Решение № 8570 от 14.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7202/2021 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 182, ал. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на К. Димитрова против решение по т. 17.2. от протокол 24 от проведено на 22.06.2021 г. дистанционно заседание на Съдийска колегия (СК) на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което на основание чл. 182, ал. 5 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е отхвърлена жалбата й срещу недопускането й до участие в конкурса за първоначално назначаване на длъжност съдия в административните съдилища, обявен с решение на СК на ВСС по протокол 12/13.04.2021 г. По наведени доводи за неправилност на решението като постановено при неправилно приложение с приложимите материално правни разпоредби се иска отмяната му. Ответникът СК при ВСС не взема становище по жалбата. Върховният административен съд (ВАС), състав на Шесто отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С решение по т. 26. 1 от Протокол 12 от проведеното на 13.04.2021 г. дистанционно заседание на ВСС е обявен на основание чл. 180, ал. 1 и чл. 178, ал. 1 ЗСВ конкурс за първоначално назначаване и заемане на 31 длъжности съдия в административните съдилища, като съобщение за това е направено в ДВ бр. 32/16.04.2021 г. Със заявление рег. Индекс ВСС 7443/29.04.2021 г. жалбодателката Димитрова е подала заявление за участие в конкурса, като е представила документите, посочени в т. 26.2 от същия протокол. Не е спорно по делото, а и от представените доказателства се установява, че Димитрова има висше образование по специалността право, което е завършила на 16.11.2012 година, както и че е придобила юридическа правоспособност на 12.07.2013 година. Безспорно е установен и стажът й като юрисконсулт за времето от 15.07.2013 г. до датата на подаване на документите за участие в конкурса - 29.04.2021 г. в размер на 7 години, 9 месеца и 14 дни, както и фактът, че за времето от 22.04.2013-14.07.2013 г. същата е заемала длъжност правен съветник в еднолично дружество с ограничена отговорност. С оглед на така установените факти, при извършената проверка на документите по реда на чл. 182, ал. 1 ЗСВ Комисията по атестирането и конкурсите (КАК) към СК при ВСС със свое решение на проведеното на 14.06.2021 г. заседание по протокол 20 утвърждава списъците с допуснати и недопуснати кандидати в конкурса, като приема, че Димитрова следва да бъде в списъка за недопуснати кандидати за участие в конкурса, тъй като по отношение на нея не са налице предпоставките по чл. 164, ал. 4 ЗСВ няма 8 години юридически стаж, изискуем за заемане на длъжностите по обявения конкурс за съдия в Административен съд, като излага мотиви за това. Решението на КАК е обжалвано от Димитрова пред СК на ВСС, която с обжалваното пред настоящия състав решение я отхвърля. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното. Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е неоснователна. Оспореният акт е издадена от СК при ВСС, която е компетентният орган, съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 5 ЗСВ и е издаден в предвидената от закона форма същият е мотивиран, съобразно изискванията на чл. 34, ал. 3 ЗСВ и съдържа изискуемите в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, предвид липсата на изисквания извън посочените в чл. 34, ал. 3 ЗСВ за неговата форма и същият е обявен на интернет страницата на ВСС на 25.06.2021 г. При постановяването на акта са спазени предвидените в чл. 182 административнопроизводствени правила. Спорният по делото въпрос е дали решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. Настоящият състав намира, че решението е законосъобразно. Юридическата професия е от категорията на регулираните, като за заемането на длъжностите съдия, прокурор и следовател е необходимо лицето на първо място да е има висше образование по специалността "Право", на второ да е преминало стажа, определен в този закон и да е придобило юридическа правоспособност, както и да отговаря на останалите изисквания, посочени в т. 3- 6 на цитирания текст. За заемане на длъжността съдия в административен съд кандидатът следва да има най-малко 8 години стаж, който по смисъла на чл. 164, ал. 8, предл. първо ЗСВ е този, който е придобит на длъжност или професия, за която се изисква висше юридическо образование. В тази насока следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 297, ал. 1 ЗСВ, предвиждаща, че завършилите висше образование по специалността "Право" придобиват юридическа правоспособност след 6-месечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит. Следователно законодателят предвижда освен придобиване на образователна степен и допълнително условие за придобиване на стаж като юрист, а именно наличие на придобита правоспособност. В конкретния случай спорният въпрос дали стажът на жалбодателката на длъжността правен съветник, за която по представената длъжностна характеристика, връчена й на 19.04.2013 г. се изисква висше образование степен магистър по специалност право следва да се признае за стаж по смисъла на чл. 164 ЗСВ настоящият състав намира, че правилно е решен от СК на ВСС, като е прието, че този стаж не може да бъде приет като такъв, отговарящ на изискванията на цитираните законови разпоредби, тъй като трудовото правоотношение е упражнявано от жалбодателката преди същата да е придобила изискуемата се правоспособност. При това правилно в мотивите към решението е прието, че единственото изключение от това изискване е предвидената в ал. 9 на чл. 164 ЗСВ възможност при провеждане на стажа, като стажант-юрист по смисъла на чл. 297 ЗСВ, лицето да е работило по трудово правоотношение с Министерството на правосъдието, която хипотеза в случая не е налице. Наведените доводи, свързани с историческия преглед на приложимите норми свързани с юридическата правоспособност и съответно стаж са неотносими в конкретния случай, доколкото стажът, относно който е спорът не попада в цитираните норми, действали от 1994 до 2013 година. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, при което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 182, ал. 7 от ЗСВ, Върховният административен съд, Шесто отделение