Решение № 17079 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5812/2013 г.

Решение № 17079 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5812/2013 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Николай Цветанов Шахънов, гр. Велико Търново, подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 130 от 15.03.2013 г., постановено по адм. дело № 1232/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. В жалбата се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно поради наличие на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - полицейски орган, разузнавач V степен при сектор "Борба с организираната престъпност" - Велико Търново, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването. Върховният административен съд, Пето отделение (ВАС), като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 269, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 145 от АПК, образувано по жалба на Шахънов, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед за задържане на лицето за срок от 24 часа с рег. № 80 от 11.12.2012 г., издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от полицейски орган. При тази преценка на акта за налагане на принудителна административна мярка на поддържаните от жалбоподателя доводи за отмяната му и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел за установено, че оспорената административна заповед е законосъобразна на всички основания по чл. 146 от АПК и жалбата е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата е видно, че на 11.12.2012 г. вечерта Шахънов е задържан пред дома си, след като неколкократно отказвал да се яви доброволно за справка в полицията с цел установяване съпричастност към извършено престъпление по чл. 255 от НК. Такова съмнение е възникнало сред извършено претърсване и изземване във фабрика за захарни изделия и проведена беседа с управителя на склад и логистика, който заявил, че винаги когато купува захар през последните шест и повече месеца, контактува с лицето Николай Шахънов. На уговорената за същия ден по обяд среща последният дошъл, но като забелязъл полицейския автомобил, обърнал и отпътувал в неизвестна посока. Проведени били телефонни разговори на полицаите с лицето в следобедните часове, но под различни предлози същото отказвало да се яви в полицейското управление. При това положение, правният извод на съда, че обжалваната административна заповед за задържане на лице от полицейските органи на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - за което има данни, че е извършило престъпление, се основава на действителни факти от значение за случая, е законосъобразен. На основание доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, които имат доказателствена сила и пред съда на основание чл. 171, ал. 1 от АПК, съдът законосъобразно е приел също, че осъществяването на административната принуда на основание издадената заповед за задържане за срок от 24 часа по отношение на жалбоподателя е било необходимо и тази заповед е постановена въз основа на данни, които са уличавали лицето в престъпление. За приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е достатъчно да има данни, че съответното лице е съпричастно към извършено престъпление. Не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършеното престъпление, тъй като дейността на полицейските органи, съгласно чл. 58 от ЗМВР, е да предотвратяват и разкриват престъпления. От редакцията на посочената норма е очевидно, че се имат предвид всякакви престъпления и в този смисъл данните може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но са достатъчни, за да се направи извод, че задържаното лице има отношение към извършено престъпление. Приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. По тези съображения жалбата срещу заповедта за задържане правилно е отхвърлена от АС - Велико Търново като неоснователна и предвид липсата на касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК решението му следва да бъде оставено в сила. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение