Решение № 13367 от 23.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10785/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Гамма Електрик ЕООД, подадена чрез адв. Бърчев, срещу решение 25690/29.07.2025 г., постановено по адм. дело 4494 по описа на Административен съд София-град за 2025 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) Р-22221524003168-091-001/09.01.2025 г., поправен с ревизионен акт за поправка П-22221525007609-003-001/22.01.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение 348/01.04.2025 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че необосновано първоинстанционният съд е приел, че по делото не са налице доказателства за извършване на процесните доставки, като отказа от право на данъчен кредит е мотивиран единствено на база съмнения за липса на реалност. Сочи се, че са представени всички възможни доказателства, от които може да се направи извод за наличие на реално осъществени доставки. Подробно при обжалването са посочени писмените доказателства, които обосновават реалност на доставките и се твърди, че те не са съобразени при постановяването на съдебния акт. Решаващият състав на АССГ изцяло е игнорирал документите съставени във връзка с изпълнението на доставките и се е позовал единствено и само на обезпечеността на доставчиците, за да приеме, че неправомерно е упражнено правото на данъчен кредит. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата на дружеството. Претендират се разноски за двете инстанции съгласно представен списък. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Бакърджиева, оспорва основателността на касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, а по съществото й изразява становище за нейната неоснователност. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Гамма Електрик ЕООД против ревизионен акт (РА) Р-22221524003168-091-001/09.01.2025 г., поправен с ревизионен акт за поправка П-22221525007609-003-001/22.01.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение 348/01.04.2025 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП, с който са установени задължения по ЗДДС в размер на 272 975,46 лв. /главница/ и 46 644,05 лв. /лихви/ и задължения по ЗКПО в размер на 4270,19 лв. /главница/ и 1358,78 лв. /лихви/ в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Ер Ес Билдинг груп ЕООД, Ниа СтарЕООД, Валдмън Техникс ЕООД и Тера Магус ЕООД, както и непризнат данъчен кредит за покупки на гориво и климатик. На база на констатациите за липса на реални доставки е преобразуван финансовия резултат на дружеството за 2021 г. в посока увеличение и са установени допълнителни задължения за корпоративен данък. Основните аргументи, послужили на органа по приходите да обоснове липсата на реалност на фактурираните стоки и услуги от горепосочените доставчици е ненамирането им на адреса за кореспонденция, липсата на кадрова и техническа обезпеченост, липсата на данни за счетоводна отчетност при доставчиците, както и доказателства, че са разполагали със стоките, предмет на доставките. Относно представените още в хода на ревизията писмени доказателства е направен извод, че те не удостоверяват действително изпълнение на декларираните стопански операции и са съставени за целите на производството. Съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизионното производство. По същество на спора са изложени мотиви, че законосъобразно с ревизионния акт са установени задължения за ДДС и за корпоративен данък. По отношение на доставчика Ер Ес Билдинг груп ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че дружеството не е открито на адреса си и въпреки, че са представени договори, приемо-предавателни протоколи, доказателства за плащане, както и доставчикът има назначени лица на трудов договор и е включил фактурите в дневника си за продажби, е изведен извод, че не е ясен предмета на договора и, че доставчикът няма капацитет да извърши доставките. Във връзка с доставките на стоки от Ниа Стар ЕООД и Валдмън Техникс ЕООД, АССГ е посочил, че доставчиците нямат кадрова обезпеченост, не са открити на адресите им за кореспонденция, нито се доказва, че предходните доставчици са разполагали с предмета на доставката и са предоставили въпросната стока по договорите за консигнация. По отношение на процесните фактури, издадени от Тера Магус ЕООД с предмет соларни панели, съдът е посочил, че доставчикът няма счетоводно отчитане и липсват данни, че е разполагал с предмета на доставката. Изводът за липса на реалност на декларираните стоки е обоснован и с липсата на кадрова обезпеченост на доставчика и наличието на огромни задължения към бюджета. Относно отказания данъчен кредит на основание чл. 70, ал.1, т. