Решение № 13964 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9731/2011 г.

Решение № 13964 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9731/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). Образувано е по касационна жалба на министъра на отбраната, против решение № 8564 от 15.06.2011 г. по адм. д. № 8604/2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. В касационната жалба се излагат подробни оплаквания за необоснованост на изводите на съда относно липсата на възприетото от органа материалноправно основание за прекратяване на служебното правоотношение между страните, както и за неправилно приложение на материалния закон при квалифициран на установените по делото релевантни за спора факти - нарушения на правораздавателната дейност, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Ответникът - Антоанета Колева Иванова, от гр. София, чрез процесуалния се представител, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С оспореното решение Върховният административен съд, тричленен състав, е отменил заповед № РД-26-209 от 25.05.2010 г. на министъра на отбраната, с която е прекратено служебното правоотношение на Антоанета Колева Иванова, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., във вр. с ПМС № 54/1.04.2010 г. с което е приет Устройствен правилник на Министерство на отбраната, поради съкращаване на изпълняваната длъжност - "Главен експерт" в сектор "Наеми", отдел "Управление и разпореждане с имоти", Главна дирекция "Инфраструктура на отбраната", с ранг II-ри младши, считано от 25.05.2010 г. За да постанови решението си тричленният състав е приел, че оспорената заповед е издадена при липса на материалноправното основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Изводът на съда за формално съкращаване на заеманата от Иванова длъжност се основава на заключението на допуснатата съдебно-кадрова експертиза, съгласно което след 25.05.2020 г. част от трудовите функции на длъжността "Главен експерт" са били запазени и се изпълняват в друго административно звено - отдел "Управление на недвижимата собственост" към Главна дирекция "Инфраструктура на отбраната", където са възложени на новоразкритите длъжности "главен експерт", подчинени на началника на отдела, както и на същия вид длъжностите в сектор "Преобразуване и разпореждане". Решението е неправилно. По делото е безспорно установено, че въз основа на приетия с ПМС № 54/1.04.2010 г. Устройствен правилник на Министерство на отбраната (УПМО) е запазена Главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" като част от специализираната администрация на ведомството, включваща 5 дирекции. По отменения УПМО (приет с ПМС № 140 от 4.06.2009 г., обн., ДВ, бр. 44 от 12.06.2009 г., в сила от 1.07.2009 г.) специализираната администрация се е състояла от 6 дирекции, в т. ч. Главната дирекция "Инфраструктура на отбраната". Отделите на изследваната дирекция са променени от 6 на 9, но щатната численост е намалена от 183 на 138 щатни бройки, като новообразуваният отдел "Управление на недвижимата държавна собственост" е структуриран от 3 бивши отдела: "Държавни имоти", "Регионални дейности и охрана" и "Управление и разпореждане с имоти". Според представените извлечения от длъжностните разписания № АМ-240 (в сила от 1.07.2009 г.) и АМ-242 (в сила от 25.05.2010 г.) на централната администрация на МО и поименните разписания на длъжностите в Главна дирекция "Инфраструктура на отбраната", броят на главните експерти в трите бивши отдела възлиза общо на 51 бройки (съответно: 30 + 12 + 9), а с влизане в сила на новия УПМО бройките за същата длъжност в новосформирания отдел са редуцирани на 13, както е установило и вещото лице по изслушаната съдебно-кадрова експертиза. За оптимизиране на числеността и структурата на ведомството във връзка с приетия Правилник, министърът на отбраната е утвърдил ново длъжностно разписание, в сила от 26.05.2010 г. Този административен орган има задължението да създаде такива организационни условия, при които да бъде постигнато ефективното функциониране на ръководената от него държавна институция, като предпочетената организационната структура, вида, броя на длъжностите и техните функции не подлежи на съдебен контрол. Чрез предоставеното му от закона правомощие да определя вида и броя на административните длъжности заедно с техните функции, органът може да ограничи обема на определена служебна дейност или да преустанови изпълнението й, ако тя не е необходима за постигане целите и задачите на държавната институция, както и да организира извършването на нова по същността си дейност. В конкретния казус заеманата от жалбоподателката длъжност е била закрита като позиция в длъжностното разписание и макар да не е преустановено в пълен обем изпълнението на присъщите й функции и задължения, е намален броят на лицата, заети с тяхното осъществяване. Видно от заключението на в. л. по приетата