Решение № 6524 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14325/2010 г.

Решение № 6524 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14325/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 145 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Образувано е по протест на Върховната административна прокуратура против заповед № РД 46-1373 от 18.10.2000 г. на министъра на земеделието и горите. В протеста се твърди, че заповедта е нищожна, като по изложените съображения в него се предлага, тя да бъде обявена за такава. Ответникът-министърът на земеделието и храните не е взел становище включително и в съпроводителните писма до съда, с които е изпратена окомплектованата преписка. Заинтересованата страна - Тони Лазаров Червенков, чрез адвокат-пълномощника си е изпратил писмено становище, в което се твърди, че протестът е недопустим. Към становището са приложени две решения на Върховният административен съд, съответно на тричленен и на петчленен състав като моли, в закрито заседание производството по делото да бъде прекратено. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира подаденият протест за допустим, съобразно правомощието на прокурора по чл. 147, ал. 2 във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 1 АПК и чл. 149, ал. 5 АПК-оспорването с искане за обявяване на нищожност не е ограничено със срок. Не може да бъде възприето твърдението в становището на заинтересованата страна за недопустимост на протеста, поради това, че в правния ред продължава да съществува оспорената заповед. От приложеното решение № 3314 от 24.03.2008 г., постановено от тричленен състав по адм. д. № 9027/2007 г. на Върховния административен съд се установява, че заповед № РД 09-529 от 9.08.2007 г. на министъра на земеделието и продоволствието, с която е прогласена нищожността на заповед № РД 46-1373 от 18.10.2000 г. на министъра на земеделието и горите е обявена за нищожна. Това решение е оставено в сила с решение № 10228 от 9.10.2008 г., постановено от петчленен състав по адм. д. № 7545/2008 г. на Върховния административен съд. Следователно, заповедта, предмет на протеста продължава да съществува в правния ред и може да бъде оспорвана. От приложените по делото писмени доказателства и според чл. 168 АПК настоящият състав прие за установено следното от фактическа и правна страна: Със заповед № РД 46-1373 от 18.10.2000 г. министърът на земеделието и храните, а към момента на издаването на заповедта - министърът на земеделието и горите, се е произнесъл по молба с вх. № 60-Н-11 от 9.10.2000 г. подадена от Тони Лазаров Червенков от гр. Костинброд и на основание чл. 81, ал. 1 и § 3 от ПЗР на ЗГ във връзка с чл. 140, ал. 1, т. 2 и § 6, ал. 1 ПЗР на ППЗГ е наредил да му се отстъпи възмездно правото на строеж върху земя от държавния горски фонд в отдел 559, подотдел "е"- в района на ДЛ-Несебър, в размер на 350 кв. м за строителство. Строителството представлява изграждане на 7 броя масивни двуетажни сгради, всяка от които с разгърната застроена площ от 100 кв. м, обща разгърната застроена площ от 700 кв. м. В заповедта е конкретизирана стойността на правото на строеж, като са указани сметките по които следва да се внесе стойността, включително и данъка и режийни разноски. В т. 3 от същата заповед се съдържа разпореждане до началника на Националното управление по горите (НУГ) за сключване на договор за отстъпеното право на строеж. Към административната преписка е приложено писмо от директора на РДГ-Бургас - лист 8 от делото, от който се установява, че сключеният договор за възмездното учредено право на строеж е вписан и ограниченото вещно право е реализирано, като имотът е с идентификатор 51 500. 201. 125, който касае 8 урегулирани поземлени имота с площ от 2545 кв. м в кв. 14, на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ - одобрен частичен ПУП, като са построени 6 броя масивни двуетажни сгради за обитаване с отделни описани идентификатори, всичките собственост на Тони Лазаров Червенков. От приложени писма се установява, че преписка по молбата на Тони Червенков не се съхранява нито в Министерството на земеделието и горите, нито в ИАГ или в РДГ-Бургас. При така установените факти настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира протеста за основателен, по следните съображения: Според чл. 81, ал. 1 ЗГ в редакцията на нормата обн. в ДВ, бр. 125 от 1997 г. (отм.) строителството в горите и земите в горския фонд, свързано с управлението, възпроизводството, ползването и опазването на горите, независимо от тяхната собственост, обхваща изграждането на горски пътища и транспортни съоръжения, съобщителни линии и далекопроводи, технико- укрепителни съоръжения, сгради и други временни постройки. В чл. 140 и чл. 139 ППЗГ, в редакцията към момента на издаването на заповедта, е направено изчерпателно изброяване на видовете строежи в горите и земите от горския фонд, сред които не попадат сградите за обитаване, собственост на физически лица. От това следва, че соченото правно основание в оспорената заповед - чл. 81, ал. 1 ЗГ - за отстъпване на правото на строеж е при съществено нарушение на материалния закон. В посоченият текст на материалния закон не е предвидено строителство на масивни жилищни и вилни сгради, предназначени за задоволяване потребностите на физически лица в недвижими имоти от горския фонд. Следващото правно основание, сочено в оспорената заповед е § 3, ал. 2 ПЗР на ЗГ, в редакцията му, обн. в ДВ, бр. 125 от 1997 г. Според тази норма учредяването на ограничени вещни права върху имоти - частна държавна собственост, стопанисвани от Националното управление по горите се извършва от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа при условия и ред, определени в Правилника за прилагане на ЗГ. В § 6 ПЗР на ППЗГ, в редакцията на нормата, обн. в ДВ, бр. 41 от 1998 г. също е предвидено учредяването на ограничени вещни права върху недвижими имоти, стопанисвани и управлявани от Националното управление по горите, от неговите органи и поделения. Те се учредяват със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. Ръководителят на Националното управление по горите сключва договор въз основа на заповедта. Договорите се сключват в писмена форма, като договорите за продажба и замяна се вписват от нотариуса по местонахождението на имота. В ал. 2 на същия § е посочено, че учредяването на ограничени вещни права се извършва по реда на ППЗДС за разпореждането и отдаването под наем на недвижими имоти частна държавна собственост. Според чл. 58, ал. 2 ППЗДС, в редакцията на нормата, обн. в ДВ, бр. 124 от 1998 г. правото на строеж върху имоти-частна държавна собственост се учредява безсрочно или за определен срок, след провеждането на търг или конкурс, при условия и ред определени от Министерския съвет. По делото не се спори, а и няма никакви данни за проведен търг или конкурс за учредяване правото на строеж на Тони Червенков. От това следва че административната процедура за учредяване правото на строеж не е спазена. Касае се за особено съществен порок на оспорената заповед на министъра на земеделието и храните, тъй като липсват административно производствените правила необходими за издаването й. Учредяването на правото на строеж представлява сложен фактически състав, в който се включва провеждането на търг или конкурс за учредяване на правото на строеж, който завършва със заповед на министъра на земеделието и горите. След влизането й в сила следва сключването на договор между директора на НУГ и лицето, спечелило търга или конкурса. Според правната доктрина нарушението на административно-производствените правила е съществено тогава, когато ако не бе допуснато би се стигнало до издаването на акт с друго съдържание, различно от издадената заповед. Както се посочи в конкретния случай няма данни за провеждането на търг или конкурс, поради което оспорената заповед е издадена при пълна липса на предпоставките визирани в § 6, ал. 2 ПЗР на ППЗГ във връзка с чл. 58 ППЗДС. От изложеното се установява, че оспорената заповед е издадена при липса както на материалноправните предпоставки за издаването й, а така също и при липса на производствените правила затова. Това я прави нищожна, поради което и на основание чл. 172, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение