Решение № 4238 от 8.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10889/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" срещу решение 223 от 09.10.2023 г. по адм.д. 222/2023 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отменено Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане от 21.03.2023 г., издадено от ръководителя на УО на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014- 2020 г.", в частта му по т.2.1, с която е определен размер на неверифицираните разходи от 8 362,21 лв. по б.р. 1.1.2 Разходи за трудови възнаграждения по КТ и възнаграждения по ЗДСл, на лицата, наети по предоставянето на услуги, държавно делегирани дейности" в изпълнение на Направление 2 за периода м. ноември 2022г. и в частта му по т.2.3 относно разходите от б.р.П.2.1 Единна ставка" за сумата над 17,10 лв. до пълния размер от 3361,99 лв. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита за несъобразен с проекта изводът на съда, че няма значение кога лицата, които са част от целевата група по одобреното проектно предложение са получили възнагражденията си, а има значение кога техният работодател ЦСУ, е получил сума, с която да плати възнагражденията на лицата от целевата група. Средствата са предназначени за трудови възнаграждения, но до крайната дата за допустимост на разходите по проекта не са използвани за трудови възнаграждения, а са преведени като обща сума на работодател, който ще ги ползва за изплащане на трудови възнаграждения. За да е допустим поисканият разход в размер на 8 362,21 лв. следва да е извършен и да е за трудови възнаграждения. Процесните разходи са предвидени за трудови възнаграждения в одобрения бюджет на проекта, преведени са, за да бъдат използвани за възнаграждения, който момент е извън периода за допустимост на разходите по проекта. След като бенефициентът е поел ангажимент да извърши разход за трудови възнаграждения, носи отговорността трудовите възнаграждения на наетите по проекта лица, да бъдат изплатени в периода на допустимост на разходите по проекта, независимо кой е работодателят, отговорен за изплащане на възнагражденията. Съдът не обсъдил даденото на общината предписание с изх. ПР 1708007/20.03.2017 г. на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда, в което тези въпроси са подробно разгледани. Счита, че доколкото законосъобразно е отказана верификация на разходите в размер на 8 362,21 лв., то правилно и законосъобразно е изчислен и размерът на дължимите се непреки разходи. Ответната страна е представила писмен отговор. Сочи, че разграничение между задълженията на бенефициера и второстепенния разпоредител с бюджетни средства е извършено от органа в утвърденото от него Ръководство на бенефициера, където в Раздел VI Техническо и финансово изпълнение и отчитане разделя задълженията на Общината и създадения второстепенен разпоредител с бюджетни средства по отношение на разходите за извънреден труд на персонала в социалната услуга (възстановени от бенефициера на второстепенния разпоредител). Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Излага доводи, че Условията за кандидатстване по процедурата, Ръководството за бенефициента за изпълнение и управление на проект по процедурата, както и Указанията за сключване на допълнителни споразумения по процедурата, имат характер на актове по чл. 26, ал. 1УСЕФСУ/загл. изм. - ДВ. бр. 51 от 2022 г./ Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. В административния акт е прието, че предявените за верификация разходи за осигуровки, данък общ доход и работни заплати на наетия персонал в изпълнение на Направление 2, са платени извън допустимия срок за извършване на разплащания, регламентиран в чл..3.18 от Административния договор за предоставяне на БФП, съгласно който, разходите за изпълнение на дейности са допустими, ако са извършени в срока за изпълнение на договора, посочен в чл. 2.3 на същия, като разплащането по тях може да бъде извършвано до представянето на финален отчет, но не по-късно от 1 месец след приключване на проектните дейности. Проектът е приключил на 06.11.2022 г. и допустимият срок за разплащания е до 06.12.2022 г., вкл. От представеното банково извлечение, доказващо извършени преводи на разходите за възнаграждения и осигуровки за месец ноември 2022 г. е видно, че са платени на 15.12.2022 г., извън определения допустим срок. Бенефициентът възразил, че съгласно счетоводната политика на Община Велико Търново, плащанията за работни заплати и осигуровки, се извършват след приключване на текущият месец, от .15 до 21 число на следващия. Тъй като допустимият срок за извършване на разплащания по проекта, определен в чл. 3.18 от Административния договор - до един месец след края на проектните дейности, изтича на 06.12.2022 г., са превели сумата от 8 362.21 лв. за работни заплати по Направление 2, с Банково извлечение 175 от 06.12.2022 г. към обектите в които са назначени хората работещи по Проекта. Техните заплати са изплатени от съответните обекти на 15.12.2022 г. както изисква счетоводната политика на общината, преведена е общата сума в рамките на допустимия срок, на 06.12.2022 г., за което са представили документи. По. отношение на преведените средства към второстепенния разпоредител с бюджет на 06.12.2022 г. и извършените последващи плащания на задълженията по сметки на НАП, УО не приел, че бенефициентът е изпълнил ангажимента за разплащания в допустимия срок. Бенефициентът е уведомил УО, че с Решение на Великотърновски общински съвет е създаден Център за социални услуги /ЦСУ/, като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, с предмет на дейност осъществяване на комплексно финансово-счетоводно обслужване на всички социални услуги. Изискуемите