Решение № 12774 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 361/2012 г.
ВАСVIII отделение16.10.2012 г.докладчик Свилена Проданова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4815 от 3.11.2011 г., постановено по адм. дело № 4963/2010 г. по описа на Административен съд - София град, I отделение, 10 състав. ОСЪЖДА Митница Столична да заплати на "АУРУБИС БЪЛГАРИЯ" АД, - гр. Пирдоп, Софийска област, Индустриална зона, представлявано от изпълнителния директор Никола Луи Мишел Треан, сумата от 136,91 лв. (сто тридесет и шест лева и деветдесет и една стотинки) разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12774 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 361/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Столична, чрез юрк. Попгеоргиева, против Решение № 4815 от 3.11.2011 г. на Административен съд - София град, I отделение, 10 състав, постановено по адм. д. № 4963/2010 г. по описа на съда, с което е отменено по жалба на "АУРУБИС БЪЛГАРИЯ" АД (със старо наименование " КУМЕРИО МЕД " АД) Решение № К 47-0389/7.05.2008 г. на началника на Митница София в частта, с която е определена законна лихва за забава върху допълнително определеното задължение за ДДС в размер на 2263 лв., считано от датата на възникване на задължението до датата на окончателното му погасяване. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в противоречащ на материалния закон и необоснован извод за недължимост на законна лихва върху последващо определено задължение за ДДС при внос - от момента на подаване на митническата декларация за внос. Иска се отмяна на съдебното решение. Ответникът - "АУРУБИС БЪЛГАРИЯ" АД (със старо фирмено наименование "КУМЕРИО МЕД" АД), гр. Пирдоп, чрез адв. Владимирова, оспорва жалбата в съдебно заседание излага доводи за правилност на решението. Подробни съображения развива в писмен бележки приложен по делото. Претендират разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Делото е за втори път пред ВАС. С решение № 8406 от 22.06.2010 г. на ВАС, I А отделение е отменено като неправилно решение № 49/12.06.2009 г. по адм. д. № 5139 по описа за 2008 г. на Административен съд София - Град, Първо отделение, 5 състав, а делото е върнато за ново разглеждане на същия съд от друг състав. При повторното разглеждане на делото АССГ е приел следното: Предмет на съдебен контрол е било Решение № К 47-0389/7.05.2008 г. на началника на Митница София в оспорената негова част, в която върху установеното държавно вземане по ЕАД № 07BG005003H000202/11.05.2007 г. за ДДС в размер на 2263 лв. е определена законна лихва, считано от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на посочената сума, мълчаливо потвърдено от директора на закритата понастоящем РМД - София. Спорът между страните е само относно размера на дължимата законна лихва от дружеството, в зависимост от датата, от която тя би следвало да се дължи. Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите, а именно, че "АУРУБИС БЪЛГАРИЯ" АД (със старо фирмено наименование "КУМЕРИО МЕД" АД), е получател на меден концентрат от Р. Македония, оформен под митнически режим "освобождаване за крайно потребление" на 11.05.2007 г. с № 07BG005003H000202 от същата дата. Стоката е получена от дружеството по силата на договор за покупко-продажба на медни концентрати от 17.10.2005 г. и ценови меморандум № 1 от 2.11.2006 г., сключени с "Разноимпорт Никел" Македония. На 7.05.2008 г. е издадено решение от началника на митницата, с което е определен допълнителен ДДС в размер на 2263 лв. за вземане под отчет, заедно със законната лихва, дължима от датата на възникване на задължението /датата на вноса/ до датата на заплащане на сумата. На 14.02.2008 г. дружеството е получило покана за доброволно плащане, като е платило главницата на допълнителното задължение на 21.05.2008 г. Допълнително определения ДДС е бил взет под отчет на 19.05.2008 г., като не е връчвано ново уведомление за доброволно изпълнение. За да отмени митническия акт в обжалваната му част, административният съд е приел, че срокът за плащане на задължението не е бил изтекъл към 21.05.2008 г., на която дата задължението е било платено. Този извод съдът е обосновал с разпоредбите на МК, ЗДДС и с тълкуването на приложимите разпоредби на МК, дадени в решението от 31.03.2011 г. на СЕС по делото С-546/09 г., както и с трайната практика на ВАС по идентични казуси. Решението е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Съгласно чл. 54, ал. 1 от същия закон Данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.