Решение № 6700 от 21.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1649/2009 г.

Решение № 6700 от 21.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1649/2009 г., IV о., докладчик съдията Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Цеко Василев Цеков от гр. Приморско, област Бургас, против Решение № 970/29.10.2008 г., постановено от Административен съд-гр. Бургас, пети състав, по адм. д. № 831/2007 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в производство по чл. 31, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС), административният съд е отхвърлил жалбата на Цеко Василев Цеков от гр. Приморско, против отказа на кмета на Община Приморско да отмени Заповед № 386/18.03.1977 г. на Председателя на Окръжен народен съвет-гр. Бургас за отчуждаване на недвижим имот по реда на чл. 31, ал. 1 от ЗОС. За да постанови решението си съдът е приел следното:На Цеко Василев Цеков е било отстъпено право на строеж върху държавна земя-урегулирано място от 650 кв. м. в кв. 38, парцел ХI по плана на с. Приморско за постройка на жилищна сграда по одобрен план. Със Заповед № 386/18.03.1977 г., издадена от Председателя на ОНС-Бургас, на основание чл. 95 от ЗТСУ (отм.) вр. чл. 63, ал. 1 и чл. 98 от ЗТСУ (отм.), е отчуждено отстъпеното право на строеж и собствената му жилищна сграда ведно с направените подобрения и трайни насаждения в същия парцел, включен в отредения за почивни домове парцел IV, кв. 38 по плана на с. Приморско. Направената оценка е за сума в общ размер 16 994.47 лв., като в т. 3 на заповедта е постановено собственикът да бъде обезщетен с едно тристайно жилище в гр. Бургас за нуждите на семейството му. Със Заповед № 645/26.12.1979 г., издадена от председателя на ОНС - Бургас на основание чл. 100 от ЗТСУ (отм.) във връзка с извършен избор съгласно чл. 99 от ЗТСУ (отм.), обезщетението на жалбоподателя за нуждите на семейството му срещу отчуждения имот е отстъпено на Цеко Василев Цеков и Маргарита Георгиева Цекова - жилище № 27, вх. Х, ет. II, с площ от 93.51 кв. м. ведно с избено помещение № 1 и отстъпено право на строеж върху държавна земя. В представения по делото нот. акт за собственост на жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятия по ЗТСУ (отм.) - № 9, том VI, д. № 1897 от 13.07.1981 г., Цеко Цеков и Маргарита Цекова са признати за собственици на описания имот. В нот. акт е посочено, че същите са придобили жилището като обезщетение срещу отчужден имот на основание Заповед № 645/26.12.1979 г. Видно от нот. акт за дарение на недвижим имот № 152, том I, рег. № 1143, д. № 138 от 2.03.2001 г., този имот е преминал в патримониума на други лица. При тази фактическа обстановка е направил извод, че не са налице кумулативно предвидените в тази норма предпоставки и жалбата е неоснователна. В касационната жалба се правят доводи за нищожност и неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон-касационни отменителни основания по чл. 209, ал. 1, т. 1 и 3 от АПК. Необосновано и незаконосъобразно съдът е приел, че жалбоподателят е получил имотно обезщетение за отчуждения имот. Според жалбоподателят обезщетението е парично. Сумата от 16944.47 лв. е била преведена на личния влог на жалбоподателя и изрично препоръчано в писмо изх. № 13.290/15.04.1977 г. му е препоръчано от Комитета за държавен и народен контрол (превел сумата) да направи постъпки за "незабавно"закупуване на тристайния апартамент. Видно от приложените към делото преписи от спестовна книжка на ДСК-Бургас, издадена на 28.02.1980 г. - три години сед получаване на обезщетението, той с лични негови спестявания, нямащи нищо общо с полученото обезщетение за имота в Приморско си закупува апартамент в гр. Бургас. В отчуждителната заповед имота се отчуждава от Цеко Цеков, а в обезщетителната заповед е посочено и лицето Маргарита Цекова като лице, получаващо обезщетение, поради което тази заповед е нищожна и съдът е следвало да я прогласи за такава. Тя е нищожна и на още едно основание-Заповедта за обезщетяване е издадена от председателя на общински съвет - Бургас по чл. 100 от ЗТСУ (отм.), а не от председателя на Окръжен народен съвет - Бургас. е. от териториално некомпетентен орган. Несериозно е приетото от съда, че жалбоподателят не бил собственик на процесния имот, защото имал само право на строеж. При наличието на парично обезщетение е без правно значение прехвърлянето на имота от страна на Цеко Цеков на негови низходящи. В случая същият е длъжен да върне на общината паричното обезщетение. Не е спорно по делото, че тридесет и една година след отчуждаването имотът съществува във вида и размерите, в които е отчужден и върху него не е започнало строителството на мероприятието, за което е отчужден. Ответната страна - Кметът на община Приморско, чрез процесуалния си представител - адв. Зафиров, оспорва касационната жалба, както следва: Моля, да оставите касационната жалба без уважение, като неоснователна, като оставите в сила решението на съда. Решението не страда от недостатъците, посочени в касационната жалба. Основният акцент в самата жалба, е нищожност на решението. В жалбата не се развиват доводи, сочещи нищожност на обжалваното решение, а се развиват доводи, сочещи нищожност на административните актове. Налице са два различни административни акта и компетентните за тяхното издаване органа. Единият е бил издаден от председателя на окръжен народен съвет Бургас, вторият, издаден от председателя на Общински народен съвет Бургас по компетентност, определена от местоположението на имота. Дали е имало или не съгласие, съдът може да направи извод от представения нотариален акт, в които е посочено вещноправното основание за придобиване на имота - това е обезщетение. Става дума за два различни административни акта. Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Подкрепям мотивите, изложени в решението на първоинстанционния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Неоснователна е касационната жалба. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на атакуваното съдебно решение. Неоснователен е наведения довод за нищожност на издадената заповед по чл. 100 ЗТСУ (отм.) от Председателя на Общински народен съвет Бургас, поради материална некомпетентност на издалия я орган, тъй като, съгласно цитираният текст от закона, органът по чл. 95 издава допълнителна заповед за конкретните обекти, които се отстъпват като обезщетение. Другият довод, че Маргарита Цекова не била посочена в отчуждителната заповед, също е неоснователен, тъй като касаторът не може да предявява и защитава чужди права пред съд. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Касаторът е носител на право на строеж върху отчуждения имот, върху който е била построена къща, тоест, той не е собственик на отчуждения имот, а само носител на ограничено вещно право. От друга страна, предпоставка за приложение на чл. 31 ЗОбС е собственикът да е предложил и възстановил предоставения му като обезщетение имот, а по делото е доказано, че касаторът е дарил предоставения му апартамент. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Не е налице касационно основание по чл. 209, ал. 1, т. 1 от АПК. Постановеното решение не е нищожно. То е постановено от компетентния съд в рамките на неговите правомощия. Не е налице и касационно основание по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. При постановяването на решението си съдът е преценил събраните доказателства, отговорил е на доводите на страните и направения краен извод - за неоснователност на жалбата поради липсата на предпоставките по чл. 31, ал. 1 от ЗОС за отмяна на отчуждаването е обоснован и не противоречи на закона. Производството по чл. 31, ал. 1 от ЗОС, на което основание и по който ред заявителят е поискал отмяна на отчуждаването предполага валидно и завършено отчуждаване. От значение за това производство е наличието на кумулативно изискуемите от чл. 31, ал. 1 от ЗОС предпоставки. За същото производство са неотносими доводите за нищожност на отчуждаването или обезщетяването и оспорването на издадените в отчуждителното производство заповеди. Освен това в съдебно-административното производство не могат да се разрешават спорове за собственост, нито да се оспорва съдържанието на нотариални актове за собственост, които спорове се разглеждат по общия исков ред. Жалбоподателят не е собственик на земята, и естествено мястото не може да бъде предмет на искането за отмяна на отчуждаването, но е установено отчуждаване от него на построената в имота сграда, ведно с правото на строеж върху мястото., за които е активнолегитимиран да иска отмяна на отчуждаването по реда на чл. 31, ал. 1 от ЗОС. Същото искане обаче е неоснователно с оглед установения факт на обезщетяване с жилище за отчуждения имот - с писмените доказателства и приложения нот. акт. № 9/13.07.1981 г., том VI, н. д. № 1879/81 г. за собственост на жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ, в който изрично е посочено като основание Заповед № 645/26. ХII. 1979 г. на ИК на ОНС - Бургас. Безспорно установен с представените доказателства е и факта на прехвърляне на собствеността върху имота на трето лице (който факт не се и оспорва от жалбоподателя, а се признава от него) и не е възможно осъществяването на втората предпоставка на чл. 31, ал. 1 от ЗОС за отмяна на отчуждаването-връщане на даденото от двете страни. Липсата на тази предпоставка е достатъчно основание за отхвърляне на жалбата като неоснователна от административния съд. Относно наличието на предпоставките по чл. 31, ал. 1 от ЗОС съдът е изложил подробни мотиви, които настоящият състав на ВАС възприема и не намира за необходимо да приповтаря. Решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, IV-то отделение,