Решение № 6191 от 10.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7604/2013 г.

Решение № 6191 от 10.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7604/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 254, ал. 3 от Закона за горите (ЗГ). Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Родопа Лес - Бинка Малинова", представлявано от управителя Бинка Александрова Малинова, подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 2289 от 8.04.2013 г. по адм. д. № 1586/2013 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 223 от 1.08.2011 г., издадена от директора на Регионална дирекция по горите - София. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска се отмяна на процесното решение и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - директорът на Регионална дирекция по горите - София (РДГ), редовно призован, не изпраща представител и не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по жалба от ЕТ "Родопа Лес - Бинка Малинова", срещу заповед 223 от 1.08.2011 г. на директора на РДГ - София, с която на основание чл. 253, ал. 3, т. 5 във вр. с чл. 262, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗГ е спряна дейността му на обект - склад за търговия дървесина, находящ се в местност "Пашеница" /бивше АПК/ град Самоков за срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на фактическото запечатване на обекта. С обжалваното решение АССГ, след извършена проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК е приел, че обжалваният пред него административен акт е постановен от компетентен орган в предвидената от закона форма и при спазване на административно производствените правила и на материалния закон. Този извод е обоснован с установения, въз основа на представените по делото доказателства, съдържащи се в административната преписка факт, че на 15.06.2011 г. - представител на търговеца, при извършване проверка на обекта е отказал на длъжностни лица да представи необходими за проверката документи-дневник за постъпилата, преработена и експедирана дървесина, превозни билети - нарушение на чл. 262, ал. 1, т. 4 ЗГ. Решението е правилно. Съгласно чл. 253, ал. 3, т. 5 от ЗГ при констатиране на нарушения по закона или на подзаконовите актове по прилагането му в обектите, в които постъпва, преработва се или от които се експедира обла дървесина, фасонирана дървесина или преработени дърва за горене, се спира дейността от директорите на регионалните дирекции по горите срок до 6 месеца (чл. 254, ал. 1 от ЗГ). При тази законова регламентация, с оглед установените фактически обстоятелства по делото, правилно съдът е счел, че за налагане на принудителната административна мярка по чл. 253, ал. 3, т. 5 от ЗГ е достатъчно служителите по горите да са констатирали извършване на нарушение на някоя от визираните забрани в закона. А съгласно чл. 206 от ЗГ - собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, са длъжни да водят дневник за постъпилата, преработената и експедираната дървесина, да притежават производствена марка и да маркират с нея експедираната от обекта дървесина. В случая при извършване на проверка от оторизираните длъжностни лица, е установено, че в обект, стопанисван от търговеца, на проверяващите е отказан достъп до сочените по-горе документи. Налагането на принудителната административна мярка е основано на констативни протоколи и актове за установяване на административно нарушение. Съгласно чл. 22 и чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки като случаите, в които могат да се прилагат същите, видът им, компетентните органи, начинът за приложението им и редът за обжалване се уреждат в съответния закон или указ. Нормите на ЗАНН препращат към конкретните уредби за налагане на принудителни административни мерки в специалните закони, който в случая се явява Законът за горите. Целта на принудителната административна мярка по чл. 253, ал. 3, т. 5 от ЗГ, която по своя характер е преустановяваща, е да препятства занапред вече започналото и продължаващо нарушение на императивните норми на закона и подзаконовите административни актове. При проверката за законосъобразност на акта, с който се налага ПАМ, съдът обсъжда налице ли са материално правните предпоставки за налагане на ПАМ, които в случая се свеждат до съставянето на надлежен констативен протокол и акт за административно нарушение от служителите по горите. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не е обсъдил в пълнота представения доказателствен материал, поради което е достигнал до неверни правни изводи. След като са изпълнени законовите условия и предпоставки за налагане на ПАМ, административният орган законосъобразно е наредил спирането на обекта на жалбоподателя. Приложените писмени доказателства по делото не обосновават други правни изводи, различни от направените от решаващия съд. Със същите не се опровергават констатациите за допуснати нарушения на ограничителната разпоредба на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - по делото са представени Заповед № К-572/8.07.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по горите, с която на директора на РДГ - София е разрешен платен отпуск, за периода - 25.07.2011 до 26.08.2011 г.; както и заповед № 200/2011 г., с която функциите на директор за този период са възложени на Росен Попсавов - зам.- директор, именно лицето, издател на акта. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо е постановено при липсата на касационни основания за отмяна и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение,