Решение № 9759 от 28.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4026/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Киров и М. Кирова, подадена чрез адвокат М. Гайдарова, против Решение 158/05.02.2021 г., постановено по административно дело 583/2020 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлен предявеният от тях иск срещу Кмета на Община Царево, за приемане на установено по отношение на ответника, че правото на принудително изпълнение на Заповед РД-01-478/04.08.2017 г. на Кмета на Община Царево за премахване на незаконен строеж 3 броя бунгала, находящи с в поземлен имот с идентификатор 00878.107.17 по КК на гр. Ахтопол, се е погасило поради възникнала правна невъзможност. В касационната жалба се оспорват възприетите от съда правни изводи, като се сочи неправилност на съдебното решение, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважи предявения иск. Ответната страна Кмет на Община Царево посредством писмен отговор, изготвен от упълномощен адвокат, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение, като се остави в сила съдебното решение и се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Установено по делото е влязъл в сила административен акт Заповед РД-01-478/04.08.2017 г. на Кмета на Община Царево, с който на К. Киров и М. Кирова, е наредено да премахнат установен незаконен строеж. След издаване на заповедта, е било образувано гражданско дело между посочените лица и Община Царево, с предмет оспорване собствеността на строежа, което е висящо. Предявеният пред административния съд иск с правно основание чл. 292 АПК се основава именно на обстоятелството по оспорване собствеността върху бунгалата, за което ищците твърдят, че е ново настъпило след приключване на производството по обжалване на заповедта за премахването им. За да разреши възникналия спор и отхвърли предявения иск, първостепенният съд е извършил правилни фактически установявания и е възприел правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Развил е мотиви, че оспорването на собствеността върху строежа от страна на общината, не се явява нов факт по смисъла на чл. 292 АПК, който да води до изключване, погасяване или отлагане на задължението по неговото премахване. Освен това, исковата молба, предявена от Община Царево е била вписана в Службата по вписвания на 04.10.2019 г., тоест преди приключване на устните състезания по обжалване на заповедта пред касационния съд 16.10.2019 г. Правилно съдът е приел, че именно това е меродавния момент, от който се счита за настъпило оповестителното действие спрямо трети лица, а не моментът, в който ищците са узнали за предявения насрещен иск, тъй като разпоредбата на чл. 292 АПК визира моментът на настъпване на новия факт, а не на неговото узнаване. Предвид горните мотиви, настоящият съдебен състав счита, че съдебното решение е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответната страна следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в доказан размер от 500 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,