Решение № 6246 от 28.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14443/2019 г.

Решение № 6246 от 28.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14443/2019 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет -Кюстендил (ОбС Кюстендил), подадена чрез председателя М. Крумова, срещу решение № 256 от 30.10.2019 г. по адм. дело № 374/2019 г. на Административен съд -град Кюстендил, с което, по оспорване на Областен управител на област с административен център - гр. Кюстендил, обективирано в Заповед № РД-30-190/31.07.2019 г. и Заповед № РД-30-201/12.08.2019 г., е отменено Решение № 1089/27.06.2019 г. –в частта по т. 2 от Протокол № 46/27.06.2019 г. на Общински съвет - Кюстендил и Решение № 1098/31.07.2019 г. –в частта на повторно приетата т. 2 от Протокол № 46/27.06.2019 г. на Общински съвет – Кюстендил, за дадено съгласие да се трансформира собствеността на придаваема част от "публична общинска" в "частна общинска", на терен с площ 240 кв. м., част от улица с о. т. 22 - о. т. 18 - о. т. 19 по плана на с. Нов чифлик, общ. Кюстендил. В касационната жалба е наведено оплакване за недопустимост, алт. за неправилност на решението като се релевират основанията за касационна отмяна по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК с твърдения за незаконосъобразно съединяване на делата по двете заповеди на Областния управител, а и че съдът неправилно счел оспорените пред него административни актове за неправилни, без съобрази чл. 6, ал. 1 и чл. 3, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). По изложените съображения моли ВАС да постанови решение, с което да обезсили като недопустимо обжалваното решение и прекрати производството по делото, или да го отмени като незаконосъобразно и неправилно. Претендира направените разноски по делото. В открито съдебно заседание на ВАС касаторът не изпраща процесуален представител. В писмено становище, чрез председателя на общински съвет – Кюстендил, поддържа жалбата. Ответникът – Областният управител на Кюстендил, чрез процесуален представител юрк. Радославова и с писмен отговор, оспорва касационната жалба, излага доводи за нейната неоснователност и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, че административният съд правилно е приел, че процесният имот е такъв по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС, т. е. имот, определен за публична собственост със закон - § 7, т. 4 пр. 2 от ПЗР на ЗМСМА и че разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗОС намира приложение само ако имотът е престанал да има предназначението си на имот – публична собственост, определен като такъв със закон. Счита, че в конкретната хипотеза законът предвижда основание и процедура за промяна на конкретното предназначение - чл. 8 от ЗУТ /конкретното предназначение на имота се определя от подробния устройствен план/ и че предпоставка за законосъобразност на решението на ОС по чл. 6, ал. 1 от ЗОС е предварително извършена промяна в предназначението на имота, каквато в случая няма-доколкото в случая фактическа промяна на предназначението на имота не е настъпила, то не е налице и условието на чл. 6 от ЗОС. Намира за законосъобразен и извода на съда, че непосредственият вещноправен ефект на уличнорегулационния план по ЗБНМ настъпва с влизането му в сила – трансформацията на собствеността настъпва безусловно, поради което е без значение обстоятелството дали е изградена на място улица, след като теренът е общинска собственост и има предназначение за улица, която по силата на чл. 2, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС, във вр. с § 7, т. 4 пр. 2 от ПЗР на ЗМСМА е публична общинска собственост и тя не е преставала да има предназначение за улица. Преценява обжалваното решение за нестрадащо от пороци по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК, налагащи неговата отмяна и предлага то да се остави в сила, а касационната жалба да се отхвърли като неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество, е неоснователна, като съображенията за това са следните: Производството пред Административен съд – Кюстендил е образувано по оспорването от областния управител на Кюстендилска област на две заповеди на Общинския съвет на Кюстендил (ОС- Кюстендил), с които се променя собствеността от публична общинска собственост в общинска частна на терен с площ 240 кв. м., част от улица с о. т. 22- о. т. 18 – о. т. 19 по плана на с. Нови чифлик, Община Кюстендил, без подробен устройствен план (ПУП). По реда и условията на чл. 32, ал. 2 изр. първо и чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията, във връзка с чл. 45, ал. 4 изр. второ от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), Областният управител -в кръга на правомощията си и в законоустановения срок, оспорил т. 2 от решение № 1089/27.06.2019 г. на Общински съвет - Кюстендил, поради противоречието му с императивните норми на чл. 6, ал. 1 и чл. 3, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 8 от Закон за устройство на територията (ЗУТ). На 31.07.2019 г. на ОС - Кюстендил приел ново Решение № 1098, с което повторно приел т. 2 от Решение № 1089/27.06.2019 г. на ОС - Кюстендил. Със заповед по реда и условията на чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията във вр. с чл. 45, ал. 11 от ЗМСМА, областният управител оспорил и това решение, поради противоречието му с императивните норми на чл. 45, ал. 7 от ЗМСМА, чл. 14, ал. 3 от ГПК, чл. 6, ал. 1, чл. 3, ал. 2 от ЗОС и чл. 8 от ЗУТ. Съдът съединил за общо разглеждане двете производства, с оглед оспорването на две идентични решения на ОС град Кюстендил. Първоинстанционният съд счел, че оспорените административни актове са приети съобразно правомощията на ОбС, предвидени в чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, в необходимата писмена форма и с изискуемото мнозинство, но в нарушение на материалния закон, с оглед на което ги отменил. Изложил съображения, че относно