Решение № 4129 от 14.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6332/2014 г.

Решение № 4129 от 14.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6332/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез упълномощения юрисконсулт Антония Иванова, срещу Решение № 1779 от 19.03.2014 г. постановено от Административен съд София-град (АССГ), Второ отделение, 31 състав, по адм. д. № 10499/2013 г., в частта, с която, по жалба на "Бял хляб - ГЛ" ООД, с ЕИК 201875843, е отменено Уведомително писмо от 13.09.2013 г. (с изх. № 02-240-2600/5947 от 21.09.2013 г.) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г. (УП), издадено от временно изпълняващия длъжността (вр. и. д) изпълнителен директор на ДФЗ, в частта му, с която е отказано финансово подпомагане по подадено Общо заявление за подпомагане за кампания 2012 г. с УИН 24/190512/72623 и УРН 571126, по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) за размера над 25180,33 лв. до 31352,01 лв. и по Плащанията за земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони (НР2) за размера над 6075,89 лв. до 8842,63 лв., върната е преписката в тази част, на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението и ДФЗ е осъден да заплати на "Бял хляб - ГЛ" ООД съдебни разноски в размер на 2025,90 лв. Касационният жалбоподател твърди, че решението, предмет на контрол, е неправилно постановено при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретно оспорва възприетото, според него, от първоинстанционния съд, че в процедурата по издаване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Сочи, че по отношение на подаденото заявление за подпомагане от "Бял хляб - ГЛ" ООД ДФЗ е извършил всички задължителни административни проверки в интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), в съответствие със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). При постановяване на обжалваното УП е съобразен и изработения от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) слой "Допустими за подпомагане площи" в ИСАК. Неправилно, според касатора, първоинстанционният съд е кредитирал заключението на вещото лице, в частта, в която е направен извод, че дори да има излизане на недопустимите парцели извън землището на с. Главан, предвид композитния му номер, следва да се счита за част от неговото землището. Предвид изложеното се иска отмяната на решението, в обжалваната част, както и присъждане на разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител е получено становище по факс от 06.02.2015 г., в което поддържа касационната жалба, но моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски. На основание чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) прави възражение за прекомерност на направените разноски от ответника по касация. Ответникът "Бял хляб - ГЛ" ООД, в представен по делото писмен отговор, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Иска се оставяне в сила на съдебното решение, в обжалваната част. Претендира разноски. Представя доказателства за извършването им. В съдебното заседание ответникът не се представлява. На 7.02.2015 г. от адв. Димо Димитров е постъпило по електронната поща на Върховния административен съд становище и списък на разноските по чл. 80 ГПК от 7.02.2015 г. С него оспорва основателността на жалбата, моли да бъде оставено в сила постановеното от АССГ решение и поддържа направеното вече в отговора на касационната жалба искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение, на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт, в обжалваната му част, е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното Решение № 1779 от 19.03.2014 г. е отменено, по жалбата на "Бял хляб - ГЛ" ООД, спорното УП от 13.09.2013 г., в частта му, с която е отказано финансово подпомагане по подадено Общо заявление за подпомагане за кампания 2012 г. с УИН 24/190512/72623 и УРН 571126 по СЕПП за размера над 25180,33 лв. до 31352,01 лв. и по НР 2 за размера над 6075,89 лв. до 8842,63 лв., като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в посочената част при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с мотивите на решението. Жалбата на "Бял хляб - ГЛ" ООД срещу УП от 13.09.2013 г. в частта му, с която е отказано финансово подпомагане по подаденото Общо заявление за подпомагане за кампания 2012 г. по СЕПП за размера над 31352,01 лв. до 32828,04 лв. и по НР2 за размера над 8842,63 лв. до 8928,81 лв. е отхвърлена. Държавен