платежни документи са такива, доказващи плащания на възнагражденията на наетите лица и на задълженията към Бюджета, както и платежни документи, доказващи възстановяването на тези разходи на второстепенния разпоредител, като УО е допуснал възможността разходите да се превеждат авансово. Доколкото платежните документи служат на отделни отчетни цели, УО не приел, че датата на плащане на разходите е 06.12.2022 г., на която средствата от банкова сметка на общината са преведени по банкова сметка на ЦСУ, а приел за дата на плащане - 15.12.2022 г., на която разходите са постъпили по банковите сметки на лицата и банковите сметки на НАП. След като е определено плащанията да се извършват от банкова сметка на ЦСУ, то датата на плащане е тази, на която средствата са наредени от ЦСУ и постъпили до крайните получатели - 15.12.2022 г. На основание чл. 57, aл. 1, т. 4 /разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство/, във връзка с чл. 37, ал.3, т. 4 от ЗУСЕСИФ /конкретизация на условията за изпълнение на проекта/ , във връзка с чл. 3.18 от Административния договор за предоставяне на БФП, УО определил за недопустими.платените разходи след допустимия срок за разплащания, в общ размер на 8 362,21 лв. за работни заплати, данък общ доход и осигуровки на наетия персонал в изпълнение на Направление 2 за месец ноември 2022 г. Съдът установил, че размерът на предявените за верифициране разходи по б.р. 1.1.2 е 8 362,21 лв., които съгласно платежно нареждане за плащане към бюджета и банково извлечение на Общинска банка" АД за периода 02.12.-06.12.2022г. са наредени от Община Велико Търново (наредител) към Център за социални услуги - Велико Търново (получател) на дата 06.12.2022г. с основание финансиране Патронажна гр. + Комп.2. Приел, че именно 06.12.2022г. е датата, на която са извършени разходите по този бюджетен ред за възнаграждения и осигуровки за м. ноември 2022г. на наетия персонал за социални услуги, делегирани от държавата дейности, с което бенефициерът Община Велико Търново е изпълнил поетия ангажимент за разплащания в допустимия по чл. 3.18 от договора срок, а не датата, приетата от ответника УО Според съда в договора и в нормативната уредба, свързана с този договор, или в издадените от УО документи по чл. 26, ал.1 от ЗУСЕФСУ, не е регламентирано, че когато общината като бенефициер за реализиране на проектните социални услуги използва второстепенен разпоредител с бюджет, то преките разходи на лицата в социалната услуга (персонала) ще се считат за извършени едва при разходването им от второстепенния разпоредител с бюджет с изплащането им на крайните получатели. Разходът за персонала на социалните услуги за м.ноември 2022 г. е разходван от Община Велико Търново като първостепенен разпоредител на бюджетни средства на 06.12.2022 г. и именно като страна по договора за безвъзмездна финансова помощ и участваща в изпълнението на договора има право разходът да бъде верифицирани и да може да й бъде възстановен. Дали и кога възнаграждението на персонала на социалното заведение ще бъде изплатено не е в компетенцията на общинската администрация и на кмета на Община Велико Търново, а зависи от ръководителя на второстепенния разпоредител и работодател на персонала в структурното звено и от създадената от него организация. Фактът, че средствата за работна заплата и осигуровки са изплатени от ЦСУ към наетия по програмата персонал в общинските структурни звена за социална подкрепа на 15.12.2022 г. няма отношение към поетите от бенефициера - Община Велико Търново задължения по договора, която ги е разходвала в допустимия по чл. 3.18 от него срок. От бенефициента са извършени процесните разходи, дейностите по проекта са приключили на 06.11.2022г., поради което и в съответствие с разписаното в чл. 3.18 от административния договор, разплащанията е следвало да бъдат извършени до 06.12.2022 г. Неправилно УО взел предвид датата, на която средствата са наредени от Центъра за социални услуги (ЦСУ) и постъпили до крайните получатели (ангажираните по проекта лица) и банковите сметки на НАП- 15.12.2022 г., а не на дата 06.12.2022 г., когато Община Велико Търново на практика е превела средствата по банковата сметка на ЦСУ. Решението е правилно като резултат. Действително трудовите възнаграждения са изплатени на 15.12.2022 г. от ЦСУ второстепенен разпоредител с бюджета, след срока 06.11.2022г., независимо, че в срока 06.11.2022г., са преведени от общината на ЦСУ, което не се дължи на бездействие на общината и е в съответствие със счетоводната политика на общината и създания второстепенен разпоредител с бюджета ЦСУ, което е взето предвид от УО при определяне условията по проекта. От друга страна не е налице правното основание на което е отказана верификацията чл. 57, aл. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ, във връзка с чл. 3.18 от Административния договор за предоставяне на БФП - /разходите не са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство/. Както сочи прокурорът Условията за кандидатстване по процедурата, Ръководството за бенефициента за изпълнение и управление на проект по процедурата, както и Указанията за сключване на допълнителни споразумения по процедурата, имат характер на актове по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ /загл. изм. - ДВ. бр. 51 от 2022 г./, следователно основанието за отказ би могло да е чл. 57, aл. 1, т. 2. разходите се считат за допустими, ако попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. УО се позовава на условията по проекта - чл. 37, ал.3, т. 4 от ЗУСЕСИФ /конкретизация на условията за изпълнение на проекта/ което сочи на друго правно основание. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение