Решение № 982 от 29.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3092/2015 г.

Решение № 982 от 29.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3092/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Петър Иванов Тунев срещу решение № 284 от 19.01.2015 г. постановено по адм. дело № 7888 по описа за 2014 г. на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че в нарушение на материалния закон съдът е приел, че е налице "частен интерес", който е повлиял върху обективното и безпристрастно изпълнение на задълженията, вменени в договора му за управление. Немотивирана е преценката, че назначаването на работа на свързано с управителя лице е в негов частен интерес. Частният интерес не се презюмира от наличието на свързаност на лицата. Не е достатъчна хипотетичната възможност частният интерес да доведе до облага, тъй като това разбиране противоречи на текста на чл. 2, ал. 2 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ). Изводите на съда противоречат на установената фактическа обстановка, а голяма част от писмените доказателства са останали необсъдени от него. От приетите по делото доказателства се установява, че длъжността "инженер-хидрогеолог" е съществувала към 01.10.2013 г., съгласно утвърдените предходни щатни длъжностни разписания, но структурно разположена в отдел "Контрол по качеството на водите" във "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, като на нея не е имало назначено лице. Тя е създадена с оглед експлоатационните нужди, а не с оглед назначаването на работа на сина на управителя. Как и кога е извършена трансформация на длъжностите по щатното длъжностно разписание е въпрос на целесъобразност имащ значение единствено за трудовоправните отношения между страните. Назначаването на две лица в звено "ГИС" и в частност на длъжността "инженер-геолог" е при преобладаващ обществен интерес за дружеството. Създаването на подземен кадастър на ВиК мрежите и съоръженията е обусловено от започналата реформа във ВиК сектора, както и от предложената оферта от външна фирма. Игнориран е факта, че не е нарушен установеният в дружеството ред за изпитване на новопостъпващи работници и служители. Няма облага, няма частен интерес, няма и упражняване на правомощия, повлияни от този евентуален "частен интерес". Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ/Комисията) неправилно е приела, че сключването на трудов договор попада в приложното поле на чл. 8, ал. 2 от ЗПУКИ. Решението на Комисията противоречи и на целта на закона. Прави искане обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново такова, с което решението на КПУКИ да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и прави искане тя да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Петър Иванов Тунев срещу решение № РС-033-14-052 от 17.06.2014 г. на КПУКИ и е осъдил Тунев да заплати на Комисията сумата от 300, 00 лв. разноски по делото. За да постанови решението си, съдът е посочил, че с решението на КПУКИ е установен конфликт на интереси по отношение на Петър Иванов Тунев, за това, че в качеството си на лице заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 22 от ЗПУКИ - управител на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Благоевград, е сключил с Иван Петров Тунев - свързано с него лице по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗПУКИ, трудов договор № ЛС-01-158 от 01.10.2013 г. за назначаване на длъжност "инженер - хидрогеолог" и място на работа: технически отдел, звено "ГИС" във "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Благоевград, с което е нарушил разпоредбата на чл. 8, изр. 2-ро, първа хипотеза от ЗПУКИ. Установено е, че в нарушение на чл. 16, ал. 1 от ЗПУКИ Петър Иванов Тунев, като управител на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Благоевград, не е подал декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ във връзка със сключване на трудов договор № ЛС-01-158 от 01.10.2013 г. за назначаване на Иван Петров Тунев на длъжност "инженер - хидрогеолог" и място на работа: технически отдел, звено "ГИС" във "Водоснабдяване и канализация" ЕООД. Съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона. Изложил е, че по делото не е спорно, че Петър Иванов Тунев, в качеството му на управител на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Благоевград, е заемал публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 22 от ЗУПКИ. Установено е и обстоятелството, че Иван Петров Тунев е роднина по права линия от първа степен (син) на жалбоподателя Петър Иванов Тунев и следователно е "свързано лице" съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ. Със заповед № РД-06-249 от 02.10.2013 г. Тунев, в качеството му на управител на държавното дружество и представляващ работодателя, е наредил да се трансформира една бройка от длъжност "геодезист" в Специализирани административни звена, технически отдел - звено "ГИС", в длъжност "инженер - хидрогеолог" с код по НКПД 2142-6001. На 01.10.2013 г. между "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, представлявано