фонд "Земеделие" е осъден да заплати разноски на "Бял хляб - ГЛ" ООД в размер на 2025,90 лв., а "Бял хляб - ГЛ" ООД е осъден да заплати разноски на ДФЗ в размер на 113,86 лв. Решението, в частта, с която жалбата на "Бял хляб - ГЛ" ООД против спорното УП е отхвърлена, в частта, с която е отказано финансово подпомагане по СЕПП за размера над 31352,01 лв. до 32828,04 лв. и по НР 2 за размера над 8842,63 лв. до 8928,81 лв. и са присъдени разноски на ДФЗ не е предмет на касационното производство, тъй като не е обжалвано от настоящия ответник по касация. Установено е от първоинстанционния съд, че "Бял хляб - ГЛ" ООД е подало Общо заявление за плащане на площ за кампания 2012 г. с УИН 24/190512/72623 и УРН 571126, с което е заявило за подпомагане 21 БЗС в землищата на с. Главан и с. Искрица, общ. Гълъбово, с обща площ 124,14 ха. Поискана е субсидия в размер на 32828,04 лв. по СЕПП и 8928,18 лв. по НР2. Оторизирани са за плащане 25180,33 лв. по СЕПП и 6075,89 лв. по НР2. Отказани са 7647,81 лв. по СЕПП и 2852,92 по НР2. Всички парцели за заявени за подпомагане по СЕПП и по СНДП, а 14-те парцела в землището на с. Главан, с обща площ 85,51 ха и по НР2. Като недопустими за подпомагане по СЕПП са определени 9,61 ха (частите от парцелите, за които е установено застъпване и тези, останали извън актуализирания слой), от общо заявени 124,14 ха, а по НР2 - и тези, допълнително включени в актуализирания слой - общо 13,58 ха, от общо заявени 85,51 ха. Съставът на АССГ е приел, че оспореното пред него УП е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в установената от закона писмена форма и съдържание. За да отмени УП, в частта, с която е отказано финансово подпомагане по подадено общо заявление за подпомагане за кампания 2012 г. по СЕПП за размера над 25180,33 лв. до 31352,01 лв. и по НР 2 за размера над 6075,89 лв. до 8842,63 лв., съставът на АССГ е направил извод, че в тази част актът е издаден в противоречие с приложимия материален закон. Приел е за установено, че при издаване на УП не са взети предвид допълнително включени в слоя за подпомагане имоти, които и според заключението на експертизата отговарят на условията за това - 4,14 ха от 14951-855-4-5 и 1,15 ха от 14951-855-4-6. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка, която настоящият състав възприема, и при съобразяване на приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-техническата експертиза (СТЕ), и поясненията на вещото лице в съдебно заседание, съдът е приел, че съгласно УП са установени недопустими площи в размер на 9,61 ха или 8,39% по СЕПП и 13,58 ха или 18,88% по НР2, а съгласно експертизата са установени недопустими площи по СЕПП в размер на 2,79 ха или 2,30% от заявената площ и по НР2 в размер на 1,47 ха или 1,75 % от общо заявената площ. Съдът е направил извод, че недопустими за подпомагане, съгласно чл. 43, ал. 3 ЗПЗП, са площите, за които са подадени две заявления и застъпването не е отстранено в полза на жалбоподателя, както и тези, извън актуализирания след възражението слой, за които и експертизата е установила, че не отговарят на изискванията за подпомагане. При съобразяване заключението на СТЕ съдът е приел, че и по двете схеми общата недопустима за подпомагане площ е под 3%. Само по отношение на СЕПП е налице наддекларирана площ по - голяма от 2 ха, но по-малка от приетата от административния орган. Санкционираната площ съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 и чл. 16 от Регламент 65/2011 следва да е: за СЕПП - 5,58 ха, при приета от административния орган 19,22 ха и по НР2 - 0 ха, при приета в УП - 27,16 ха. Предвид направените в обжалваното решение установявания при съобразяване заключението на СТЕ, съставът на АССГ е направил извод, че допустимата за подпомагане площ по СЕПП е 121,35 ха, недопустимата е 2,79 ха, санкционираната площ - 5,58 ха, а оторизираната площ - 118,56 ха. При ставка за СЕПП за 2012 г. от 264,44 лв., сумата, която би следвало да се изплати е 31352,01 лв., а не оторизираната сума в размер на 25180,33 лв. от общо претендираните от дружеството 32828,04 лв. Допустимата за подпомагане площ по НР2 е 84,04 ха, недопустимата площ - 1,47 ха, без санкционирана площ и оторизирана такава - 84,04 ха. При ставка за схемата до 50 ха - 136,91 лв. и от 50 ха до 100 ха - 58,67 лв., сумата, която следва да бъде изплатена е 8842,63 лв. при оторизирана 6075,89 лв. от общо претендирани 8928,81 лв. По тези съображения съдът е постановил