оспорената т. 2 те не са съобразени с приложимия материален закон, тъй като съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗОбС, статутът на собствеността може да бъде променен от публична в частна общинска, само ако имотът е престанал да има предназначението си по чл. 3, ал. 2 от ЗОС и тъй като в конкретния случай имотът е бил такъв по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС - имот, определен за публичн асобственост със закон - § 7, т. 4 пр. 2 от ПЗР на ЗМСМА, то правилото на чл. 6, ал. 1 от ЗОС намира приложение само ако имотът е престанал да има предназначението си на имот - публична собственост, определен като такъв със закон. Съобразил и че за конкретната хипотеза ЗУТ предвижда основание и процедура за промяна на конкретното предназначение по чл. 8 /конкретното предназначение на имота се определя от подробния устройствен план/ и че предпоставка за законосъобразност на решението на ОС по чл. 6, ал. 1 от ЗОС е предварително извършена промяна в предназначението на имота, съобразно трайната съдебна практика на ВАС. По тези съображения съдът отменил оспорените решения на ОС-в посочената по-горе част. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на обжалваното решение, предвид "незаконосъобразното съединяване на делата" по двете заповеди на Областния управител. Законосъобразно и правилно съдът е съединил за общо разглеждане двете производства по оспорване законосъобразността на две идентични решения на ОС град Кюстендил-поради идентичност на предмета на спора и на страните. Този извод се налага от факта, че с първото решение е променена собствеността на един имот от публична в частна общинска собственост, а с второто решение е прегласувано това решение, но в нова процедура. Възраженията на касатора не държат сметка, че предмет на правния спор са решения на Общинския съвет с идентично съдържание и предмет и между едни и същи страни. Съгласно разпоредбата на чл. 213 от ГПК във връзка чл. 144 от АПК, когато в съда има висящи няколко дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях. В тази връзка не намира опора в закона и твърдението, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наред с горното, неоснователни са и твърденията на касатора, че не била необходима предварителна промяна в характера на собствеността -от публична в частна Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗОС определя кои имоти са публична общинска собственост. Предвид безспорно установеното, че процесният имот е определен за публична собственост със закон - § 7, т. 4 пр. 2 от ПЗР на ЗМСМА и попада в разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС, постановените решения на ОбС относно т. 2, не са съобразени с чл. 6, ал. 1 от ЗОС, че ОбС като орган, упражняващ правото на общинска собственост, може да вземе решение за промяна на предназначението на имот от публична в частна общинска собственост, но промяната на предназначението се извършва с изменение в подробния устройствен план /ПУП/ и след неговото одобряване. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗОС, статутът на собствеността може да бъде променен от публична в частна общинска, само ако имотът е престанал да има предназначението си по чл. 3, ал. 2 от ЗОС. В конкретната хипотеза ЗУТ предвижда основание и процедура за промяна на конкретното предназначение - чл. 8, но такава промяна не е била извършена, затова и постановените решения на ОбС не са съобразени с разпоредбите на приложимия материален закон. Разпоредбите на ЗУТ са специални по отношение на промяната на собствеността на имота от публична в частна и изискват първо да се промени предназначението на имота, след което може да бъде изпълнена и процедурата по ЗОС, възложена на общинския съвет. Няма колебания в практиката на ВАС, че при всички положения се изисква първоначално изменение в действащия ПУП - процедура, която, макар и самостоятелна, предпоставя промяната в статута на имота и, че законосъобразността на решението на общинския съвет по чл. 6 от ЗОС е предпоставена от извършена преди това промяна в предназначението на имота. Иначе казано, това обуславя наличието на задължителната предпоставка по чл. 6 от ЗОС, а именно загубване на предназначението по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС, във вр. с чл. 8 ЗУТ и че като не е установил извършване на такава, общинският съвет е приел незаконосъобразни решения. Така напр. и в решение № 12775 от 24.11.2016 г. по адм. д. № 8012/2016 г., решение № 14670 от 05.12.2014 г. по адм. д. № 4329/2014 г. и решение № 1982 от 12.02.2009 г. по адм. д. № 4311/2008 г., трите- на ІІІ отд. на ВАС. Законосъобразни и правили са изводите на първоинстанционния съд, че е без значение обстоятелството дали е изградена на мястото улица, след като теренът е общинска собственост и има предназначение за улица, която по силата на чл. 2, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС, във вр. с § 7, т. 4 пр. 2 от ПЗР на ЗМСМА е публична общинска собственост. Данните по делото сочат на извод, че тя не е престанала да има предназначение за улица. Приемайки оспорването на областния управител за основателно и доказано, Административен съд - град Кюстендил е постановил решението си в съответствие с приложимия материален закон. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че в решението на административния съд не са допуснати сочените в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК, поради което то следва да бъде оставено в сила При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски по настоящото дело за защита пред ВАС е основателно, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 228 АПК, освен че е направено своевременно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК и тази на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. Поради горното съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на тази страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,