Решение № 226 от 18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2541/2008 г.

ВКСIV гражданско отделение18.03.2009 г.докладчик Светла Бояджиева

Диспозитив

Отменя решението от 15.03.07 г., постановено по гр. дело № 2677/04 г. на Софийски градски съд,II-А състав. Връща делото на Софийски градски съд за ново разглеждане съгласно указанията.

Мотиви

Решение № 226 от 18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2541/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) Образувано е по касационна жалба на Б. В. Н. против решението от 15.03.07 г. по гр. дело № 2677/04 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение № 288/13.05.04 г. на СРС, 29 състав по гр. дело № 3822/03 г. и производството е прекратено. Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) Искането е за отмяна на решението. Ответникът по жалбата ЦН на Х. "С" моли да бъде оставена без уважение. Претендира за разноски. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството въззивният съд е приел, че ответникът Ц. настоятелство при Х. "С" не е юридическо лице по смисъла на чл. 20 от Закона за вероизповеданията и няма качеството на надлежна страна в процеса поради липса на процесуална дееспособност. Касационната жалба е основателна. Неправилно въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил исковото производство като недопустимо. Въпросът за процесуалната легитимация на ответника по иска е бил поставен на обсъждане още в първоинстанционното производство с молба от 10.06.2003 г.на пълномощниците на храм "С" С., П. адвокатите М. и А. В молбата изрично е посочено, че купувач по сделката, оспорвана от ищцата Б като нищожна, е храмът, а не църковното настоятелство, което осъществява само управителни функции. От приложеното по делото удостоверение за данъчна оценка на имота, обект на оспорваната сделка -апартамент в ЖК"Д"гр. София, е видно, че той е записан по данъчната партида на храм "С". Съгласно чл. 98, ал. 1, б. "г" и "д" от ГПК (отм.) исковата молба съдържа основанието и петитума на иска, което формира предмета на делото-спорното материално право, по който съдът постановява своето решение - чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.). Съгласно чл. 15, ал. 1 от ГПК (отм.) ответник по делото е лицето, срещу което е предявен искът. Неговата персонализация се определя от заявеното от ищеца спорно материално право- надлежен ответник по предявен иск е лицето, чиято правна сфера и имуществени интереси се засягат от иска. В случая се иска признаване нищожност на сделка, която легитимира за приобретател на имота храм "С" и на това основание църковният храм е легитимният ответник по материалноправния спор за действителността на сделката, което предопределя и пасивната му процесуалноправна легитимация. Тъй като съдът следи служебно за надлежната процесуална легитимация на страните по спорното право е длъжен самостоятелно да определи кое лице е ответник по делото и въз основа на тази констатация да предприеме съответните процесуални действия. В случая въззивният съд е констатирал, че посоченият от ищцата ответник - църковното настоятелство, не е юридическо лице, няма правосубектност и процесуална дееспособност, т.е. не е годно да бъде страна по смисъла на чл. 15, ал. 1 от ГПК (отм.). Констатацията за липса на правосубектност на църковното настоятелство е точна, но тя не може да бъде основание за прекратяване на исковото производство по делото. По изложените по-горе съображения въззивният съд следваше да констатира, че първоинстанционното производство се е развило и решението на районния съд е постановено по непредявен иск (произнасянето е срещу църковното настоятелство като ответник, а действителният ответник по заявения спор е църковният храм) и като обезсили първоинстанционното решение на основание чл. 209, ал. 1, предл. 3 от ГПК (отм.)да върне делото за ново разглеждане на районния съд с конституиране на надлежния ответник - храм "С"- П. Воден от горното,Върховният касационен съд, състав на IV г. о.

Цитирани разпоредби

1