Решение № 2055 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6389/2015 г.

Решение № 2055 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6389/2015 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от М. А. Д. от с. А., община А., област С., срещу заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. Заповедта е оспорена в частта й, в която извън специализирания слой е останала част от 7 ха от парцел с идентификатор 78063-203-3-1 с декларирана площ от 35,21 ха, находящ се в землището на с. Ц. А., община А., област С. В жалбата се съдържа оплакване за незаконосъобразност на заповедта в оспорената част, като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Прави се искане за отмяната й в оспорената й част, както и за присъждане на разноски. Ответникът - министърът на земеделието и храните, в съдебно заседание и с представено писмено становище, чрез упълномощения си представител юрк. М. П., изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави искане за отхвърляне на жалбата и за присъждане на разноски. Настоящият състав на Върховния административен съд, намира жалбата за процесуално допустима. Тя е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и е от заинтересовано лице, чието възражение срещу обхвата на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г. не е уважено. От фактическа страна по делото е установено следното: Със заповед № РД 09-807 от 05.12.2014 г. министърът на земеделието и храните на основание чл. 25, ал. 4 от ЗА и чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105/2006 г.) е одобрил обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" (ПДЗС) за кампания 2014 г. Жалбоподателката е подала възражение с вх. № РД-11-03/08.01.2015 г. с искане заповедта да бъде преразгледана в частта, касаеща част от 6,57 ха от парцел с идентификатор 78063-203-3-1, деклариран с обща площ 35,21 ха със заявление за подпомагане с УИН 19/270514/98859. С писмо с изх. № 94-1568 от 23.04.2015 г. административният орган е отговорил на възражението. От съдържанието на отговора се установява, че определената като недопустима за подпомагане като попадаща извън слоя площ след подаденото възражение е била коригирана от 6,57 ха на 7 ха. С обжалваната заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на основание чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. министърът на земеделието и храните е одобрил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", за кампания 2014 г. По делото са представени доказателства на магнитен и хартиен носител, от които е видно, че изключването на част от процесния парцел е в резултат от дешифриране на нова цифрова ортофотокарта на страната (ЦОФК), направена чрез актуално за 2014 г. сателитно заснемане. На база на него е установено, че изключената част от парцела не отговаря на критериите за подпомагане. За изясняването на спора по същество съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза (СТЕ). От заключението по нея се установява, че дешифрацията на цифровата ортофото карта (ЦОФК), изготвена по сателитно заснемане от 2014 г. е направена коректно. Върху изображението, попадащо в обхвата на заявения парцел се виждали множество храсти, част от които обединени в общи участъци, които били оставени извън границата на слоя на допустимите площи. Изключените участъци били в общ размер на 7 ха и в тях се установявали храсти над допустимия брой по Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища (отм.) и не се наблюдавали следи от земеделска дейност през годината. При тази фактическа установеност съдът прави следните правни изводи: Заповедта на министъра на земеделието и храните е издадена от компетентния орган, съгласно чл. 16г, ал. 5 от Наредба № 105/2006 г. в приложимата й редакция след изменението и допълнението с ДВ, бр. 16 от 27.02.2015 г. Оспорваната заповед е издадена в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. Съгласно т. 2 от ТР № 8 от 11.12.2015 г. на ОСС на I и II колегии при Върховния административен съд, заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а от ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105/2006 г., представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски стопанин, доколкото засяга негови права и законни интереси. Всеки земеделски стопанин, заявил площи за подпомагане, има правен интерес да установи дали неговите заявени площи попадат в слоя "Площи, допустими за подпомагане", защото това установяване е пряко свързано с възможността за заявените площи да бъдат изплатени сумите, предвидени по съответните мерки и схеми за подпомагане. Неоснователно в жалбата се твърди нарушение на материалноправните разпоредби. Оторизирането на заявени за подпомагане площи се извършва след административна проверка чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Тази проверка представлява пространствено съпоставяне на данните от заявленията за подпомагане с данните от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Този регистър се създава, поддържа и обновява от Министерството на земеделието и храните - чл. 33а, ал. 1 от ЗПЗП. По законовата делегация на чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП министърът на земеделието и храните определя с наредба условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на системите по ал. 2, в това число и системата за идентификация на земеделските парцели - чл. 30, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП. В изпълнение на тази делегация е приета Наредба № 105/2006 г. