената продукция са извършени последващи облагаеми доставки. Процесните фактури са отразени от доставчиците в отчетните регистри в същия данъчен период и данъкът е начислен. Поради изложеното е направен правилен извод, че по отношение на процесните фактури е доказана реална доставка. В хода на съдебно - административното производство пред Административния съд - Варна, са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Въз основа на подробно обсъждане на събраните доказателства и заключението на приетата ССЕ, съдът е извел верен правен извод за реалност на доставките по спорните фактури. Поради това съдът е приел РА в тази част за незаконосъобразен и правилно го е отменил в частта, с която на дружеството са установени задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 134548.48 лв., по фактури издадени от "РГ Транс" ЕООД, "Ем Си Ем Груп 2009 г. " ЕООД, "Панорама Мийт" ЕООД, "Ем Си Ем Груп 209" ЕООД за периода 01.01.2010 г. - 31.07.2011 г. ведно със съответната определена лихва за забава. Доводите на касатора, че решението е неправилно, защото съдът неправилно е кредитирал представените пред него дневници, които са дописани за целите на съдебното производство са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че в тежест на административния орган е да наведе доказателства относно неверните данни съдържащи се в представените дневници. Въпреки дадените указания в тази насока, от първоинстанционния съд, това не е направено, нито пред него, нито пред настоящата инстанция. Поради това съдът правилно е приел, че представените дневници са годно доказателствено средство, установяващо наличието на извършена реална доставка на месо и месни продукти от посочените доставчици. Предвид всичко изложено, оспореното решение не страда от посочените пороци в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение