Решение № 2328 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10376/2009 г.

Решение № 2328 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10376/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на "Спринк" ЕООД, гр. Велико Търново срещу решение от 3.06.2009 г., постановено по адм. д. № 131 по описа за 2009 г. на Административен съд - Монтана. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № 1594 от 18.12.2008 г. на кмета на община Вълчедръм, издадена с правно основание в чл. 34 ЗСПЗЗ. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Сочат се и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По съображенията изложени в нея се моли, решението да се отмени. От ответника - кмета на община Вълчедръм, е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК. В него се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. По изложените в него съображения се моли, жалбата да не се уважава. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно по изложените аргументи. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която постановеният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения: "Спринк" ЕООД, чрез процесуалния си представител, е обжалвал заповед № 1594 от 18.12.2008 г. на кмета на община Вълчедръм. Заповедта е издадена по подадена молба от Зуграфина Александрова Станева с вх. № М-475-3 от 10.10.2008 г. и въз основа на решението на назначената от кмета комисия, отразено в протокол № 43 от 12.12. 20008 г. С нея на основание чл. 34 ЗСПЗЗ е наредено възстановяване на владението върху земеделска земя от 24 дка, представляваща имот с кад. № 214025, находяща се в землището на с. Горни Цибър. Със същата заповед е наредено на "Спринк" ЕООД да предприеме необходимите мерки за връщане на имота в реалните му граници. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил, че Зуграфина Станева е собственик на имота, за което се е легитимирала с вписан договор за доброволна делба и приложена скица. На следващо място съдът е приел за установено, че по искане на назначената от кмета комисия, Зуграфина Станева е потвърдила лично подадената от нея молба до кмета за издаването на заповедта за изземването на имота, както и че "Спринк" ЕООД не се е явил на поканата на комисията и не е представил доказателства за ползването на имота на правно основание. Въз основа на дадените отговори от пълномощника на дружеството съдът е приел за установено, че дружеството ползва имота по устна договорка между. Същевременно ползването е приключило и за стопанската 2008-2009 г. не ползва имота. При така установената фактическа обстановка съдът е направил правни изводи, че и трите кумулативно изискуеми се предпоставки в хипотезата на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ са налице, поради което е приел, че жалбата срещу заповедта е неоснователна и недоказана и я е отхвърлил. Постановеното решение е правилно. За да бъде законосъобразна издадена заповед с правно основание в чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, в редакцията на текста към момента на издаването на заповедта, е необходимо да има искане от собственик или ползвател на правно основание на земеделски имот, с възстановено право на собственост. Този имот да се ползва от друг, като ползването да е без правно основание. Всичките тези предпоставки се установяват от административния орган в развиващото се пред него административно производство и когато се установи наличието им в кумулативна даденост, кметът следва да издаде заповед, с която да уважи подаденото до него искане. В конкретния случай "Спринк" ЕООД е бил поканен от комисията, назначена от кмета на общината, да представи доказателства за ползването на имота. Последният не се е явил и не е представил доказателства, поради което комисията е взела решение да предложи на кмета да издаде заповедта, предмет на жалбата. В касационната жалба се съдържа твърдение, че както административният орган така и съда не са установили ползването на имота от дружеството жалбоподател. Твърдението е невярно по две съображения: На първо място в проведеното съдебно заседание на 18.05.2009 г. процесуалният представител на "Спринк" ЕООД е представил писмени доказателства. От тях се установява, че между Зуграфина Станева, действаща чрез пълномощника си Валентин Генадиев Маринов, в качеството си на арендодател, е сключен договор за аренда със Стефан Иванов Гунев, в качеството му на арендатор, с който процесният имот, предмет на заповедта на кмета, е предоставен за временно ползване. Срокът на договора е пет стопански години, като същият е вписан на 21.09.2007 г. По делото е представен и договор за преаренда на земеделска земя, сключен между Стефан Иванов Гунев в качеството му на арендатор и "Дунария" ООД, гр. Козлодуй, като преарендатор с предмет предоставянето за временно възмездно ползване на земеделските земи, съдържащи се в описа. Върху горния край на договора личи вписан № 867 с неясна дата от месец декември 2008 г. Договорът под № 867 е вписан в ОСЗ-Вълчедръм на 18.12.2008 г., за което е издаден и талон за регистрация. В талона за регистрация на ред трети е записан и имота, предмет на заповедта на кмета. Тези писмени доказателства съпоставени в устните обяснения на страната, дадени в съдебното заседание, сочат на ползването на имота от "Спринк" ЕООД по устна уговорка с "Дунария" ООД. Безспорно е, че устната уговорка не е правно основание за ползването на имота, поради което издадената заповед, с която дружеството е отстранено от имота правилно е възприета като законосъобразна. На следващо място не следва да се забравя, че ползването на земеделската земя не трябва да се установява във всеки един момент от времето, защото и упражняването на фактическата власт върху имот, не представлява един непрекъснат процес. Достатъчно е към момента на издаването на заповедта кметът на общината да е установил ползването на земята от дружеството, което е изпълнение на законовата предпоставка, за да бъде издадената заповед законосъобразна. По изложените съображения съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение