Решение № 1139 от 28.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11859/2009 г.

Решение № 1139 от 28.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11859/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Галина Георгиева Дичева срещу Решение № 1069/18.06.09 г. по адм. д. 431/09 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата й против Акт за регистрация по ЗДДС № 03042080026359/30.10.08 г., издаден от старши инспектор по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - гр. Варна, потвърден с Решение № 697/23.01.09 г. на зам.-директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (ДФОУИФ). Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Касаторът излага съображения в подкрепа на становището си за незаконосъобразност на Акта за регистрация по ЗДДС в касационната жалба и писмена защита. Не претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (ДФОУИФ), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното Решение № 1069/18.06.09 г. по адм. д. 431/09 г. по описа на АС - Варна е отхвърлена жалбата на Галина Георгиева Дичева против Акт за регистрация по ЗДДС № 03042080026359/30.10.08 г. на ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 697/23.01.09 г. на ДФОУИФ. Административния съд е приел, че атакувания акт за регистрация по ЗДДС е действителен акт, при чието издаване не са допуснати такива съществени процесуални нарушения, включително и във формата на акта, които да обуславят неговата отмяна. Съдът е обосновал извода си за законосъобразност на акта с приетото за установено обстоятелство, че Галина Дичева е извършила продажби на недвижими имоти, които представляват облагаеми доставки в рамките на осъществявана независима икономическа дейност, с които е достигнала облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подробна, но на практика в нея не се съдържат никакви оплаквания против решението на административния съд, а се излагат отново фактическите и правни доводи от жалбата против акта за регистрация по ЗДДС, на които решаващият съд много обстойно и задълбочено е дал отговор. В касационната жалба е направено искане за назначаване на съдебна експертиза, каквото не е правено пред първоинстанционния съд, но с оглед разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от АПК е процесуално недопустимо в настоящата фаза на съдебното производство. В касационната жалба не се съдържат оплаквания за допуснати процесуални нарушения при разглеждане на спора пред АС, няма данни и несъбиране на доказателства по вина на съдебния състав, поради което с оглед ограничението за касационен контрол, съгласно чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав извършва проверка само относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон (в касационната жалба се съдържа оплакване само за незаконосъобразност, довела до неправилност на съдебното решение). Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е действително и процесуално допустимо като при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон. Административният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната цялост и е обосновал напълно съответстващи на фактическата обстановка правни изводи, съобразени с приложимите разпоредби на действащия материален закон към датата на издаване на акта за регистрация. Страните по делото не са спорили относно осъществените факти, а само относно тяхното правно значение. В съответствие с трайната съдебна практика административният съд е приел, че извършените шест броя продажби на недвижими имоти, намиращи се в жилищно-търговска сграда, представляват осъществяване на независимо търговска дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, защото изграждането на жилищна сграда, в която са обектите не може да се определи като дейност за задоволяване на лични или семейни нужди. Обстоятелството, че имотите са продадени в кратък период от време не определят дейността като случайна или инцидентна с оглед нейния обем. По изложените съображения касационната инстанция намира за правилни и законосъобразни изводите на АС - Варна. По отношение възражението, че данъчните органи не са определили точно облагаемия оборот и наличието на различия в изводите на органа по приходите и ДФОУИФ, настоящият съдебен състав намира, че от правно значение за законосъобразността на Акта за регистрация по ЗДДС е да се установи наличието на предпоставките по чл. 96 от ЗДДС. В случая и в двата обсъждани варианта (оборот, формиран от данъчните основи на всички сделки или само на извършените продажби) се установява, облагаем оборот над 50 000 лв. за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца. Допълнително следва да бъде посочено, че точната стойност на размера на евентуално възникналите данъчни задължения не се определя с акта за регистрация по ЗДДС, поради което и искането на касационната жалбоподателка в този смисъл да й бъде определен дължим размер на ДДС не подлежи на обсъждане в това производство. На всички останали доводи в касационната жалба относно установените факти и приложимия закон административният съд е изложил много подробни мотиви в обжалваното решение, поради което настоящата инстанция намира, че поради липса на допуснати нарушения не е необходимо да бъдат възпроизвеждани правилните изводи на първоинстанционния съд. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо-А отделение намира, че обжалваното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски и не е представляван в открито съдебно заседание, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо - А отделение