Решение № 9969 от 20.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12128/2017 г.

Решение № 9969 от 20.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12128/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. М. Б. от гр. С. срещу решение № 10672 от 28.08.2017 г., постановено по адм. дело № 7144/2016 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), тричленен състав на седмо отделение, с което е отхвърлено искането му за оявяване нищожността на решение № 889 - ДСИЦ от 16.10.2014 г. на заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност". Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. И ска се отмяната му и постановяването на друго, с което бъде прогласена нищожността на оспореното решение. Претендира разноски. Ответникът - заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", чрез процесуален представител, в писмен отговор по касационната жалба и в съдебно заседание излага съображения за нейната неоснователност. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд, седмо отделение е образувано по жалба на Д. М. Б. срещу решение № 889 - ДСИЦ от 16.10.2014 г. на заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност". С решението си, КФН на основание чл. 212, ал. 1, т. 1 и чл. 215 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) е наложила на прокуриста на "Булгари резерв пропъртис" АДСИЦ принудителна административна мярка (ПАМ), с която прокуристът на дружеството е задължен в 7-дневен срок да представи на обществеността финансов отчет на дружеството за второто тримесечие на 2014 г., подписан от законния представител на дружеството и от съставителя на финансовия отчет, със съдържание по чл. 41, ал. 2 от Наредба № 2/2003 г. за проспектите при публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа и за разкриването на информация от публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа и представи допълнителна информация по чл. 41, ал. 2, т. 5 от Наредбата и декларация от съставителя на финансовия отчет,, съгласно изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 3 от наредбата. Първоинстанционният съдебен състав е приел, че подадената пред него жалба е допустима за разглеждане, а решението на КФН е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните норми и е съобразено с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил жалбата срещу него. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. Единственото основание, от което възниква правото на обжалване на съдебния акт е той да е неблагоприятен за касационния жалбоподател. Процесуалното право на касационна жалба принадлежи на страната по делото, за която е налице правен интерес от обжалване на неблагоприятно за нея съдебно решение. Както се посочи, първоинстанционното производство е било образувано по жалба на Д. Б. срещу решение № 889 - ДСИЦ от 16.10.2014 г. на заместник-председател на КФН. Това решение е индивидуален административен акт с адресат прокуриста на "Б. Р. П." АДСИЦ. Към момента на издаване на административния акт, оспорващият Д. М. Б. е бил прокурист на "Булгари резерв пропъртис" АДСИЦ и е вписан като прокурист в Търговския регистър. Това обстоятелство не е спорно по делото. Макар и заличен като прокурист на 16.06.2015 г., видно от данните в Търговския регистър и впоследствие да е бил назначен ликвидатор на дружеството, то за прокуриста е налице правен интерес от оспорване на акта, тъй като към датата на издаване на решението на КФН, той е изпълнявал задълженията на прокурист по силата на договор. Решение № 889 - ДСИЦ от 16.10.2014 г. е с допуснато предварително изпълнение, поради което при неизпълнение на решението, прокуристът носи административнонаказателна отговорност. Наред с това от доказателствата по делото е видно, че на прокуриста е наложено административно наказание с издадено наказателно постановление, като по делото няма доказателства наказателното постановление да е влязло в сила. Изложеното обосновава правния интерес на прокуриста от обжалване на решението на КФН. Интересът му е и пряк, защото отмяната на това решение би била предпоставка за отпадане и на административнонаказателната му отговорност. Наличието на засегнат от оспорения акт законен интерес прави интереса от оспорването правен, защото става въпрос за настъпили последици по закон - административнонаказателна санкция. Ето защо изводът на първоинстанционния състав за допустимост на жалбата е правилен. Законосъобразни и обосновани са и изводите на тричленния състав, че прокуристът на дружеството е извършил описаното в обжалвания административен акт нарушение. От доказателствата по делото е видно, че макар и прокуристът да е представил финансов отчет за дейността на дружеството за второто тримесечие на 2014 г., то същият не е бил подписан от съставителя, както и не е съдържал всички изискуеми се съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 2 декларации. Административният орган, правилно е квалифицирал това неизпълнение на задълженията като нарушение на чл. 212, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК, наличието на което е основание за налагане на принудителна административна мярка. При издаването на ПАМ, административният орган е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати нарушения относно адресата на решението, което се оспорва и действията предприети срещу него и от него по време на административното производство. Първата материалноправна предпоставка е правният субект, към когото е приложена принудителната мярка, да е предвиден в закона. Член 212, ал. 1 от ЗППЦК изрично посочва правните субекти, които могат да бъдат адресати на принудителната мярка. Безспорно е по делото, че "Б. Р. П." е поднадзорно лице - лице, което извършва дейности по чл. 1, ал. 1 от ЗППЦК. Безспорно е също, че към момента на издаване на оспорения административен акт, Д. Б. е прокурист на "Б. Р. П.". Съгласно