Решение № 17205 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5520/2011 г.

Решение № 17205 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5520/2011 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директор "Басейнова дирекция за черноморски регион - Варна", чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. Харлова, срещу решение № 521/2.03.2011 г., постановено по адм. д. № 3865/2010 г., по описа на Административен съд гр. Варна, в частта, с която е отменен АУПДВ № 24 от 5.11.2010 г. на директора на "Басейнова дирекция за черноморски район - Варна". В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения за незаконосъобразност, касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата - МБАЛ "Св. Марина" ЕАД не взема становище по жалбата. Представителят на ВАП излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 24 от 5.11.2010 г. издаден от директора на "Басейнова дирекция за черноморски район - Варна", с който на МБАЛ "Св. Марина" ЕАД са установени задължения за такси за правото на водоползване на минерални води: за периода 1.01.2006 г. - 31.12.2006 г. в размер на 23 217,69 лв., ведно с дължимите лихви и за периода от 1.02.2007 г., за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2007 г. в размер на 68 890,19 лв. и лихва от 1.02.2008 г.; за периода 1.01.2008 г. до 23.04.2008 г. в размер на 21 516,39 лв. и лихва от 1.02.2009 г. С обжалваното решение съдът е отменил частично обжалвания АУПДВ досежно установени задължения за такси за водовземане на минерална вода: за периода 1.09. - 31.12.2006 г. в размер на 23215,05 лв., ведно с дължимите лихви, за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2007 г. в размер на 68890,19 лв., ведно с дължимите лихви и за периода 1.01.2008 г. - 23.04.2008 г. в размер на 21516,39 лв. ведно с дължимите лихви за периода и е отхвърлил жалбата в останалата й част. В частта, в която жалбата е отхвърлена, решението е влязло в законна сила и не е предмет на настоящото производство. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че с Разрешително за водоползване на минерална вода № 0180/15.12.2002 г. издадено от Министъра на околната среда и водите, на основание чл. 44, ал. 1 и чл. 194, ал. 1, вр. чл. 52, ал. 1, т. 2, б "ж" от Закона за водите, на МБАЛ "Св. Марина" ЕАД, е предоставено правото на ползване на минерална вода с цел "за лечение и хигиенни цели" от подземен обект находище "Малмовалажански водоносен хоризонт" № 100 за срок до 1.01.2009 г., при разпределение на разрешеното водно количество. В раздела относно дължимата такса за водоползване е посочено, че същата се определя по реда на Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект за ползваното водно количество за лечение и хигиенни цели, за I категория минерални води. За количеството използвана минерална вода се заплащат такси съгласно разходното устройство както следва: за лечение - 72 % от отчетеното количество, и за хигиенни цели такса изчислена върху 28 % от отчетеното количество. С решение № 57 от 23.04.2008 г. Министърът на околната вода и горите е отнел разрешително № 0180/15.12.2002 г. за водоползване на минерална вода от сондаж № Р-119х от район "Североизточна България", с цел водоползване за лечение и хигиенни цели и място на използването МБАЛ "Св. Марина", поради неизползване на изградената водостопанска система за срок повече от една година и незаплащане на дължимата годишна такса за водовземане за 2006 г. и 2007 г. Дължимата такса за водовземане е изчислена на база разрешен обем съгласно чл. 194, ал. 3 от ЗВ /изм. от 11.08.2006 г./. Съставен е КП № 370В, с който е установено, че на база показание на разходомерно устройство № 000214 за периода 01 - 31.08.2006 г. използваният обем вода е 5,27 куб. м, за което размерът на таксата е 2,63 лв. От 1.09. - 31.12.2006 г. на база разрешен обем вода от 46430,10 куб. м, отнесен за 123 дни, е изчислен за лечение и хигиенни цели и единичен размер на таксата 0,5 лв. на куб. м такса в размер на 23215,05 лв. За периода 2007 г. разрешеният обем вода е 137780,38 куб. м и единичен размер на таксата 0,5 лв. или определената дължима такса е в размер на 68 890,19 лв., за 2008 г. таксата е в размер на 21516,39 лв. Последната такса е изчислена до датата на отнемане на разрешителното. За да постанови решението в обжалваната част съдът е приел, че спорът между страните е във връзка с определяне размера на базата, върху която следва да се изчисляват таксите за водовземане на минерални води - на база разрешения обем съгласно издаденото разрешително или на база реално ползваното количество минерална вода, т. к. за процесните периоди при определяне на таксата са използвани и двата метода. От обжалвания АУПДВ, съдът е приел, че дължимите такси са определени за периода 1.01. - 2006 г. до 1.08.2006 г. на база показания на разходомерно устройство, а за останалите периоди, при действието на новата разпоредба на база разрешено ползване на воден обект, като размерът на таксата е изчислен на база първа категория