Решение № 9460 от 26.10.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Тракиявин ООД, гр. Варна, представлявано от управителя И. Гидиков, чрез процесуалния представител адвокат Ковачева срещу решение 232 от 28.02.2022г., постановено по адм. дело 2641 от 2021 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу уведомително писмо изх. 86 от 26.10.2021г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ в частта, с която не е одобрена за изплащане сума в размер на 7923,10 лв. , представляваща окончателно плащане по чл.94 от Наредба 6 от 26.10.2018г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2020г. Твърди се, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания за отмяна по чл.209 т.3 от АПК. Развиват се подробни доводи в касационната жалба. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора като се отмени обжалвания административен акт уведомителното писмо. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък. Няма постъпили становища по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е било уведомително писмо изх. 86 от 26.10.2021г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ в частта, с която не е одобрена за изплащане сума в размер на 7923,10 лв., представляваща окончателно плащане по чл.94 от Наредба 6 от 26.10.2018г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2020г. Съдът е приел, че няма спор по фактите, възприел е фактическата обстановка по преписката на административния орган и е извел правния извод за правилно приложение на материалния закон и в съответствие с клаузите на сключения административен договор при издаване на оспорения административен акт. В подробно изложени мотиви съдът е приел, че заповедта за одобрение на жалбоподателя за помощ по посочената програма и одобрението на окончателното плащане са различни с различни предпоставки, поради което оспореното писмо съдържа всички необходими елементи фактически и правни, за да не се накърни правото на жалбоподателя да се запознае с тях и съответно да възрази и да ги оспори. Както е и направено. Установена е претендираната и окончателната сума и разликата от спорната в настоящето производство 7923,10 лв., дължаща се на липсата на партиди бутилки вино по опис в Дневник 6 на касатора. Прието е правилна правна квалификация и съответствие на административния акт с материалния закон. Решението е правилно. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на съдебния акт. Съобразен и правилно приложен е материалния закон. Неоснователни са касационните оплаквания относно спазването на процесуалните правила в съдебното производство. Съдът е разпределил доказателствената тежест с изрично определение 3263 от 14.12.2021г. по адм. дело 2641 по описа за 2021г. на Административен съд Варна. Конституирани са страните и е указано на всяка една от тях, че носи съответната доказателствена тежест. Видно от становището на жалбоподателя в жалбата и в съдебно заседание, както и на ответника в представена молба-становище, същите не поставят спор по фактите и се ползват от вече събраните в административното производство. При оспорване на изложеното в протоколи за фактическа проверка или при документална проверка, жалбоподателят е имал възможността да иска доказателства в подкрепа на твърденията си, не само да ги излага като собствени такива. Пред първата съдебна инстанция са допустими всички доказателства и доказателствени средства за доказване на твърденията на всяка от страните. Въпреки указанията в определението и проведеното съдебно производство, в протокол на съдебно заседание от 31.01.2022г. представителят на жалбоподателя изрично е заявил, че няма доказателствени искания. Поради което твърденията в касационната жалба за неспазване принципа на служебно начало и даване на указания, са неоснователни. По отношение на оплакванията за неспазване на материалния закон следва да се приеме, че същите са неоснователни. Подробно и аналитично, при представените в преписката доказателства и в съдебното производство, съдът правилно е приел, че при тези данни частичния отказ за окончателно плащане е съобразен с тях и с приложимите правни норми, както и със задълженията по сключения административен договор. Установените документално липси на партиди вино са облечени в правни рамки с оспореното уведомително писмо в достатъчна степен, така че жалбоподателят е уведомен за производството и е имал възможността да защити правата си, както е и направил. Настоящата инстанция изцяло споделя изложеното от административния съд по смисъла на чл.221 ал.2 пр.2 от АПК, с възможност за препращане изцяло към мотивите на първата инстанция достатъчно подробни относно фактическите установявания и по отношение на направените правни изводи. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Няма искания за присъждане на разноски от страна на ответника в настоящето производство. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение