Решение № 4041 от 13.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителен директор на ДФ Земеделие , чрез ст. юрк. К. Недялкова против решение 332/29.04.2022 г. на Административен съд Пазарджик, постановено по адм. дело 1239/2021 г., с което по жалба на Тара Био ЕООД е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 02-130-2600/5283#3/08.10.2021 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението. Касаторът поддържа, че несъответствията на процесните парцели по заявената схема за обвързано подпомагане, са посочени в графа допълнителен контрол на доклада от проверката на място, като вследствие на технически пропуск същите не са взети предвид и на бенефициера недължимо е изплатена сума в размер на 19 930.38 лева. Сочи, че заключението на съдебно икономическа експертиза е неотносимо към предмета на спора. Твърди, че при извършване на калкулациите по Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /картофи, лук и чесън/ - СЗ КЛЧ недопустимостта на част от парцелите, описани в оспорения акт, определена от установената проверка на място (ПнМ), не е взета предвид. Счита, че при издаването на акта административният орган се е съобразил с фактите и обстоятелствата, които са били установени и е достигнал до правилен извод относно допустимостта на декларираните парцели по заявената схема за обвързано подпомагане. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът Тара Био ЕООД, гр. Панагюрище, чрез адв. Е. Тончева в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв. А. Марков, оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение като неоснователна. Претендира присъждането на разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспорения АУПДВ 02-130-2600/5283#3/08.10.2021 г. издаден от заместник изпълнителен директор на ДФ Земеделие на Тара Био ЕООД, гр. Панагюрище е определено задължение в размер на 19 930.38 лева, представляващо недължимо платена сума по Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /картофи, лук и чесън/ по заявление за подпомагане за кампания 2020 г. с Уникален идентификационен номер (УИН) [номер] от 15.05.2020 г. и определен 50 дневен срок за заплащането му. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е отменил оспорения административен акт и е възложил съдебните разноски на администрацията. За да постанови този резултат съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган при условията на предвидената в чл. 20а, ал. 6 ЗПЗП делегация на правомощия от изпълнителния директор на ДФ Земеделие със заповед 03-РД/2891#2/16.06.2021 г., но в противоречие с фактите и обстоятелствата, установени при извършената проверка на място, така и с тези, посочени във възражението на Тара Био ЕООД, което е довело до погрешни изводи относно допустимостта на декларираните парцели по заявената схема за обвързано подпомагане. От събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключение на съдебно икономическа експертиза, съдът е установил от фактическа страна следното: На 22.12.2017 г., на основание чл. 42, ал. 3 от Наредба 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., между ДФ Земеделие и Тара Био ЕООД е сключен Договор 13/04/1/0/00985 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1. Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от ПРСР 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. По заявление за подпомагане за кампания 2020 по Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /картофи, лук и чесън/ - СЗ-КЛЧ, на дружеството е извършена проверка на място в периода 24.06.2020 г. - 30.06.2020 г., въз основа на заповед 399816/18.06.2020 г., за която е изготвен доклад за проверка на площи (л.184-210). При проверката по отношение на процесните декларирани парцели в размер на 5.12 ха е констатирано, че са допустими за подпомагане по останалите схеми, заявени от кандидата, но въз основа на допълнителен контрол съгласно чл. 31а, ал. 3 от Наредба 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (Наредба 3/17.02.2015 г.), за тези парцели е посочено, че са недопустими за подпомагане по СЗ КЛЧ. За резултатите от извършената проверка бенефициерът е уведомен с уведомително писмо (УП) изх. 01-162-2600/298 от 28.07.2020 г. на началник отдел РТИ към ДФ Земеделие . Административното производство по издаване на оспорения АУПДВ е образувано на основание чл. 26, ал.1 АПК с писмо изх. 02-130-2600/5283 от 21.05.2021 г. От дружеството е подадено възражение вх. 02-130-2600/5283 от 07.06.2021 г., в което е посочено, че не става ясно какви са причините за недопустимост на посочените площи. С оспорения АУПДВ, на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК във връзка с чл. 166 ДОПК и чл. 20а, ал. 6 и ал. 5, предл. първо във връзка с ал. 1 и ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), на Тара Био ЕООД е определено подлежащо на възстановяване публично вземане в размер 19 930.38 лева, представляващо недължимо платена сума по СЗ - КЛЧ по заявление за подпомагане за кампания 2020 г. Като фактическо основание за издаването му е посочен технически