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по покупки на гориво, съдът е приел, че въпреки че касаторът е разполагал с 2 товарни и един лек автомобил, за които са представени пътни книжки за 2023 г., същите не следва да се кредитират, тъй като маршрутите в тях се разминават с данните на АПИ. Относно покупката на климатик е изведен извод, че касаторът няма собствени или наети помещения. По отношение на установените задължения по ЗКПО съдът е приел, че след като фактурираните доставки са нереални, то не може да има и документално обоснован разход. Въз основа на всичко гореизложено жалбата на дружеството е отхвърлена. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Не е спорно, че основна дейност на Гамма Електрик ЕООД е свързана с изграждане на електроинсталации, поддръжка и обслужване на ел. инсталации, строително монтажни работи, продажба на соларни панели. Не е спорно и че всички декларирани доставки, по които на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит са вложени в последващи облагаеми доставки или предмета им е използван за икономическата дейност на дружеството. Спорно е дали декларираните стоки и услуги са извършени от сочените във фактурите доставчици. Основателни са оплакванията на касатора, че съдът е игнорирал представените писмени доказателства, в т.ч. договори, заявки, приемо-предавателни протоколи, доказателства за произход, за извършени плащания и за осчетоводяване, свързани с отразяването на процесните стопански операции, както и основателно в касационната жалба се сочи, че незаконосъобразно е отказано правото на данъчен кредит по всички фактури, издадени от Ер Ес Билдинг груп ЕООД, Ниа СтарЕООД, Валдмън Техникс ЕООД и Тера Магус ЕООД. Още в хода на ревизията от касатора са представени съпътстващи процесните фактури документи, от които може да бъде установен видът на стоките и услугите, обемът на възложените дейности, количество предадени стоки, техният произход и влагането им в икономическата дейност на дружеството. Материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит са уредени в чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, като възникването и надлежното му упражняване изисква установяване наличието на действително осъществени доставки на стоки и услуги. Установяването на фактите във връзка с реалността на доставките е в тежест на ревизираното лице. Основните съображения на органите по приходите, които са възприети и от решаващия първоинстанционен състав по отношение отказаното право на данъчен кредит по спорните доставки на стоки и услуги, са свързани с липса на кадрова обезпеченост на доставчиците и недоказване на фактическото изпълнение на декларираните стоки и услуги, като е прието, че представените множество документи не индивидуализират процесните доставки в достатъчна степен, поради което липсват данни за осъществени реални стопански операции. Тези изводи обаче противоречат на конкретната фактическа обстановка, която се установява по делото и на представените от касатора доказателства за облигационните отношения между страните, за механизма да доставките, както и за прехвърляне на собствеността на стоките и предаването на резултата от възложените услуги. Във връзка с фактурираните от Ер Ес Билдинг груп ЕООД консултантски услуги са представени договори с предмет извършване на консултантски услуги в сферата на строителството, протоколи, доказателства за плащане по банков път. Услугите са конкретно индивидуализирани, доставчикът има назначени лица на трудов договор и предмета на услугите е пряко свързан с икономическата дейност на касатора. Относно фактурираните стоки от Ниа Стар ЕООД и Валдмън Техникс ЕООД са представени договори за продажба на консигнация с предмет реализиране на продукция в условията на консигнация. Приложени са заявки, приемо-предавателни протоколи, договор с предходен доставчик, доказателства за транспортиране на стоките /товарителници, инвойс/ и данни за счетоводна отчетност. От така цитираните документи се установява вида на стоките, техният произход, цялостния механизъм на сделките, осчетоводяването на стопанските операции и влагането на предмета на доставките в дейността на дружеството. По фактурираните от Тера Магус ЕООД доставки на соларни панели също са представени множество доказателства за облигационните отношения между страните, предаването на стоките и влагането им в последващи облагаеми доставки. Соларните панели са подробно индивидуализирани по вид, модел, количество и са налице данни за произхода им и прехвърлянето на собствеността към касатора. Въпреки, че няма отношение към правото на приспадане на данъчен кредит по всички доставки от горецитираните доставчици са представени и доказателства за извършени разплащания по банков път. Основните аргументи, послужили да обосноват извод за липса на реални доставки на стоки и услуги са ненамирането на