съдебно-кадрова експертиза, съществуващата Главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" е структурирана в 9 отдела, като отдел "Управление на недвижимата държавна собственост" се състои от сектори "Преобразуване и разпореждане" и "Анализ и охрана" с числен състав от 22 щатни бройки, от които 16 за главни експерти (съответно: 7 + 6 + 3 във всяко едно от описаните звена). Съществуващият предишен отдел "Управление и разпореждане с имоти" е бил обособен в два сектора "Разпореждане" и "Наеми" с предвидени по щат общо 9 бройки за "Главен експерт". С новият УПМО към отдел "Управление на недвижимата държавна собственост" са предвидени 7 щатни бройки за "Главен експерт", към сектор "Преобразуване и разпореждане" - 6 щатни бройки, а към сектор "Анализи и охрана" - 3 бройки. При съпоставка на поименните разписания на длъжностите от 25.05.2010 г. и към 24.05.2010 г. е видно, че на длъжностите "Главен експерт" в новия отдел "Управление на недвижимата държавна собственост" са преназначени главни експерти от закрития отдел "Държавни имоти", сектор "Собственост на държавните имоти" (6-ма на брой), отдел "Управление и разпореждане с имоти", сектор "Разпореждане" (5-ма); отдел "Регионални дейности и охрана", сектор "Отчет и охрана" (3-ма) и отдел "Оперативни анализи" (2-ма). Това налага категоричен извод, че при извършената структурна промяна на звената от централната администрация на МО заеманата от служителката длъжност е била действително премахната от щатното разписание на ведомството. Извършеният анализ на функционалните задължения по приложените длъжностни характеристика на заеманата от Антоанета Иванова преди уволнението длъжност "Главен експерт" в сектор "Наеми", отдел "Управление и разпореждане с имоти" и тези на преназначените главни експерти в отдел "Управление на недвижимата държавна собственост" и сектора му "Преобразуване и разпореждане", също не може да обоснове извод за идентичност на закритата длъжност "Главен експерт" в премахнатия сектор "Наеми". Определени функции не могат да бъдат постоянно отъждествявани с конкретна длъжност, тя е съвкупност от такива при определен ред на организация, като при промяната му те могат да бъдат извадени от длъжността и комбинирани с други, даващи основание за създаване на нови длъжности или да допълнят характеристиките на заварени такива, и съкращаване на старите. Това зависи от преценка за целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол и е свързана с оперативната самостоятелност на управляващия дейността, да я организира по най-ефикасния според него начин. Ето защо преминаването на част от функциите на закритата длъжност към други длъжности в съответната административна единица не променят извода за съкращаване на изследваната длъжност. При условие, че заеманата от служителката длъжност обективно не съществува, а присъщите й трудови функции не са транслирани в пълен обем към друга длъжностна позиция, следва да се приеме за доказано по несъмнен начин наличието на възприетата от органа по назначаването материалноправна предпоставка за издаване на оспорената заповед. Предвид изложеното, тричленният съдебен състав незаконосъобразно е счел, че не е налице формално правно основание по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. за прекратяване на служебното правоотношение между страните. От доказателствения материал по делото се установява реално съкращаване на длъжността, заемана от ответницата по касационната жалба във връзка с извършеното преструктуриране на специализираната администрация на МО, поради което са налице и условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. за прекратяване на служебното й правоотношение. Съкращаването е извършено на основание чл. 13, ал. 2 УПМО, в сила от 25.05.2010 г. (отм.), с който е предприето преструктуриране на специализираната администрация. Това означава, че правото на органа по назначаването да прекрати едностранно служебното правоотношение между страните е упражнено при наличие на визираните в закона материалноправни предпоставки и спазване на административнопроизводствените правила. Предвид изложените разсъждения е налице соченото в касационната жалба нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилна преценка за липсата на основание за прекратяване на служебното правоотношение към датата на издаване на заповедта на органа по назначаването. От ангажираните по делото писмени доказателства е видно, че са били налице всички елементи, съставляващи фактическият състав на визираното в заповедта основание за прекратяване на служебното правоотношение. Като е отменил заповедта на министъра на отбраната тричленният състав е постановил неправилно решение (т. е. налице е посоченото в касационната жалба отменително основание), което следва да бъде отменено, а първоначалната жалба - отхвърлена като неоснователна. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,