пропуск при извършване на калкулациите по СЗ-КЛЧ, поради който недопустимостта на парцелите, описани в таблица 1 в акта, не е взета предвид и на дружеството бенефициер е изплатена сума от в размер на 71 368.85 лева. Установяването на пропуск в отразяването на резултата от допълнителния контрол на извършената проверка на място за допустимост на декларираните парцели по СЗ - КЛЧ при извършване на калкулацията, допуснат поради техническа причина, е наложило повторното преразглеждане на подаденото от Тара Био ЕООД заявление, като за недопустимостта на парцелите кандидатът е бил уведомен преди изплащането на финансовата помощ за тях чрез писмото, с което му е връчен доклада от извършената проверка на място. След извършената прекалкулация, изчислената полагаема се финансова помощ по СЗ - КЛЧ възлиза на 51 438,47 лева, а разликата до размера на изплатената финансова помощ по схемата в размер на 19 930.38 лева е определена като недължимо изплатена сума. От заключението на вещото лице по назначената съдебно икономическа експертиза, съдът е установил, че добитата продукция през 2020 г. от процесните парцели е общо 22 400 кг. лук и същата е реализирана през месеците юни, юли, септември, октомври и ноември 2020 г. при средна продажна цена 0,28 лв. без ДДС. Вещото лице е установило, че приходите от продажба на произведената продукция от процесните парцели са осчетоводени в счетоводните регистри на дружеството по счетоводна сметка 701-13 Приходи от продажба на лук , както и обстоятелството, че към заявлението за подпомагане на Тара Био ЕООД са представени финансово-счетоводни документи пред ДФ Земеделие , включващи фактури и фискални бонове за реализиране на добитата от дружеството продукция, произведена на заявените за подпомагане парцели със заявление за подпомагане УИН [номер]. От показанията на свидетеля С. Трендафилова по делото е установено, че през стопанската 2020 г. са отгледани около 130 дка лук, като добивът бил около 40 тона. При така установените факти, съдът е приел за безспорно установено по делото, че от процесните площи е получен добив/продукция, която е реализирана с оглед осчетоводените приходи от продажби и неправилно административният орган е определил процесните площи като изначално недопустими . Според съда по делото не е установено разминаване между декларираните и действителните данни за заявените площи. Това обстоятелство се потвърждава и от изготвения доклад, като няма и твърдения за наличие на неправомерно поведение на земеделския стопанин при заявяването на площите. За всеки от спорните парцели, съдът е извършил проверка на констатациите в доклада и е установил, че декларираната площ съответства на измерената и установената площ, както и че измерената недопустима площ е 0.00 ха. Посочената от административния орган като недопустима площ в размер на 5.12 ха напълно съответства, както по отношение на заявената култура, така и на заявената за подпомагане площ. От мотивите на доклада, според съда, не става ясно, защо като допълнителен контрол е посочено, че парцелите не са допустими по заявената схема за обвързано подпомагане. Според съда Тара Био ЕООД е изпълнило всички свои задължения по отношение на отглежданите култури и реализираната продукция и основателно и законосъобразно ДФ Земеделие е изплатил сумите за подпомагане. По тези съображения съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Решението е правилно постановено. Оспореният АУПДВ не съдържа конкретни фактически и правни основания за издаването му, което представлява нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и основание за незаконосъобразност по чл. 146, т. 2 АПК. В акта е налице посочване на разпоредбата на чл. 31а, ал. 3 от Наредба 3/17.02.2015 г., като е възпроизведен само текста на правната норма, без конкретизация за предмета на извършения допълнителен контрол. В АУПДВ не са посочени конкретните причини, поради които административният орган е приел, че процесните площи да недопустими за подпомагане. В мотивите му е посочено, че несъответствията по схемата за описаните в таблица 1 конкретни парцели се съдържат в доклада от проверката на място. В доклада не се съдържат каквито и да било конкретни факти във връзка с недопустимостта на парцелите. В доклада е отразен за всеки от спорните парцели допълнителен контрол, като в таблицата Парцелът е допустим за подпомагане по заявената схема за обвързано подпомагане е отразено не . Тази констатация е с противоречие с другите констатации в същия доклад за съответствие на декларираните площ с измерените на място и за недопустима площ 0.00 (ха), както правилно е приел и първоинстанционния съд при извършената от него проверка на основание чл.168 АПК. В тази връзка следва да се посочи, че от процесните шест парцела само за земеделски парцел с композитен номер 55302-873-1-1 е налице констатация в доклада за измерена недопустима площ от 0.03 ха /л.202 от делото/, но това обстоятелство не е послужило като фактическо основание за издаване акта. Правилно съдът е приел, че нито от констатациите