минерални води. Подробно съдът е обсъдил приложимата разпоредба на чл. 194 от Закона за водите, съгласно която преди изменението с ДВ, бр. 65 от 2006 г., размерът на таксите за правото на водоползване, се определя с тарифа на МС. В тази насока съдът е обсъдил приетата с ПМС № 154 на МС от 28.07.2000 г., Тарифа за таксите за водоползване и или разрешено ползване на водния обект, като в частта за водоползването на минерални води, чл. 3 от същата се предвижда събирането на такса, определена по съответна формула Т = Е х W х К, където Е е единичният размер на таксата в зависимост целта на водоползването съгласно таблица по ал. 2 лв./куб. м; W е размерът на ползвания годишен воден обем; К - корекционен коефициент, отчитащ категорията на използваната минерална вода, съгласно таблицата по ал. 2. С § 107 на ЗИД на ЗВ - ДВ, бр. 65/2006 г., е изменена разпоредбата на чл. 194, като съгласно ал. 2, таксата по ал. 1, т. 1 се определя на база отнетия обем вода, освен в случаите на водовземане от минерални води. Според ал. 3, таксата за водовземане от минерални води се определя на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода. Според ал. 6 в редакцията, действаща към процесния период (1.09. - 31.12.2006 г., 2007 г. и 2008 г.), размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, се определя с тарифа на Министерски съвет. След изменението на закона, МС не е приемал нова тарифа в изпълнение на разпоредбата на чл. 194, ал. 6 от ЗВ, като съобразно извършената конкретизация на критериите за определяне размера на дължимите такси, не е извършвана и актуализация на приетата с ПМС № 154/2000 г. тарифа, издадена на основание чл. 194, ал. 3 от ЗВ. При извършения анализ на действащата нормативна уредба, съдът е приел, че неправилно е извършена корекция на установената с тарифата формула. До приемането на правила за изчисляване на дължимите такси съответстващи на критериите установени от закона, следва да се прилагат действащите правила по тарифата, т. е. разпоредбата на чл. 3. В този смисъл съдът се е позовал и на разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗВ, който прогласява дължимостта на таксите по ЗВ, считано от влизане в сила на предвидените от закона тарифи. По аргумент от това правило, съдът е приел, че новата база (основните критерии), за определяне на размера на дължимата такса за водовземане от минерални води, следва да се прилага след приемане и влизане в сила на правилата за изчисляването им, според установените от закона критерии от компетентния по закон орган. В този смисъл съдът се е позовал и на последвалото изменение на чл. 194, ал. 6 с ДВ, бр. 61 от 2010 г., с което изрично е конкретизирано, че освен размера на таксите, тарифата определя начина и реда за тяхното изчисление и заплащане. При така приетото от правна страна съдът е приел, че не е ясно как от административния орган е приложен вторият критерий за определяне на таксата за водовземане на минерални води, предвиден от закона като кумулативен, а именно температурата на минералната вода. Алтернативното прилагане на един от двата критерия - в случая само "разрешения обем", противоречи на принципа на законоустановеност на държавните такси. На следващо място съдът е приел, че при прилагането на формулата на чл. 3 от Тарифата, от страна на административният орган е допуснато нарушение, обусловено от последваща промяна на нормативната уредба. Според тарифата, за целите на определяне на дължимите такси, категорията на минералните води се определя съгласно Наредба № 1 от 2000 г. за проучването, ползването и опазването на подземните води (ДВ, бр. 57 от 2000 г.), съгласно която, категориите минерални води са установени с чл. 85, ал. 1 в зависимост от тяхното предназначение. Същевременно, считано от 30.10.2007 г., е в сила Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, като с § 5 от ПЗР на същата, е отменена Наредба № 1 от 2000 г. за проучването, ползването и опазването на подземните води, като се премахва категоризацията на минералните води според предназначението им и с разпоредбата на чл. 3 въвежда категоризация на лицата, черпещи подземни води, с изключение на минералните води изключителна държавна собственост, от находищата за минерални води по приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите. Видно от Приложение № 2, към чл. 14, т. 2 от Закона за водите, под № 100 в списъка е записано находището на минерална вода - район "Североизточна България" - подземни води от малмовалажанския водоносен хоризонт с температура, по-висока от 20 °С - област Варна, област Добрич, област Шумен, т. е. следва да се приложи разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 1/2007 г. При наличие на премахната категоризацията на минералните води, незаконосъобразно този критерий е участвал като основен такъв при определяне от органа на таксите за водовземане от минерални води. При така установеното съдът е отменил установените с АУПДВ задължения, с изключение на определените задължения за такси за период 1.01.2006 г. - 31.08.2006 г. