Решение № 13749 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13342/2009 г.

Решение № 13749 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13342/2009 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Григор Василев Стателов, Йордан Борисов Илиев, Василка Борисова Манолова, Георги Стоилов Илиев, Веселка Василева Иванова, Стоянка Кръстева Петрова, Величка Крътева Петрова и Райна Георгиева Велева срещу решение № 21 от 15.06.2009 г. по адм. д. № 24 по описа за 2008 г. постановено от Административен съд София-град, Второ отделение, 30 състав. Релевирани са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. В о. с. з. на ВАС вторият касатор лично, а всички без Стоянка Кръстева Петрова, както и конституираната на мястото на последната касаторка нейна наследница Снежанка Атнаниева Григорова, чрез адв. Сотирова искат отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което оспорения административен акт да бъде отменен. Ответникът - кмета на СО - район "Панчарево" не заявява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна Христо Ангелов Бецински в писмено възражение и чрез адв. Георгиева оспорва касационната жалба, а останалите заинтересованите страни - Иван Георгиев Чалев, Георги Иванов Чалев и Лорита Иванова Димитрова не заявяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че оспорената заповед правилно е приета за законосъобразна, поради което предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и въведените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на § 4л ПЗР на ЗСПЗЗ и е образувано по оспорване от Григор Василев Стателов, Славка Стоилова Чалева /починала в хода на процеса/, Йордан Борисов Илиев, Василка Борисова Манолова, Георги Стоилов Илиев, Веселка Василева Иванова, Райна Георгиева Велева, Стоянка Кръстева Петрова и Величка Кръстева Петрова, всички от гр. София против Заповед № РД-46-244/09.08.2007 г. на Кмета на Район "Панчарево", Столична община, с която е одобрен Протокол № 94/29.05.2007 г. на Техническата служба на район Панчарево, СО за извършена на основание § 31, ал. 2 от ПМС № 234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ оценка за земя от 600 кв. м. от имот пл. № 1109, кадастрален район № 6112, местност "Терасите", в землището на с. Герман, район Панчарево. Съдът потвърдил оспорения административен акт като законосъобразен. 3а да стигне до този правен извод, съдът приел, че за изготвяне на поисканата от ползувателя Хр. Бецински оценка са налице предпоставките, предвидени в материалния закон. По възражението на оспорващите относно занижена оценка съдът обосновал своя акт с правната норма на § 31, ал. 2 ПЗР на ППЗСПЗЗ, в относимата към датата на изготвяне на оценката редакция - от лицензиран оценител, одобрена от техническата служба на общината, изчислена съобразно глава VII, раздел I от ППЗДС по гл. II от Наредбата за базисните цени недвижимите имоти на Столична община, като съобразил устройствения статут на имота- намиращ се в строителните граници на населеното място /в неговата вилна зона с одобрено строително разрешение/ и заключението по назначената експертиза. Обосновал извод, че не може да измени оспорения административен акт, тъй като така би влошил положението на оспорващите. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели за нарушение на материалния закон. Те се опровергават от приетата и неоспорена съдебно техническа експертиза/л. 46 от делото/, съобразно която стойността на процесната земя възлиза на 4200 лева, т. е. нейният размер е по-малък от утвърдения със заповедта на кмета на район "Панчарево", възлизащ на 4752 лв., поради което правилно съдът потвърдил заповедта, спазвайки забраната да се влошава положението на оспорващите. Предвид на опроверганото твърдение за занижена оценка, съдът правилно отхвърлил жалбата. Пред касационната инстанция е инвокиран и довод за нищожност на оспорената заповед, като издадена на основание на друга заповед с № РД-15-330/2005 г., за която също се твърди нищожност. Тук следва да се посочи, че инцидентен контрол в административното производство по отношение на друга, в случая на предходна на оспорената заповед, е недопустим. От друга страна това твърдение е и неоснователно, предвид обстоятелството, че наличието на правно основание на ползувателя Бецински да закупи по реда на § 4а и сл. от ЗСПЗЗ ползвана от него земя е разрешен с влезлия в сила ПНИ, който не е бил обжалван от касаторите. Видно от представените по делото и неоспорени доказателства, ПНИ за процесната местност е влязъл в сила по отношение на имота на 30.11.2005 г. /обн. ДВ бр. 91/15.11.2005 г./, което обстоятелство е посочено и в удостоверение № 94-Х-35/19.11.2008 г. на район Панчарево, СО. Неверно е второто твърдение на касационните жалбоподатели, че молбата за оценка по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е подадена след като е изтекъл предвидения в тази процедура "преклузивен" срок. По делото са представени множество молби на ползувателя - от 1992 г., 1994 г., 1998 г., 2002 г., 2005 г. и 2007 г., с които той е заявявал искане да закупи имота, поради което независимо, че в процесната заповед е посочено като основание за изготвяне на оценка искане на лицето от 2007 г., то с оглед приложеното искане от 2005 г. /на стр. 92 от делото/ правилно е прието от съда, че то е подадено в срока по § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ - ПМС № 234/16.12.1999 г. за ИДППЗСПЗЗ. Наред с това, дори то да бе подадено по-късно, този довод пак би бил неоснователен. В константната си практика Върховният административен съд неотклонно приема, че срокът по § 31, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е инструктивен, а не преклузивен. Настоящият състав приема за неоснователни доводите на касационните жалбоподатели, че правото на ползвателя Христо Бецински за трансформиране на право на ползване в право на собственост не са признати с надлежен административен акт, тъй като в случая правата на ползвателя са заявени по реда на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в редакцията на този текст действала до изменение обнародвано в Държавен вестник бр. 95/1995 г. и във връзка с този приложим ред процедурата е приключила с одобряване на оценителен протокол, а не с издаване на конститутивен административен акт. Посочването като правно основание за издаване на заповедта на разпоредбите на § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 31, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ не може да се прецени като незаконосъобразност на оспорената заповед, предвид безспорно установения факт, че планът на новообразуваните имоти е влязъл в сила. Съобразно този план за ползвателя е отреден имота, за който е извършена оценка и на този именно имот лицето е отразено като собственик в разписния лист, неразделна част от ПНИ. При това положение съдът обосновано е приел, че оценката следва да бъде съобразена с отреждането, предвидено с влезлия в сила план. С оглед горния анализ ВАС приема, че решението е съобразено с материалния и процесуалния закон. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,