Решение № 366 от 21.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 3070/2017 г.

Решение № 366 от 21.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 3070/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на "ФУТБОЛЕН КЛУБ МАРИЦА-ПЛОВДИВ" – [населено място], срещу решение № 240 от 07.03.2017 г. на ОС-Пловдив по в. гр. д. № 7/2017 г., с което е отменено първоинстанционното решение № 3204 от 27.10.2016 г., постановено по гр. д. № 17113/2015 г. на ПРС, и вместо него е постановено друго, с което е уважен искът, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 410 ГПК на П. А. К. срещу касатора за установяване дължимостта на сумата от 8 633 лева-възнаграждение по договор за управление и контрол от 01.08.2014 г. за периода: 01.08.2014 г. -20.04.2015 г., ведно със законната лихва от постъпването на 23.10.2015 г. на заявлението в съда до окончателното плащане. В касационната жалба се навеждат оплаквания за: недопустимост на въззивното решение, като произнесено по ненаведени в жалбата оплаквания, нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От страна на ответника по иска П. А. К. чрез процесуалния му представител е подаден отговор на КЖ с изразено становище за неоснователност на КЖ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови въззивното решение, съдебният състав е изложил следните съображения: Сключеният на 01.08.2014 г. между ищеца П. К. и ответника, представляван от Г. И. като председател на сдружението договор, на който ищецът основава своето вземане, е действителен и поражда действие между страните по него. Това следва от обстоятелството, че решението на Общото събрание за освобождаването на И. като председател и промяна в състава на УС е взето на 26.07.2014 г., т. е. преди датата на сключване на самия договор, но е вписано с решение на ОС от 21.08.2014 г. -след сключването на договора. Съдът се е позовал на чл. 599 ГПК, за да направи извод, че доколкото вписването има действие занапред по отношение на трети добросъвестни лица, то спрямо ищеца К., ответникът се е представлявал от Г. И. към датата на сключването на договора за управление и контрол. Добросъвестността на К. е обоснована с това, че същият не е присъствал на проведеното ОС на 26.07.2014 г. и въпреки, че е член на УС на ФК Марица-Пловдив, не е могъл да знае за взетото решение за смяна на председателя като надлежен представител на същото. Изложени са и съображения за това, че ответното ЮЛНЦ се е представлявало по устав /чл. 47 / само от председателя, а не от УС, което е допустимо съгласно чл. 30, ал. 3 ЗЮЛНЦ и че ищецът, въпреки, че е член на УС, е могъл да бъде страна по договор за управление и контрол и да получава възнаграждение по него. Изложени са и съображения, че К. е изпълнявал задълженията си, поети с договора през процесния период. С оглед изложеното искът е уважен. С определение № 287/10.05.2018 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК / ред. преди изм. в ДВ бр. 86/2017 г. / по въпроса за задължението на въззивния съд да изложи мотиви по всички твърдения и доводи в отговора на въззивната жалба за преценка за съответствие с решение на ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК по гр. д. № 5363/15 на ІV г. о. и по гр. д. № 1857/2010 г. на Четвърто г. о.. В цитираното съдебно решение, както и цялата константна практика на ВКС по чл. 290 ГПК се приема, че при постановяване н съдебно решение по конкретен правен спор, съдът по същество е длъжен да прецени всички събрани по делото доказателства, които са от значене за спора, както и доводите и възраженията на страните и да основе решението си върху приетите от него в резултат на тази преценка обстоятелства по делото и закона. Настоящият състав на ВКС, Второ т. о. споделя горния отговор на въпроса, доколкото същият се основава на изричната разпоредба на чл. 236, ал. 2 ГПК, относно съдържанието на мотивите на съдебното решение. В отговора на ИМ и на въззивната жалба от страна на пълномощника на "ФУТБОЛЕН КЛУБ МАРИЦА-ПЛОВДИВ" са наведени доводи за това, че същото не е могло да бъде надлежно представлявано от председателя на сдружението ФК Марица –Пловдив Г. И., при сключването на 01.08.2014 г. договор с ищеца П. А. К. и на това основание този договор не може да обвърже с действието си ответното сдружение, доколкото на проведеното преди това на 26.07.2014 г. ОС на сдружението е взето решение за смяната на И. като председател с друго лице. Тези доводи не са обсъдени от страна на въззивния съд, което се явява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото този пропуск се явява от значение за изхода по спора. Преди всичко по делото не се спори, а и са събрани доказателства за това, че към деня на провеждане на ОС от 26.07.2014 г. и Г. И. и ищецът К. са членове на сдружението ФК Марица –Пловдив и са присъствали на самото събрание, но К. го е напуснал преди вземане на решение за смяна на дотогавашния управител И.. На база изложените факти и съображения, настоящият състав на ВКС, Второ т. о. счита, че от така изложените факти по-никакъв начин не следва изводът, че лицата, сключили договора се явяват трети добросъвестни лица по смисъла на чл. 599 ГПК и за тях е приложима разпоредбата на ал. 3 от този законов текст, от което следва, че взетото решение на ОС на сдружението има действие от датата на вписването му - в регистъра на ЮЛНЦ-21.08.2014 г. и следователно до вписването му по отношение на К. сдружението се е представлявало именно от Г. И., който е подписал процесния договор от 01.08.2014 г. за управление и контрол с ищеца. Като членове на сдружението двете лица не се явяват трети лица и за тях взетото решение има сила от вземането му от Общото събрание на същото. Необоснован се явява и фактическият извод на съда, че след като са напуснали провеждането на ОС, К. и И. не са знаели за взетото решение за смяна управителя /И. /, поради което същите се явяват добросъвестни лица и 10 дни по-късно, при сключването на договор за управление и контрол от 01.08.2014 г. От изложеното следва, че с оглед действието от самото приемане на решението за смяна на управителя Г. И. като представител на сдружение "ФК МАРИЦА-Пловдив" спрямо последния и самото сдружение, както и спрямо членовете на сдружението, какъвто се явява самият ищец към датата на сключването на процесния договор за управление и контрол от 01.08.2014 г., то последният не е породил своето обвързващо ответника действие. Следователно искът основан на този договор се явява неоснователен спрямо ответника. Последващата сключването на договора за управление отмяна от съда, с решение от 07.07.2015 г. по т. д. № 640/14 на ПОС по реда на чл. 25 ЗЮЛНЦ, на решението на ОС от 26.07.2014 г. няма обратно действие и не санира сключения без представителна власт договор, на който ищецът основава правата си. От изложеното следва, че обжалваното решение следва да се отмени като необосновано и незаконосъобразно и вместо него ВКС да произнесе друго за отхвърляне на иска като неснователен. По отношение на разноските: В полза на касатора следва да се присъдят в пълен размер разноските пред настоящата инстанция – 1132, 66 лева общо. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 240 от 07.03.2017 г. на ОС-Пловдив по в. гр. д. № 7/2017 г и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 410 ГПК на П. А. К. срещу "ФУТБОЛЕН КЛУБ МАРИЦА-ПЛОВДИВ" – [населено място] за установяване дължимостта на сумата от 8 633 лева-възнаграждение по договор за управление и контрол от 01.08.2014 г. за периода: 01.08.2014 г. -20.04.2015 г. ОСЪЖДА П. А. К. да заплати на "ФУТБОЛЕН КЛУБ МАРИЦА-ПЛОВДИВ" – [населено място] 1132, 66 лева-разноски пред ВКС. Решението е окончателно.