Решение № 12001 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10110/2010 г.

Решение № 12001 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10110/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД със седалище и адрес на управление гр. Бургас, представлявано от Сергей Михайлович Андронов, чрез юрк. Велина Монева-Христова, против Решение № 791 от 02.07.2010 г. на Административен съд гр. Бургас по адм. д. № 141 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № 1063/09.11.2009 г. на началника на МП "Нефтопристанище" Бургас. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и при съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно прилагане за случая на разпоредбите на чл. 145, § 1, изречение второ от Регламент № 2454/1993 г. на Комисията и чл. 29, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/1992 г. на Съвета при установената безспорно частична загуба на стоката, подлежаща на оценяване, преди пускане в свободно обръщение. Относно определеното задължение за лихви, неправилно са приложени разпоредбите на чл. 60 и чл. 59, ал. 2 ЗДДС и тази на чл. 232, § 1, б. "б" на Регламент /ЕИО/ № 2913/1992 г. на Съвета и съответстващата й на чл. 211, ал. 1, т. 2 от Закона за митниците, както и на чл. 1 от Закона за лихвите /ЗЛБДТДПДВ/. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на оспореното решение на митнически орган, както и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - началник на МП "Нефтопристанище" Бургас - не взема становище. Заинтересованата страна - Директорът на ТД на НАП гр. София не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима и основателна, поради следното: Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите и те са следните: С ЕАД № 1004/4-34/22112006/30112006 г. (л. 75) е оформен режим на внос на 1 045 816 кг стирол с получател - жалбоподателя по фактура № 90053538/3115 от 20.11.2006 на доставчик "Литаско" - Швейцария, на стойност 1 545 857,01 щ. д. Декларираната обща стойност в кл. 22 на ЕАД е 1 539 964 щ. д. пропорционално намалена, съобразно измерените количества на продукта при вноса. Митническата стойност, която е приета е в размер на 2 401 266 лв., при валутен курс 1,55930 лв./щ. д. Митните сборове и другите държавни вземания начислени от митническите органи и посочени в кл. 47 на ЕАД представляват 0 лв. за мито и 480 253 лв. ДДС, като тези сборове са взети под отчет с рег. № 58 от 30.11.2006 г. и са платени с пл. нареждане от 28.11.2006 г. от БНП Париба. Към ЕАД е представени фактура, в която е посочено количество стирол, с посочена стойност в щ. долара. При разтоварване на стоката на терминал "Росенец" гр. след извършеното замерване, е установена разлика в количествата между обявеното количество съгласно коносамента и разтовареното количество в по-малко. В митническата декларация жалбоподателят е вписал разтовареното, а не натоварено количество стока и е декларирал митническа облагаема стойност, при което е платил определения ДДС. В процедура по последваща проверка по реда на чл. 78, § 2 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г., митническият орган е констатирал посочената разлика между декларираната митническа облагаема стойност и действително платена цена по фактурата, въз основа на констатираната разлика в натовареното и разтоварено количество стока. Въз основа на тези констатации, органът е приел, че има основание за определяне на нова митническа облагаема стойност на основание чл. 35 от ЗМ. За да отхвърли жалбата на дружеството против посочения митнически акт, първоинстанционният съд е съобразил разпоредбата на чл. 35 от ЗМ, съгласно която митническата стойност на внасяни стоки, определена по този член, е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, коригирана съгласно чл. 38 и като е взел предвид безспорно установените факти, че жалбоподателят е платил стойността по фактурата и това плащане не е коригирано по никакъв начин впоследствие /съгласно извършени проверки в счетоводството на жалбоподателя/, е приел че митническата облагаема стойност правилно е коригирана. Съдът подробно е изложил съображенията си, че съгласно договора за доставка, база за фактуриране е натовареното количество в метрични тонове по коносамент, а също, че е предвидена процедура по рекламации във връзка с качеството и количеството на стоката при разтоварването й, която не е използвана от жалбоподателя. Относно прилагането на чл. 69, ал. 1 от ППЗМ, съдът е приел, че спорът не е на плоскостта на наличие на фири от естеството на стоката или на загубване на част от стоката, а и дали тези събития са налице, не влияе върху размера на договорената и реално платената от дружеството цена. С оглед дължимостта на главното вземане, съдът е приел, че е дължимо и акцесорното задължение за лихви. Решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Оправдано е главното касационно оплакване, че съдът е приложил изолирано нормата на чл. 35 от ЗМ и неправилно е приел за неприложима за случая тази на чл. 69, ал. 1 от ППЗМ, съответстващ на чл. 145, § 1, изр. второ от Регламент № /ЕО/ на Комисията № 2454/93. Съгласно последната, която е специална по отношение на първата, когато стоки, декларирани като предназначени да бъдат пуснати в свободно обръщение, представляват част от по-голямо количество от същите стоки, закупени в рамките на една търговска операция, цената, действително платена или подлежаща на плащане по смисъла на чл. 29, § 1 от Кодекса, се изчислява пропорционално в зависимост от съотношението между декларираните количества и цялото закупено количество. Също така се прилага пропорционално разпределение на действително платената или подлежаща на плащане цена в случай на частична загуба или в случай на повреждане преди пускането в свободно обращение на стоката, подлежаща на оценяване. По същността си цялата разпоредба на чл. 145 от Регламента за прилагане на Митническия кодекс на Общността урежда хипотези на изменение на митническата облагаема стойност, определена по принципното правило на чл. 29, § 1 от МКО като действително платената или подлежаща на плащане цена за стоките. Доколкото във фактическия състав на една от тези хипотези е предвидена частична загуба на стоката, принципно неправилно първоинстанционият съд е приел, че доказателствата за такава загуба не са относими към правилата за определяне на митническата облагаема стойност, съответно посочената разпоредба от Регламента за прилагане е неприложима за случая. Посоченото тълкуване на разпоредбата от регламента за прилагане държи сметка и за целта на разпоредбите, регламентиращи определянето на митническата облагаема стойност - да се облагат действително внесени в страната стоки. В случая не е било спорно, че при разтоварването на стоката, нейното количество е било по-малко от това при натоварването. Ясно е, че при превозването на стоката тази разлика може да се дължи единствено на частична загуба преди допускане на стоката за свободно обращение. В същото време разпоредбата на Регламент № 2454/93 не изисква установяване на произхода на загубата. Затова, съвсем правилно жалбоподателят е декларирал стойността на разтовареното количество и на тази база е заплатил дължимия ДДС, за корекции на което е липсвало основание при установените факти по случая. Допълнителен аргумент в полза на липсата на основание за корекция на декларираната митническа облагаема стойност, доколкото с процесния акт са определени само задължения за ДДС и лихви е и разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. Към посочения в нормата момент липсва спор относно разтовареното на пристанището количество стока. Предвид изложеното, съдебното решение като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по същество, с което да бъде отменен оспореният митнически акт. При този изход на процеса, ответникът по касационната жалба следва да заплати на касатора деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 75 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение