Решение № 348 от 7.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1945/2008 г.

Решение № 348 от 7.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1945/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Пламен Стоев Производството е по реда на чл. 231 и сл. ГПК (отм.), вр. с § 2, ал. 12 ПЗР на ГПК. Образувано е по молба на Я. Х. П. от гр. П. за отмяна на влязло в сила решение № 86 от 12.01.07 г. по в. гр. д. № 2626/06 г. на Пловдивския окръжен съд. В молбата за отмяна се излага, че за насроченото пред въззивния съд съдебно заседание молителката не е била призована и не е била представлявана, както и че е налице неистинност в показанията на един от разпитаните по делото свидетели. Иска се, на основание чл. 231, ал. 1, б. "а", б. "б" и б "в" ГПК (отм.), ВКС да отмени влязлото в сила решение. С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 98 от 17.07.2006 г. по гр. д. № 3714/05 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Я. Х. П. против О. П. и М. на р. р. и благоустройството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за солидарно заплащане на сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконни действия във връзка с лишаването на ищцата от право да гласува на проведените на 25.06.2005 г. избори за народни представители в 40-то Н. събрание (съгласно чл. 218, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) въззивното решение не e подлежало на касационно обжалване и е влязло в сила). Молбата за отмяна е подадена в едногодишния срок по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. По молбата за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Съгласно тази разпоредба заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая молителката не се е позовала на нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значене за делото, а е направила общи оплаквания за незаконосъобразност на постановеното решение, поради което следва да се приеме, че посоченото основание за отмяна не е налице. По молбата за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.). Според посочената разпоредба заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите, на заключението на вещите лица, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда, във връзка с решаване на делото. В тези хипотези неправилността на решението се дължи на извършено престъпление, което трябва да бъде установено по надлежния ред, т. е. с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.), когато наказателното преследване е изключено поради някоя от посочените в чл. 24 НПК причини. В разглеждания случай такива доказателства с молбата за отмяна не са представени, нито се твърди да съществуват, поради което същата се явява неоснователна и на това основание. По молбата за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.). Също е неоснователна. Съгласно тази разпоредба заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато тя, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В разглеждания случай нито едно от посочените три основания за отмяна не е налице, тъй като молителката е била редовно призована за насроченото пред въззивния съд чрез нейния пълномощник (същият е бил упълномощен да я представлява до приключване на делото пред всички инстанции) и по тази причина тя не е била лишена от възможността да участва в делото и да защити интересите си. По делото липсват данни същата да е оттеглила пълномощното си след подаването на въззивната жалба срещу решението на районния съд от страна на пълномощника й или да е посочила друг адрес за призоваване, поради което въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение като е извършил призоваването й чрез него. Обстоятелството, че пълномощникът на молителката не се е явил в съдебното заседание е ирелевантно за основателността на подадената молба за отмяна на посоченото основание и се отнася единствено до техните вътрешните отношения като представител и представляван. По изложените съображения Върховният касационен съд, II г. о.