Решение № 12970 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4802/2013 г.

Решение № 12970 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4802/2013 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Съни - Ел" ЕООД със седалище в с. Карапелит, община Добрич чрез процесуалния му представител - адвокат Нейко Славов против решение № 1202 от 21.02.2013 г. по адм. дело № 1570/2012 г. на административен съд - София град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против заповед № 03-РД/2565 от 8.11.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", Разплащателна агенция. Прави доводи за наличие на трите отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна чрез пълномощника си изразява становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че критериите за оценка на предложението, направено от дружеството са точно приложени и определената му оценка е законосъобразна. Недостатъчните средства по мярката, определени предварително от изпълнителния директор на фонда са самостоятелно основание за отказ от финансиране. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от "Съни - ЕЛ" ЕООД против заповед № 03-РД/2565/ от 8.11.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С нея на основание чл. 29, ал. 1, т. 4 от Наредба № 29/2008 г. е отказано финансиране на заявлението за подпомагане на дружеството със стойност на проекта - 279275.56 лева. Възраженията по жалбата са за допуснати нарушения на процедурата за произнасяне, изразяващи се в обстоятелството, че заповедта е издадена с едногодишно закъснение. Обосновават се вреди за жалбоподателя от това закъснение. Твърди се и липса на публично достъпна информация за извършеното класиране, за да се провери спазване на критериите за оценка. В хода на съдебното производство, в представени писмени бележки, пълномощникът на жалбоподателя е възразил срещу законосъобразността на заповедта, с която е обявен приемът на заявленията. От приложената административна преписка, съдът е установил, че управителят на търговското дружество е подал заявление за подпомагане на 28.06.2010 г. по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия". Периодът на прием е определен от изпълнителния директор със заповед № 01-0409/1587 от 28.05.2010 г. - стартира на 14.06.2010 г. и приключва на 15.08.2010 г. Със същата заповед е определен и бюджетът по мярката, предвиден за подпомагане на подадените по време на приема заявления. Общо възлиза на 85 848 928.57 лева с подадени 651 заявления на обща стойност 204 512 919.37 лева. Това е наложило прилагане на реда за одобряване, уреден в чл. 30, ал. 1 от наредбата: класиране на заявленията съгласно критериите за оценка и одобряване на исканията за подпомагане в низходящ ред до размера, определен в заповедта. При извършеното класиране, предложението на жалбоподателя е получило 35 точки и не е попаднало сред класираните предложения в рамките на утвърдения бюджет. За пълно изясняване на спорните въпроси, съдът е уважил исканията на страните и е допуснал съдебно-икономическа експертиза със задачите, които те са поставили. На базата на документите по делото и допълнително извършените проверки в ДФЗ, вещото лице е фиксирало, че процесното заявление за подпомагане е подадено по време на третия прием. За него са определени общо средства в размер на 85 748 928.57 лева, от които 71 341 201.25 лева по общ бюджет и 14 407 727.32 лева по допълнителен бюджет. С получените 35 точки, заявеният от жалбоподателя проект е класиран на 475 място и е станал извън обхвата на заявленията, допустими за подпомагане. Заключението не е оспорено и е възприето от съда. При тези данни по делото, съдът е обсъдил всички доводи на жалбоподателя. По възраженията му за незаконосъобразност на заповедта на изпълнителния директор за определяне на средствата за разпределение през третия прием, съдът е посочил, че тя има характер на самостоятелен административен акт, който не е бил оспорен от страната в установения от закона срок. Съобразявайки доказателствата по делото, съдът е приел за установено наличие на хипотезата на чл. 29, ал. 1, т. 4 от приложимата Наредба № 29 за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. За целта е проверил прилагането на предварително оповестените критерии за оценка по приложение № 6 към чл. 27, ал. 2, т. 3 от наредбата и е приел, че те са точно спазени при оценяването на предложението на жалбоподателя. С така получените от него 35 точки, той е останал извън обхвата на предложенията, допуснати до подпомагане, поради изчерпване на предварително обявения ресурс. На последно място съдът е обсъдил и основното възражения на жалбоподателя за закъснение при произнасяне по искането за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. В тази връзка е посочил инструктивния характер на сроковете за произнасяне на компетентните административни органи. Отделно от това правилно е съобразил, че ако се приеме тезата на жалбоподателя, това би означавало да се счете, че непроизнасянето в нормативно установения срок съставлява мълчалив отказ, който не е бил обжалван в предвидените срокове и съответно е влязъл в сила. По всички тези съображения, съдът е извел правен извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил подадената срещу нея жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Основната част от касационните възражения обхваща доводи, че бюджетът по мярката не е изчерпан с приема на заявления през 2010 г., тъй като през 2011 г. е обявен нов прием, за което страната е представила писмени доказателства още в първоинстанционното производство. Все в тази връзка се твърди, че наредбата допуска деление на общо предвидения бюджет по видове дейности, а не по времеви периоди. Възраженията са неоснователни. Мярката, по която дружеството кандидатства за безвъзмездно финансиране е "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" и е част от Програмата за развитие на селските райони за период 2007 - 2013 г." /ПРСР/. Касае се за дългосрочен период, което налага финансово планиране за всяка една година от него и отделно от това за всеки един прием в хода на тази година. Наличието на финансов план, заложен в ПРСР и конкретните му параметри за 2010 и 2011 г. са изрично посочени в пункт 3 от констативно-съобразителната част на съдебно-икономическата експертиза. Поради това е несериозно да се твърди, че при приема през 2010 г. трябва да се усвоят всички средства, предвидени в бюджета по програмата за целия срок на действието й. Диференциацията на средствата по периоди на прием е залегнала и в основата на нормата на чл. 25, ал. 1 от наредбата. Извършеното тълкуване на разпоредбата от касатора, не държи сметка дори за буквата на закона, а още по-малко за неговия дух. Разпоредбата предвижда, като задължителен елемент от заповедта определяне на два фактора: първият е началния и краен срок за приемане на заявления. Вторият е бюджета на мярката за съответния период на прием. Вече изречение трето урежда по преценка на компетентния орган определяне на бюджет само за една от допустимите за подпомагане дейности. Заповедта на изпълнителния директор № 01-0409/1587 от 28.05.2010 г. е издадена на основание чл. 25 от наредбата и е одобрена от министъра на земеделието и храните. Двете точки - първа и втора отговарят на изискванията на чл. 25, ал. 1. Поради това доводите за незаконосъобразността й са неоснователни. Втората група касационни доводи са за извършени няколко класирания, които според жалбоподателя не са ясни. Данните по делото сочат, че за третия период на прием е определен един бюджет, който е съставен от два компонента: Първият е общ в размер на 71 341 201.25 лева, който е по 50 % от предвидените средства за 2010 и 2011 г. и е определен в т. 2, предложение първо от цитираната вече заповед. Вторият е определен в т. 2, предложение второ и представлява неусвоен бюджет по Европейския план за икономическо възстановяване /ЕПИВ/ за 2009 и 2010 г. Това видно от експертизата е допълнителният бюджет ЕПИВ в размер на 14 407 727.32 лева. Сборът от двата компонента съставя бюджета за процесния прием в размер на 85 748 928.57 лева. Жалбоподателят с определената му оценка по чл. 27, ал. 2, т. 2 от наредбата е участвал в класиранията по всеки един от двата компонента, но не са му достигнали получените 35 точки. Това е обяснението на приложените по делото два списъка на класиране. Първият е Списък № 1 с бюджет, отбелязан, като допълнителен по ЕПИВ на л. 263 по делото. Вторият е Списък № 1 с бюджет, отбелязан, като общ бюджет на л. 273 по делото. Ето защо са неоснователни доводите на касатора, че необяснимо по какъв начин, фигурира в различни списъци от различни класирания. Неоснователни са и възраженията във връзка с класирането. Определените отделни критерии за оценка по приложение № 6 са обективни по характера си и не зависят от преценката на експертите на ДФЗ, нито се определят по целесъобразност. Съдът е извършил проверка за прилагането им и по категоричен начин е установил, че предложеният от дружеството проект не може да получи нито една точка повече от определените 35 точки. От така извършения анализ се установява, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което ще следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответната страна, жалбоподателят следва да заплати на ДФЗ сумата 150 лева за юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение