Решение № 183 от 8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1956/2015 г.

Решение № 183 от 8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1956/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Таня Митова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на И. И. Г. от [населено място] с искане да се отмени влязлото в сила решение № 198 от 06.02.2015 г. по гр. д. № 5254/2014 г. на Бургаския районен съд, с което е допуснат развод и е прекратен брака на молителя с Д. Д. Г. от [населено място], без произнасяне по въпроса за вината, определено е местоживеенето на детето И. Г. на адреса на майката в [населено място], предоставено е упражняването на родителските права на майката, определена е месечна издръжка в размер на 100 лева, предоставено е ползването на семейното жилище на съпруга-молител, а на ответницата е възстановено предбрачното име М. Молителят поддържа, че районният съд в Бургас е разгледал делото без участието му в процеса, като е приложил разпоредбата на чл. 47 ГПК в разрез с изискванията на закона. В исковата молба за развод не е посочен пълен адрес на ответника /без № на апартамент/ и той е потърсен само веднъж. На адреса живеят неговата майка и сестра, които могат да получат призовката. Не е установено, че е залепено уведомление на входната врата на апартамента. Представя копие от личната си карта и разпореждане от 26.04.2010 г. за отпускане на пенсия на името на А. Г. - майка на молителя от което е видно, че тя живее на неговия постоянен адрес. Ответницата по молбата Д. Д. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. Т. от АК-Бургас, оспорва молбата и развива съображения за законосъобразност на извършеното призоваване по реда на чл. 47 ГПК. Молбата за отмяна е постъпила в срока по чл. 305, т. 5 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. По силата на чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК основание за отмяна на влязло в сила решение е налице, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото. В случая молителят е призован на адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес] /апартаментът е вписан допълнително от призовкаря при посещението на место/, но призовката е върната в цялост с отбелязване "Лицето търсих, не го откривам нито близки от дома". На 22.07.2014 г. е залепено уведомление на входната врата на жилището в [населено място] с указание за дължимите процесуални действия и текстът на чл. 47 ГПК. Тъй като ответникът -молител не се е явил да получи книжата в определения от закона срок, съдът е указал на ищцата да представи справки от МВР за постоянен и настоящ адрес на призоваваното лице. Те са установили, че постоянният адрес на И. И. Г. съвпада напълно с този, на който вече е търсен /гр. Бургас, [жк], [жилищен адрес]/, а настоящият адрес е в [населено място], [улица]. Изпратените призовки на настоящия адрес са върнати невръчени с отбелязване, че лицето е непознато. При това положение съдът е разпоредил да се приложи процедурата по чл. 47, ал. 6 ГПК и в производството по делото ответникът е бил представляван от назначен от съда адвокат. Няма нарушение на съдопроизводствените правила по призоваването му, щом не е намерен на постоянен и настоящ адрес, а законът не изисква многократното му търсене. Връчването на съобщенията и отбелязванията в тях е извършено от служител на съда /призовкар/ по реда на чл. 42, ал. 1 ГПК, който има официална удостоверителна функция относно вписаните обстоятелства от кръга на посочените в чл. 44, ал. 1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г. о.