в доклада, нито от мотивите на оспорения акт става ясно каква е причината за недопустимост на спорните площи - по отношение наличието на заявената култура ли е или за неспазване на минималните агротехнически мероприятия, позволяващи получаване на добив от площите, или за следи от растителни остатъци от заявената култура. В тази връзка, доколкото по делото безспорно е установено, че в процесните имоти е налице заявената култура, реализирана е продукция, в резултат на осъществени агротехнически мероприятия по смисъла на § 1, т. 19 от Наредба 3/17.02.2015 г., с отразен в счетоводството на бенефициера приход от продажби на същата и предвид липсата на изложени фактически и правни основания за недопустимост на площите, законосъобразно съдът е приел, че актът е издаден при неизяснена фактическа обстановка, което е довело и до нарушение на материалния закон. От представеното по делото уведомително писмо от 28.07.2020 г. е установено, че дружеството не е уведомено за недопустимост на конкретни земеделски парцели и недопустимата площ. Писмото препраща към доклада, който не съдържа каквито и да било конкретни обстоятелства във връзка с недопустимата площ, посочена в акта. Оспореният индивидуален административен акт е издаден и в нарушение на чл. 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие ( Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 ). Съгласно чл. 7, параграф 1 от цитирания регламент, в случай на извършване на неправомерно плащане, бенефициерът възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена съгласно параграф 2, когато е приложимо. По силата на чл. 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 задължението за възстановяване, посочено в параграф 1, не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера. В конкретния случай Тара Био ЕООД е декларирало в заявлението си за подпомагане за кампания 2020 г. по СЗ КЛЧ площи от 41.64 ха. По делото не се твърди и не е установено, че е налице разминаване между декларираните и действителните данни за заявените площи, т.е. че е налице неправомерно поведение на земеделския стопанин при заявяването на площите. Не са представени и доказателства на дружеството да са били известни каквито и да било конкретни констатации за недопустимост на заявените 41.64 ха площи преди 12.08.2020 г., когато е получено уведомителното писмо от 28.07.2020 г. Няма данни и дружеството да е запознато с основанията за недопустимост на заявените площи, за да се приеме, че за него е очевидна грешката в размера на подпомагането. Такива основания не са посочени и в уведомителното писмо от 12.08.2020 г. От изложеното е видно, че констатациите относно размера на недопустимата за подпомагане площ по СЗ КЛЧ в изготвения доклад не съответстват на изложеното в обстоятелствената част на оспорения АУПДВ, като това разминаване се дължи на действията на административния орган, за които земеделския стопанин не може да бъде държан отговорен. Не може да се приеме, че допусната от органа грешка по допустимостта на площите и в размера на помощта, е била очевидна за дружеството, тъй като няма данни по делото то да е участвало при извършването на проверката, въз основа на която е извършена повторната калкулация на финансовото подпомагане. Напротив, още с възражението срещу образуваното административно производство по издаване на АУПДВ дружеството поддържа доводи, че заявената култура и площ съответстват на установената култура и установената площ, като не става ясно въз основа на какви критерии е прието, че парцелът не е допустим по заявената СЗ КЛЧ. С оглед на изложеното, в разглеждания случай за Тара Био ЕООД не е било очевидно дали размерът на изплатената помощ е определен правилно или е резултат на грешка, допусната от органа при извършване на проверките за допустимост на заявените площи за подпомагане. Оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014, поради което изводите на първоинстанционния съд за неговата незаконосъобразност, са в съответствие с материалния закон. (В този смисъл е и константната съдебна практика по приложението на чл. 73, параграф 4 от Регламент (ЕО) 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 година (отм.) - решение 3917/19.03.2012 г. на Върховния административен съд, по адм. дело 7594/2011 г. и решение 3383/08.03.2019 г. на Върховен административен съд, първо отделение по адм. дело 8082/2018 и цитираната съдебната практика по аналогични случаи). По тези съображения настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение не е засегнато от пороци съставляващи касационни основания по чл. 209 АПК и следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 950 лева, платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 20.07.2022 г. Възнаграждението е под минималния размер съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в настоящата редакция, предвид материалния интерес по делото, поради което възражението за прекомерност, направено своевременно от насрещната страна, е неоснователно. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,