решението, предмет на касационна проверка. Решението, в обжалваната част, е правилно. Съдът не е допуснал твърдяното от касатора нарушение - неправилно кредитиране на заключението на вещото лице. Оспорване на експертното заключение едва с касационната жалба е недопустимо. Заключението на експертиза е изслушано пред първоинстанционния съд в съдебното заседание на 24.02.2014 г., на което е присъствал процесуален представител на настоящия касатор. Видно от съставения за това заседание съдебен протокол, той е имал пасивна позиция и не е участвал в разпита на вещото лице съобразно възможностите, които му предоставя чл. 200, ал. 2, изр. второ ГПК. Наред с това, заключението не е било оспорено от него по установения за това ред (чл. 200, ал. 3 ГПК) и е било прието от съда. Освен, че е недопустимо, оспорването му едва на този етап, за преценката на направеното оплакване са необходими специални знания, с които съдът не разполага. Непоставянето на въпроса за допускане на допълнително или повторно заключение от ответника в първоинстанционното производство, с оглед изясняване на този въпрос обаче, не води до неправилност на постановения съдебен акт. Съдът е изложил съображения за кредитиране на приетата и неоспорена от страните СТЕ и е направил нужното обсъждане на заключението, ведно с останалите доказателства по делото в съответствие с чл. 202 ГПК. Изводите, до които в заключение съдът е достигнал, не могат да бъдат определени като необосновани, както без всякаква конкретика поддържа касаторът. Оплакването, че съдът неправилно е приел наличието на допуснати от административния орган в хода на производството пред него нарушения на административнопроизводствените правила, като водещ мотив за отмяната на УП, в съответната част, е неоснователно. Съдът е изложил подробни и изчерпателни мотиви за частичната отмяна на УП, които се споделят от настоящия съд. Описаните в касационната жалба процесуални действия, предприети в хода на издаване на спорното УП, част от които са принципни положения, са взети предвид от първоинстанционния съд, но не водят на обратни изводи досежно материалната законосъобразност на издадения акт, в частта, предмет на производството. Както се написа, по делото е прието заключение на СТЕ, което като неоспорено в сроковете и по реда на чл. 200, ал. 3 ГПК, правилно е съобразено от състава на АССГ, при съвкупната му преценка с останалите доказателства. Като го е поставил в основата на фактическите си и правни изводи, съдът е постановил съответно на материалния закон решение, което е обосновано на доказателствата по делото и като такова следва да остане в сила. Предвид изложеното и при липсата на други конкретни оплаквания в касационната жалба, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за постановяване на решението, предмет на контрол, в обжалваната му част, в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка, по която няма спор между страните и настоящият състав възприема, съставът на АССГ е произнесъл правилно решение в обжалваната му част, което следва да бъде оставено в сила. Горното мотивира настоящия състав да приеме, че решението, предмет на контрол, в обжалваната му част, не страда от наведените с касационната жалба пороци по чл. 209, т. 3 АПК. В тази част, решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. Ответникът по касационната жалба е направил искане за присъждане на разноски, което е основателно. По делото е представен списък на разноските. Съобразно него се претендират такива в размер на 1500,00 лв. за адвокатско възнаграждение, уговорено и платено в брой, видно от представен по делото Договор за правна защита и съдействие № 068725 от 25.04.2014 г., сключен между "Бял хляб - ГЛ" ООД и адв. Димо Димитров. Предвид направеното от касатора, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК възражение за прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение, и като съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото, настоящият състав на ВАС намира, че следва да присъди на настоящия ответник по - нисък размер на разноските, а именно сума в размер на 776,92 лв. при съобразяване материалния интерес по делото, Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Предвид изложеното, ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на "Бял хляб - ГЛ" ООД разноски за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция в размер на 776,92 лв. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,