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Както правилно е посочено в обжалваното решение, с изменението на чл. 194 от ЗВ, обн. ДВ, бр. 65/2006 г. в сила от 11.08.2006 г., приложима редакция на закона към процесните периоди, в ал. 3 се въвеждат нови критерии за определяне на размера на таксата за водовземане от минерални води - разрешен обем вода и температура на минералната вода. В ал. 6 е посочено, че размерът на таксата се определя с тарифа на МС. На основание чл. 194, ал. 6 с ПМС № 177 от 24.06.2011 г. е приета Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване в сила от 1.01.2012 г. С § 1 от ЗР на това ПМС е отменена Тарифата за таксите, приета с ПМС № 154 на МС от 28.07.2000 г. За процесните периоди от време формулата за определяне на таксата за водоползване от минерални води - изключителна държавна собственост по чл. 3 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 на МС от 28.07.2000 г. противоречи на чл. 194, ал. 3 от ЗВ, доколкото не отчита новите критерии, определени в закона - разрешен обем вода и температура на минералната вода, като в тази формула се използва критерий ползван годишен воден обем и няма критерий температура на минералната вода. След 30.10.07 г. тази формула противоречи и на Наредба № 1 от 10.10.07 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, в която няма определени категории на използваната минерална вода. Спорният въпрос е следва ли размерът на таксата да се определя чрез формулата, съдържаща се в чл. 3 от Тарифата за таксите, приета с ПМС № 154 на МС от 28.07.2000 г. на основание чл. 194, ал. 6 от ЗВ и § 9 от ПЗР на ЗВ, независимо че тя противоречи на закона и на Наредба № 1 от 10.10.07 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води или следва с оглед разпоредбата на чл. 13 от Закона за нормативните актове, да се приеме, че чл. 3 от Тарифата, приета с ПМС № 154 на МС от 28.07.2000 г., е загубил сила след изменението на ЗВ /ДВ, бр. 65/2006 г./ и не може да е приложима разпоредба, доколкото е несъвместима с разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗВ, следователно размерът на таксата не може да бъде определен, поради липсата на действаща тарифа. Настоящият състав е запознат с решение № 13434/20.10.2011 г. постановено по адм. д. № 7181/2011 г. и решение № 15190/18.11.2011 г. постановено по адм. д. № 3401/11 г. и двете дела по описа на ВАС, като не споделя извода, че чл. 3 от Тарифата за таксите, приета с ПМС № 154 на МС от 28.07.2000 г. е неприложима, доколкото спорът е свързан с действието на подзаконов нормативен акт по прилагането на закона, а ЗНА е специалният закон, уреждащ този въпрос и неговите норми следва да бъдат съобразени. Този извод би бил правилен, ако в ЗВ след изменението на чл. 194 с ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г. не е предвидено, че размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3 се определя с тарифа на Министерския съвет, а съгласно ал. 3 на същата разпоредба таксата за водовземане от минерални води се определя на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода. Както правилно е приел АС, тарифата като нормативен акт урежда правилата за изчисляване на размера на дължимите според закона такси, т. е. установява размера на дължимите такси. До приемането на правила за изчисляване на дължимите такси, съответстващи на критериите, установени от закона /разрешения обем вода и температурата на минералната вода/, следва да се прилагат действащите правила по тарифата, т. е. разпоредбата на чл. 3 от Тарифата, приета с ПМС № 154 на МС от 28.07.2000 г. В този смисъл е и разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗВ, който прогласява дължимостта на таксите по ЗВ, считано от влизане в сила на предвидените от закона тарифи. Промяната в методиката на изчисление на таксите, няма самостоятелно приложение докато не бъде извършена корекция на тарифата, чиято роля по закон, е да установи размера на дължимите такси. По аргумент от това правило, следва да се приеме, че новата база (основните критерии), за определяне на размера на дължимата такса за водовземане от минерални води, следва да се прилага едва след приемане и влизане в сила на правилата за изчисляването им, според установените от закона критерии от компетентния по закон орган, а именно от Министерски съвет. В този смисъл е и последвалото изменение на чл. 194, ал. 6 с ДВ, бр. 61 от 2010 г., с което изрично е конкретизирано, че освен размера на таксите, тарифата определя начина и реда за тяхното изчисление и заплащане. Настоящият състав споделя извода на съда, че независимо от промяната в закона на базата за изчисляване на таксата за водовземане, разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗВ е самостоятелно неприложима, тъй като урежда само принципната дължимост на таксата, но определянето на размера й е възложено на компетентността на МС. По изложените съображения Върховният административен съд, първо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК