Решение № 9254 от 26.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2943/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 година срещу Решение 141/11.01.2024 година на Административен съд - Стара Загора по адм.д. 680/2023 година. С обжалваното решение е отменено решение от 24.10.2023 година ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Околна среда 2014-2020, за верификация по искане за междинно плащане 21/04.10.2023 г. на Водоснабдяване и канализация ЕООД, гр. Стара Загора в частта му по раздел I, т. 1 и раздел II, т. 1 като незаконосъобразно. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен извода на съда за смесване на правните основания за верифициране на разходите по проекта (чл.60, ал. 1 и и чл. 62, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, ЗУСЕФСУ) и за извършване на финансова корекция за нередности (чл. 75, ал.1 ЗУСЕФСУ). Обосновава, че е спазена процедурата за верификация по чл.60, ал. 1 и чл. 62, ал.1 ЗУСЕФСУ и въз основа на представените разходнооправдателни документи е верифицирана сумата от 2 357 379,71 лв. от безвъзмездната финансова помощ по административния договор за предоставянето й, след което е извършена финансова корекция на основание чл. 75, ал.1 от ЗУСЕФСУ като самостоятелна процедура, а изписването на двете самостоятелни волеизявления в един и същ индивидуален административен акт по никакъв начин не опорочава волята на органа и не нарушава правото на защита на бенефициера, тъй като има изложени фактически и правни основания за всяко от волеизявленията. Иска съдебното решение да бъде отменено, а първоначалната жалба отхвърлена. Иска отмяна на решението и в частта за разноските. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение съгласно приложен списък. Касаторът се представлява от пълномощник Й. Тодоров. Ответникът - Водоснабдяване и канализация ЕООД, гр. Стара Загора, чрез адв. В. Петров и адв. К. Димитрова, застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. В писмен отговор по жалбата излага съображения за правилност на обжалвания съдебен акт. Обосновава теза, че правото на защита на бенефициера се нарушено съществено, тъй като в оспорения административен акт са сменени двете производства по верификация и извършване на финансова корекция, който са различни като основания и възможност за защита на засегната страна. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред Административен съд гр. Стара Загора е образувано по жалба на Водоснабдяване и канализация ЕООД, гр. Стара Загора, срещу решение от 24.10.2023 година на ръководителя на Управляващия орган на оперативна програма Околна среда 2014-2020 година, с което на първо място е верифицирана сума в общ размер от безвъзмездната финансова помощ (БФП) 2 357 379, 71 лв и собствено финансиране в размер от 315 386,41 лв., след което в раздел I, т.1 верифицираната сума е намалена на основание чл. 75, ал.1 вр. чл. 71, ал.1 и 2 ЗУСЕФСУ със сума в размер от 149 365,16 лв от БФС и не са признати разходи в размер от 19 983,09 лв от собственото финансиране по Договор Е-ДЗ-4/10.11.2020 г. с изпълнител Хидрострой АД за дейност 6 Изграждане на ВиК инфраструктура на обособена територия обслужване на Водоснабдяване и канализация ЕООД, гр. Стара Загора поради наложена финансова корекция с решение на РУО от 30.08.2023 г.; в раздел II, т.1 от одобрената за плащане сума е приспаднат дълг (главница) 1 193 899,84 лв. по определена финансова корекция за нередност по Договор Е-ДЗ-5/20.11.2020 г. с изпълнител Обединение ВиК Стара Загора, определена с решение на РУО от 07.09.2023 г. и 14 356,88 лв. начислена лихва към дата 24.10.2023 г. по посочената корекция. В оспорения административен акт, както в раздел I, така и в раздел II има и други точки, но те не са предмет на първоначалната жалба на Водоснабдяване и канализация ЕООД, гр. Стара Загора. В резултат в края на оспореното решение е определена окончателно одобрената сума за плащане в размер 711 568,57 лв. За да отмени оспорения административен акт, съдът приема, че актът е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила смесване на производството по верификация на разходи по подадено от бенефициера искане за това и производство по извършване на определени с нарочен акт финансови корекции като основанията за издавана на актове по тези процедури са самостоятелни, различен е начина на защита на бенефициера, а при смесването им той е затруднен да реализира защита си в пълен обем. Така мотивиран, съдът прави краен извод, че оспореното решение е незаконосъобразено и го отменя. Решението на съда е валидно и допустимо, но неправилно. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд за сочения формален порок на акта смесване на две самостоятелни производства по ЗУСЕФСУ, който да обосновава незаконосъобразност на същия. Решението, предмет първоначалната жалба, съдържа волеизявление на РУО по ОПОС за верификация на разходи по искане за междинно плащане, направено от Водоснабдяване и канализация ЕООД, гр. Стара Загора, с което на основание чл.60, ал. 1 и чл. 62, ал.1ЗУСЕФСУ, на бенефициера е верифицирана сумата от 2 357 379,71 лева, представляваща БФП. Верифицираната сума съответства на заявената с разходоориентирани документи от бенефициера такава по искане за междинно плащане 21/04.10.2023 година. Актът е позитивен за бенефициера и той е разбрал това, тъй като в тази част не е подал жалба, поради липса на правен интерес. Решението, в оспорената му част съдържа и друго волеизявление на РУО, а именно за извършване на определени с актове по чл. 73, ал.1 от ЗУСЕФСУ финансови корекции. Извършването на финансовите корекции става по реда на чл. 75 ЗУСЕФСУ, тъй като тези актове имат предварително изпълнение по закон. Така реално от допустимите верифицирани средства от Европейските фондове се изваждат сумите по финансовите корекции, определени с решения, които имат допуснато по закон предварително изпълнение или влезли в сила такива, а на бенефициера се изплаща разликата. По този начин безспорно се засяга неблагоприятно правната сфера на бенефициера и по-точно правото да му бъдат възстановени разходите, извършени при изпълнението на проекта, които са вече верифицирани с позитивния акт за верификацията им. Следователно бенефициерите имат правен интерес от защита срещу акта на РУО в тази му част, а оспорването се осъществява на основание чл. 120, ал. 2 от Конституцията, която въвежда общата клауза за оспорване по съдебен ред на всички административни актове, които засягат съответния правен субект, освен изрично посочените със закон. В случая ЗУСЕФСУ не съдържа изрична забрана за оспорване по съдебен ред на акта на ръководителя на Управляващия орган по чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ и не е необходимо предвиждането на изрична възможност за обжалване. Налагат се следните изводи: Оспореният акт не съдържа смесване на фактически и правни основания, както и липсва несъответствие между изложените от органа такива. Решението на РУО в оспорената му част съдържа две групи волеизявления:- волеизявление в интерес на бенефициера, с което се верифицира по искане за междинно плащане заявена от него сума като подлежаща на възстановяване като БФП; и волеизявления за намаляване и приспадане на тази сума чрез извършване на финансови корекции. В частта на първото волеизявление квалификацията на акта е по чл.60, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ, актът е позитивен за бенефициера и правилно първоначалната му жалба не обхваща тази част от решението. В частта на волеизявлението по раздел I, т. 1 и раздел II, т. 1 бенефициерът има право на жалба, което е реализирал, но съдът не се е произнесъл по съществото на направените оплаквания за приложението на чл. 75, ал. 1 вр. чл. 71, ал.1 и 2 ЗУЕФСУ. Тук следва да се съобрази, че след като с решение по чл. 73, ал.1 ЗУСЕФСУ е определена финансова корекция на бенефициера и няма доказателства, че изпълнението на последната е спряно, предвид допуснато предварително изпълнение на актовете за определяне на финансови корекции по закон, то последните се изпълняват по реда на чл. 75 ЗУСЕФСУ от допустимите средства по проекта, засегнати от нарушението, верифицирани в процедура по верификация. Така издаденият акт за определяне на финансова корекция позволява намаляване/приспадане размера на верифицираните засегнати от нарушението средства със стойността на корекцията и няма пречка двете волеизявления да са направени в рамките на един акт при наличие на съответните фактически и правни основания за това. Защитата срещу акта в частта за изпълнението на финансовите корекции следва да се осъществи чрез допускането му до съдебен контрол за законосъобразност. Контролът за законосъобразност върху този акт включва проверка на размера на допустимите средства, върху които се извършва корекцията (в случая този размер не е спорен); проверка на размера на финансовите корекции, определени с нарочни актове по чл. 73, ал.1 от ЗУСЕФСУ, доказателства по делото; проверка на обстоятелството дали финансовата корекция се извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи; проверка на етапа на извършване на корекцията с оглед различните нормативно регламентирани способи затова и наличие на съответното правно основание. В конкретната хипотеза съдът е отменил акта на формално основание без да извърши контрол за законосъобразност върху акта в частта, в която засяга правата и интересите на бенефициера. Предвид липсата на осъществен контрол за законосъобразност от първоинстанционния съд по съществото на спора, е препятстван инстанционния контрол за правилност. С оглед изложеното обжалваното съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав на Административен съд - Стара Загора за ново разглеждане при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт. Относно разноските, направени във всички инстанции съгласно чл. 226, ал.3 АПК Административен съд - Стара Загора следва да се произнесе по тях с крайния си съдебен акт и при съобразяване на изхода на спора. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал.2 от АПК Върховния административен съд, седмо отделение