доставчиците на адресите им за кореспонденция и липсата на кадрова и техническа обезпеченост да извършват доставките. Тези изводи на приходната администрация са възприети безкритично и от първоинстанционния съд, но не са достатъчни за да обосноват извод за липса на реалност, игнорирайки всички представени документи, съпътстващи спорните фактури. Относими в случая са дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива 2006/112/ЕО, направено от СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според които не е се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че данъчно задълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. С решение на СЕС по дело С-18/13 е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай, няма установеност от страна на приходните органи, че данъчно задълженото лице е имало знание за измамни действия от неговите доставчици. Точно обратното, представени са множество доказателства още в хода на ревизионното производство, в т.ч. доказателства за облигационните отношения между страните, за изпълнение на резултата от възложеното, за предаване на конкретно индивидуализирани по вид и количество стоки, за осчетоводяване на процесните фактури и влагането на получените стоки и услуги в икономическата дейност на касатора. Процесните фактури са надлежно осчетоводени, вписани са в дневниците за покупки и продажби и СД по ДДС, както и всички доставчици са регистрирани по ЗДДС лица, с оглед на което са изпълнени всички предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Поради изложеното изводите за липса на реалност на доставките по всички процесни фактури, издадени от Ер Ес Билдинг груп ЕООД, Ниа Стар ЕООД, Валдмън Техникс ЕООД и Тера Магус ЕООД се опровергават от представените доказателства, а твърдяната от приходния орган липса на кадрова, материална и техническа обезпеченост не е основание да бъде отказано правото на данъчен кредит. Въз основа на описаните доказателства, следва да се приеме, че е осъществена размяната на насрещно дължимите престации, съответно собствеността върху стоките е прехвърлена, услугите са реално извършени и от жалбоподателя са установени изискуемите по закон предпоставки за признаване право на данъчен кредит. Незаконосъобразно с ревизионния акт е отказан данъчен кредит на основание чл. 70, ал.1, т. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по покупки на гориво и климатик. Касаторът е представил доказателства, че притежава транспортни средства, налице са данни за извършените с тях маршрути, както и са налице всички предпоставки извършените разходи за гориво и ползвания данъчен кредит по тях да бъдат признати. С оглед изводите на настоящата инстанция за незаконосъобразност на ревизионния акт в частта на отказано право на данъчен кредит, то незаконосъобразни се явяват и установените с РА задължения за корпоративен данък. Не се доказва твърдяната документална необоснованост на извършените стопански операции, с оглед на което не е и налице основание за коригиране в посока увеличение на финансовия резултат на дружеството с отчетените разходи по процесните фактури. Предвид изложеното РА подлежи на отмяна и в частта по ЗКПО. Въз основа на всичко гореизложено се налага извод, че са налице посочените касационни основания при обжалването - необоснованост и нарушение на материалния закон. При пълнота на събрания доказателствен материал, изводите на съда относно фактите по делото са необосновани, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да бъде отменено, а на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да се постанови друго по същество на спора, с което ревизионния акт да бъде отменен, като незаконосъобразен. С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят претендираните разноски за водене на делото пред двете инстанции в общ размер на 31 750 лв., от които 50 лв. държавна такса за първата инстанция, 1700 лв. държавна такса за касационната инстанция и 30 000 лв. платен по банков път адвокатски хонорар съгласно договор за правна защита и съдействие от 08.04.2025 г. Наведеното възражение за прекомерност е неоснователно. При съобразяване мотивите на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС и зададените с него критерии за справедливост, въз основа на извършена преценка относно фактическата сложност на спора, обема и качеството на осъществената от процесуалния представител на дружеството процесуална защита, съдът намира, че в случая не са налице основания за определяне на по-малък от договорения размер на адвокатското възнаграждение. Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е под минимално установения размер в чл. 8, ал 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и е за двете съдебни инстанции. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,