от управителя Петър Тунев от една страна и от друга Иван Петров Тунев, в качеството му на работник, е бил сключен трудов договор № ЛС-01-158 от 01.10.2013 г., по силата на който работодателят възлага, а работникът приема да изпълнява длъжността "инженер - хидрогеолог", с трудови задължения отразени в длъжностната характеристика. При така установените факти съдът е приел, че по отношение на Петър Тунев възникнал конфликт на интереси, тъй като наличието на частен интерес е повлияло върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията му, установени в чл. 1 и чл. 2, т. 2 от Договора за възлагане на управлението на дружество с държавно участие. Приел е, че частният интерес се изразява в набавяне на облага на свързано с жалбоподателя лице - Иван Петров Тунев, което е било назначено на подходяща за него длъжност в управляваното от Петър Тунев търговско дружество. Посочил е, че получаването на или обещанието за работа, е сред изрично посочените хипотези, представляващи облага по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗПУКИ и обосноваващо наличие на конфликт на интереси. Приел е за правилен и изводът на КПУКИ, че предвид установения по отношение на Петър Тунев конфликт на интереси, на основание чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ, жалбоподателят е следвало преди сключване на трудовия договор със свързаното с него лице, да подаде декларация за частен интерес по конкретен повод пред органа който го е избрал - министъра на регионалното развитие и благоустройството. Решението е правилно. Легалното понятие за конфликт на интереси се съдържа в чл. 2 от ЗПУКИ, като такъв възниква, когато лице, което заема публична длъжност има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. По силата на ал. 2 частен е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Тълкуването на чл. 2, ал. 1 от ЗПУКИ води до извода, че лицето заемащо публична длъжност следва задължително да разполага със съответните властнически правомощия. Това което законодателят не изисква е доказване на факта дали в действителност и как упражнените властнически правомощия са повлияни от установения частен интерес. Конфликт на интереси е налице, ако съответният частен интерес на лицето заемащо публична длъжност или на свързаното с него лице, е във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия. С нормата на чл. 8, изр. 2 от ЗПУКИ е въведена забрана за лица заемащи публични длъжности да сключват договори в частен интерес. За съставомерността на деянието по ЗПУКИ е достатъчно да е налице формално нарушение на посочената разпоредба, водещо до съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности. Целта е предотвратяването на съмнения, че лицата заемащи публични длъжности, осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения, а не на база законоустановените критерии. В конкретния случай законовите предпоставки по специалния закон, а именно: овластено лице, частен интерес и действия по служба в нарушение на забраната по чл. 8, изр. 2 от ЗПУКИ са налице. По делото не се спори, че Петър Иванов Тунев е лице, заемащо публична длъжност по чл. 3, т. 22 от ЗПУКИ, а съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ Петър Иванов Тунев и Иван Петров Тунев са свързани лица. Безспорно е, че сключването на трудовия договор с Иван Петров Тунев е сред правомощията на управител на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, както и че процесният договор е сключен от страна на Петър Тунев именно в изпълнение на правомощията му. Налице е частен интерес по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗПУКИ като интерес, "който води до облага" съгласно на чл. 2, ал. 3 от ЗПУКИ, за свързано със заемащото публична длъжност лице. Последната се изразява в получаването на работа и съответните възнаграждения за извършването й. Обстоятелството, дали съществуващият частен интерес реално е повлиял при упражняването на правомощията на съответното лице не следва да бъде доказано. Видно от редакцията на чл. 2, ал. 1 от ЗПУКИ, законодателят е преценил, че дори само възможността съществуващият частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, води до състояние, което е обществено укоримо и като такова не следва да бъде допускано. Наред с това в ЗПУКИ не се поставя изискване облагата да е незаконна или да е в резултат на неправомерно упражняване на правомощия или задължения от страна на лицето заемащо публична длъжност. При така установеното, законосъобразното поведение на Петър Иванов Тунев, в качеството му на управител на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, е било да подаде декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ за частен интерес по конкретен повод, при подписването на трудовия със свързаното с него лице. При правилно установени фактически обстоятелства, съставът на АССГ е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. с § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на КПУКИ сумата от 300, 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,