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г. (отменена, но действала към момента на издаване на оспорваната заповед), в съдържанието й след изменението и допълнението с ДВ, бр. 16 от 27.02.2015 г., което е приложимо към момента на издаване на процесната заповед - чл. 142 от АПК, данните в СИЗП за физическите блокове и за специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" се обновяват ежегодно чрез дешифрация (дистанционно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, изготвена чрез самолетно или сателитно заснемане, чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и допустимата за подпомагане площ в тях и чрез извършване на проверки на място по чл. 37 от ЗПЗП. При тази подзаконова регламентация, настоящият състав намира, че за разглежданата кампания е допустимо актуализиране на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" чрез дешифрация (дистанционно разчитане) на актуална ЦОФК. Текстът на ал. 3 на чл. 16а от Наредба № 105/2006 г. е отменен с решение № 1155 от 02.02.2015 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 10538/2014 г., но само по отношение на израза "чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и допустимата за подпомагане площ в тях", поради което актуализацията на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" чрез разчитане на актуална ЦОФК е допустим. Неоснователно е и възражението за немотивираност на обжалваната заповед, изразяваща се в липсата на фактически основания. Видно от данните по преписката, мотивите на заповедта, послужили за издаването й, се съдържат в приложенията към нея, а именно в дешифрираната ортофото карта. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто е и настоящият случай. Не се приема и доводът за нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като органът не бил изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и на принципите, заложени в чл. 7 и чл. 9 във вр. с чл. 36 от АПК. По-конкретно в жалбата се твърди, че административният орган след констатиране на несъответствия в заявлението за подпомагане и площите, определени като допустими за подпомагане, е следвало да назначи и други проверки, включително и проверки на място. Проверките на място се извършват от инспектори на съответната териториална структура на ДФЗ и имат за цел да инспектират земеделското стопанство преди издаване на уведомително писмо за оторизиране и изплащане на субсидии на кандидата за подпомагане. Може би жалбоподателката има предвид теренните проверки. Те обаче за разлика от проверките на място не са проверки за контрол и се осъществяват от служители на общинските служби по земеделие, като тяхната цел е да се установят границите на референтните парцели, които са включени в системата за идентификация на земеделските земи в Интегрираната система за администриране и контрол. Теренните проверки са различни от проверките на място, за които земеделският производител се уведомява. Поради това не може да се твърди, че преди издаване на процесната заповед административният орган е имал задължение да осъществи и други процедури. От тази гледна точка законовата регламентация е спазена така, както беше описана по-горе. При тези данни и при неоснователността на посочените в жалбата възражения настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. За частта от 7 ха от парцел с идентификатор 78063-203-3-1 с декларирана площ от 35,21 ха по делото се установи, че ЦОФК коректно отразява състоянието на парцела и недопустимите за подпомагане площи са правилно определени. На представените сателитни изображения ясно се вижда, че останалата извън специализирания слой част от заявения от жалбоподателката парцел е неподдържана. На тях се вижда номера на процесния парцел, като в лилав цвят са нанесени контурите на физическите блокове съгласно СИЗП, в жълт цвят са очертани заявените от кандидата площи, а в син цвят - допустимите за подпомагане площи. В този установен вид те не отговарят на критериите за подпомагане за обработваема земя или за пасище/ливада. Тези констатации се потвърждават напълно и от назначената по делото експертиза, която като обективно дадена и неоспорена от страните, се приема от съда. При този изход на спора искането на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на ответника на основание чл. 143, ал. 4 АПК следва да бъде уважено, като М. А. Д. следва да заплати на Министерството на земеделието и храните разноски по делото в размер на 350 лв., от които 200 лв. депозит за вещо лице и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, изм., обн. в ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г. Нормата е процесуална и се прилага от деня на влизането й в сила. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,