Решение № 9431 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15142/2008 г.

Решение № 9431 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15142/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Община Плевен против решение по адм. д. № 424/2008 г. по описа на Административен съд-Плевен. Иска отмяна на решението като неправилно, защото съдът неправилно приложил разпоредбите на чл. 14, ал. 5 от ЗОС и чл. 16 от Наредба № 7. Подадена е и частна жалба срещу определение, с което общината е осъдена да заплати на заинтересованото лице разноски от 500 лв. Ответната страна областният управител на област Плевен не е изразил становище. Ответната страна СРС на КТ "Подкрепа" оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. При извършване на служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено по следните съображения: Административното производство е започнало по молба от 10.01.2008 г. на Синдикален регионален съюз на КТ "Подкрепа" гр. Плевен по чл. 14, ал. 5 от ЗОС до кмета на Община Плевен за предоставяне на имот в гр. Плевен, ул. "В. Левски"№ 176 при същите условия, при които е настанен дотогава. По молбата кметът се произнесъл със заповед № РД-10-129/ 13.02.2008 г., с която настанил за временно и възмездно ползване СРС КТ "Подкрепа" в административно-търговската сграда на ул. "В. Левски" № 176. От тази заповед е останал недоволен СРС на КТ "Подкрепа", който е сезирал областния управител с жалба от 25.02.2008 г. по реда на дял II, глава VI от АПК за осъществяване на контрол. С решение № АП-02-10/ 21.03.2008 г. областният управител на Плевенска област е отменил заповед № 10-129/13.02.2008 г. на Кмета на Община и му върнал преписката за ново произнасяне. Срещу заповедта на областния управител до Административен съд-Плевен е подадена жалба от Община Плевен, която е разгледана от съда като допустима. С решение № 461/10.10.2008 г. по адм. д. № 424/2008 г. по описа на АС-Плевен заповедта е отменена в частта, в която е върната административната преписка на кмета на общината, а в останалата част жалбата на кмета на община Плевен е отхвърлена като неоснователна. Решението е недопустимо: Съгласно чл. 126 от АПК съдебните производства започват по искане на заинтересовано лице или на прокурора в определените от този кодекс или друг закон случаи, а право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи и законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения - чл. 147 от АПК. Жалбата до съда е подадена от Община Плевен, която представлява юридическо лице, но която няма право на жалба, защото в случая не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 126 от АПК, поради това не е участвала в административното производство между кмета на общината и СРК на КТ "Подкрепа", а подадената от нея жалба е без правен интерес. Вместо да се произнесе по жалбата на общината, с определение № 212/16.04.2007 г. първоинстанционният съд е конституирал като жалбоподател кмета на общината. В мотивите на решението приел, че е сезиран с жалба от общината, а с диспозитива на решението се е произнесъл по жалба на кмета на общината, с каквато обаче не е сезиран. С това е нарушил диспозитивното начало за започване на съдебно производство, което също има за последица недопустимост на съдебното решение. Дори да можеше да се приеме, че жалбата е подадена от кмета на общината, такава жалба също е недопустима. Съдебното оспорване на административни актове е средство за решаване на спорове между гражданите и организациите, от една страна, и администрацията от друга, а не между държавни органи в това им качество - чл. 120 КРБ и чл. 147, ал. 1 АПК. По отношение на кмета на общината заповедта на областния управител по чл. 97, ал. 1 и ал. 2 от АПК вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗМСМА се явява контролен административен акт, който той не може да обжалва, нито да участва в делото по обжалването му, съгласно чл. 153, ал. 1 АПК, тъй като съгласно чл. 45, ал. 12 от ЗМСМА за неуредените въпроси по издаването, оспорването и изпълнението на актовете на общинските съвети и кметовете се прилагат правилата за административното производство, установени със закон. Административен орган може да се започне съдебно производство в случаите, предвидени в закон (например чл. 186, ал. 1 от АПК). Частната жалба срещу определение № 810/1.12.2008 г. по адм. д. № 424/2008 г., с която Община Плевен е осъдена да заплати на КТ "Подкрепа" разноски в размер на 500 лв. е неоснователна. Оплакването е, че това са разноски за административното производство и са завишени. По делото е приложено пълномощно с договор за правна помощ от 30.05.2008 г. с уговорено и платено адвокатско възнаграждение от 500 лв., поради което е неоснователно твърдението, че това са разноски направени в административното производство по жалбата до областния управител. Неоснователно е искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер. На основание чл. 143, ал. 3, чл. 144 от АПК вр. с чл. 78, ал. 4 от ГПК заинтересованото лице има право на разноски и при прекратяване на делото, какъвто е настоящия случай. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, III отделение