чл. 21, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) и представения по делото договор за прокура, прокуристът е натоварено и упълномощено от търговеца физическо лице да управлява предприятието. Съгласно посоченото в чл. 22, ал. 1 от ТЗ и представения по делото договор за прокура - чл. 3, т. 2, прокуристът представлява търговеца като в договора изрично е посочено, че това представителство е и по отношение на държавните органи и пред финансовите институции. Но дори и да не беше изрично посочено, представителството следва от закона при валиден договор за прокурист. Съгласно чл. 24 от ТЗ, то има действие по отношение на трети лица след вписване в търговския регистър. В случая е безспорно, че това е станало на 18.06.2014 г. Следователно по силата на закона и на договора за прокура, прокуристът действа от името и за сметка на търговеца, като видно от изложеното оспореното решение има за адресат лице, което е визирано в чл. 212, ал. 1 от ЗППЦК, поради което довода на жалбоподателя в обратния смисъл е неоснователен. Неоснователни са оплакванията на касатора, че той не е могъл да изпълни задължението, тъй като КФН не е одобрила обслужващо дружество, което да завери финансовия отчет за посочения в акта период. Видно от представеното по делото извлечение от решенията на Комисията от 12.12.2014 г., тя действително е отказала да образува административно производство по издаване на одобрение на ново обслужващо дружество по смисъла на чл. 15, ал. 2 ЗДСИЦ, но този отказ е индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Следва да се отбележи обстоятелството, че дружеството не обжалвало този отказ на Комисията да одобри ново обслужващо дружество, като по този начин дружеството обективно се поставило в състояние да не може да изпълни задължението си по чл. 41, ал. 2 във вр. с чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 2, следователно е приело правните последици от него, а това значи и липсата на одобрено обслужващо дружество с всички следващи се от това правни последици. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че няма правомощието да организира изготвянето и да подписва финансовите отчети на дружеството. Вярно е, че прокуристът, с оглед на договора за прокура и на чл. 22 ТЗ има правомощието да извършва всички действия и сделки, свързани с упражняването на търговското занятие, както и да представлява търговеца. Вярно е, че той не е орган на търговското дружество, но в чл. 100м, ал. 3 от ЗППЦК, изрично, наред с другите солидарно отговорни лица, се посочва и прокуристът като адресат на тази норма и същата изрично му възлага отговорност за вредите, причинени от неверни, заблуждаващи или непълни данни в отчетите, а с оглед на това чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 2 изисква от него представянето на декларация. Наред с това в случая не става въпрос прокуристът да замести органа на дружеството - съвета на директорите. Органът е бил взел решение за обслужващо дружество преди датата на заличаването му. Тук става въпрос за организиране на предоставянето на финансовия отчет с исканото съдържание, което е в правомощията на прокуриста. Неоснователно е и оплакването на касатора, относно липсата на достатъчно конкретно посочване на основанието за издаването на административния акт. Разпоредбата на чл. 212, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК гласи, че когато установи, че поднадзорни лица, техните служители, лица, които по договор изпълняват ръководни функции или сключват сделки за сметка на поднадзорни лица, са извършили дейност в нарушение на този закон, на актовете по прилагането му, на решения на комисията или на заместник-председателя, както и когато се възпрепятства упражняването на контролна дейност от комисията или от заместник-председателя или са застрашени интересите на инвеститорите, комисията, съответно заместник-председателят, може да ги задължи да предприемат конкретни мерки, необходими за предотвратяване и отстраняване на нарушенията, на вредните последици от тях или на опасността за интересите на инвеститорите, в определен от нея срок. В разпоредителната част на административния акт е посочено, че постъпилият финансов отчет за второто тримесечие на 2014 г. за дейността на дружеството не е подписан от съставителя, като не е представена и декларация от съставителя, съгласно изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 2, като това е прието за основание за налагане на принудителна административна мярка по чл. 212, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК. Макар органът да не е посочил в разпоредителната част на решението, коя от трите хипотези на чл. 212, ал. 1, т. 1 визира, то от мотивите на акта, безспорно може да се изведе, че в случая става въпрос за извършване на дейност в нарушение на акт по прилагането на закона, като по този начин се застрашават интересите на инвеститорите. В мотивите към акта, органът ясно и точно е описал неизпълнението на визираното в подзаконов нормативен акт задължение, като го е извел в правилната правна норма. Това неизпълнение е формулирано и в изпратеното до жалбоподателя съобщение за започване на административното производство, както и в самото решение на КФН, като по този начин правото на лицето да разбере какво конкретно нарушение му се вменява не е нарушено. Ето защо като е отхвърлил искането на Д. М. Б. за оявяване нищожността на решение № 889 - ДСИЦ от 16.10.2014 г. на заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", Върховният административен съд, седмо отделение е приложил правилно материалния закон. С оглед горното и предвид липсата на релевираното от касатора отменително основание, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на ответника следва да бъде присъдено и възнаграждение за юрисконсулт за настоящата инстанция в размер на 200.00 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,