Решение № 7902 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6007/2016 г.

Решение № 7902 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6007/2016 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуалния кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - С. при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/, срещу Решение № 1815 от 17.03.2016 г. по адм. д. № 4405/2015 г. по описа на Административен съд С.-град /АССГ/. Касаторът оспорва съдебното решение, като твърди, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва твърдението на съда, че директорът на Дирекция "ОДОП" е излязъл извън правомощията си като е въвел нови фактически основания за непризнаване правото на данъчен кредит - липса на доставка. Възразява срещу мотивите на съда, че с РА неправилно е определено задължение за м. 12.2013 г., тъй като бил изследван период извън обхвата на ревизията. Развива подробни съображения, че правилно с РА е определена лихва за забава от периода на неправомерно упражненото право на приспадане на данъчен кредит по коригираните фактури /м. 12.2013 г./ до периода на издаване на кредитните известия към тях /м. 06.2014 г./ и включването им в дневника за покупки и справка декларация по ЗДДС за съответния данъчен период и така определената лихва законосъобразно е определена като задължение за данъчен период м. 12.2013 г. - в обхвата на ревизирания период. Касаторът моли за отмяна на решението и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло жалбата на "Лазарус" ЕООД срещу ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответната страна -"Лазарус" ЕООД, в писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на разноски за двете инстанции в размер на 3 450 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, а по същество за неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд С.-град е бил ревизионен акт /РА/ № Р-2214-1400780-091-001 от 10.02.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-С., потвърден с Решение № 573 от 17.04.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, с който са определени задължения на "Лазарус" ЕООД за лихви за забава в размер на 9 959,10 лева за периода 13.01.2014 г. - 14.07.2014 г. на основание чл. 175 от ДОПК във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ. На първо място първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процедурните правила при извършване на данъчната ревизия. Административният съд е констатирал, че ревизията е възложена със Заповед възлагане на ревизия № Р-2214-1400780-01/30.01.2014 г., като е посочено, че следва да обхване задълженията за ДДС за периода от 05.12.2013 г. до 31.12.2013 г., същата е изменена със ЗВР № Р-2214-1403020-02/11.04.2014 г., изменена със № Р-2214-1403976-03/16.05.2014 г., изменена със заповед № Р-2214-1404779-04/17.06.2014 г., като периодът за който се възлага ревизията не е променян; след това ревизията е спряна със Заповед № 2214-1400449/04.07.2014 г. и възобновена със Заповед № Р-2214-1400780-143-01/27.11.2014 г., но периодът, за който на ревизиращите е било възложено да извършат проверка на задълженията на ревизираното лице за ДДС е останал от 05.12.2013 г. до 31.12.2013 г. В обжалвания РА и РД, неразделна част от него, приходните органи не са изложили правни изводи относно признаване или непризнаване правото на данъчен кредит по 13-те фактури, издадени от прекия доставчик "Протос Х" ЕООД, за доставка на комутатори и сървъри. Посочено е, че при ревизията на "Протос Х" ЕООД не са констатирани основания за корекцията на данъчната основа на получените от него доставки на ползвания данъчен кредит по фактурите, издадени от "ИТ Телекомуникейшънс" ЕООД и неизвършените от "Протос Х" ЕООД облагаеми доставки по издадените на "Лазарус" ЕООД фактури и начисления данък по тях. Ревизиращите са заключили, че за ревизирания период от 05.12.2013 г. до 31.12.2013 г. е подадена СД на13.01.2014 г. с резултат ДДС за внасяне в размер на 146 лв. и данъкът е внесена 13.01.2014 г. Липсват констатации за нереалност на доставките през м. 12.2013 г. и установяване на незаконосъобразност на приспаднатия от ЗДЛ данъчен кредит на това основание. С РА ревизиращите единствено са приели, че поради издаването в последствие на кредитни известия през м. 06.2014 г. по същите доставки, за които през м. 12.2013 г. е ползвано право на данъчен кредит, през периода 13.01.2014 г. до 14.07.2014 г. лицето дължи лихва вразмер на 9 959,10 лв., тъй като неправомерно е упражнило право на приспадане, след като продажбата е била развалена. За да уважи жалбата на дружеството срещу процесния РА, съдът е изложил, че излизането извън посочения период в ЗВР 05.12.2013 г. до 31.12.2013 г. и проверяването на документи, установяващи задължения/права по ЗДДС, макар и с обратен знак (кредитни известия от м. 06.2014 г.) е незаконосъобразно, защото представлява превишаване на правомощията на приходните органи, определени от органа, възложил ревизията. Посочил е като недопустимо едва с решението на директора на Дирекция"ОДОП" да се въвеждат нови фактически основания за непризнаване на правото на данъчен кредит - липса на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Констатации, относно нереалност на доставките през м. 12.2013 г. РД и РА не съдържат, поради което директорът на Дирекция "ОДОП" в потвърждаващото РА решение също е излязъл извън правомощията си на решаващ горестоящ орган. Административният съд е приел, че ако по принцип към даден период се признае една доставка за реална, а правото на данъчен кредит по фактурата, издадена от доставчика за законосъобразно упражнено, ако в последващ период се издаде кредитно известие към същата фактура, с което се начисли ДДС с отрицателен знак (ДДС, което следва получателят да внесе в бюджета) не би трябвало да се дължи лихва за периода от издаване на фактурата (по-конкретно от упражняване на правото на данъчен кредит) до издаване на кредитното известие (връщането на ползвания кредит в бюджета), след като на получателя по доставката е бил начислен от доставчика и платен своевременно от него ДДС. С. е посочил, че ако законодателят е имал друго предвид е щял изрично да уреди въпроса с лихвата за забава, при издаването на кредитни известия. С тези мотиви съдът е приел за незаконосъобразни определените задължения на "Лазарус" ЕООД за лихви за забава в размер на 9 959,10 лева за периода 13.01.2014 г. - 14.07.2014 г. и е отменил РА. Настоящият съдебен състав на Осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно е установена фактическата обстановка и с оглед забраната в рамките на касационното производство да се установяват нови фактически положения, уредена с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав дължи проверка на твърдяното касационно основание за отмяна на решението - не правилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. При постановяване на съдебния акт съставът на Административен съд С.- град обстойно е обсъдил събраните в рамките на ревизията писмени доказателства като е формулирал правилният извод за незаконосъобразност на РА. Касационната инстанция намира, че от една страна не е отказано правото на данъчен кредит на "Лазарус" ЕООД за данъчен период м. 12.2013 г. по 13 бр. фактури, издадени от "Протос Х" ЕООД. От друга страна приходните органи са изложили, че правото на данъчен кредит на "Лазарус" ЕООД за данъчен период м. 12.2013 г. по процесните фактури е ползвано неправомерно. С оглед на това са начислени лихви на ревизираното лице по чл. 175, ал. 1 от ДОПК. Съгласно чл. 175, ал. 1 от ДОПК за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. В случая не е доказано да са налице неплатени в законоустановените срокове публични задължения. От данните по делото безспорно се установява, че ревизираното дружество е упражнило право на данъчен кредит през м. 12.2013 г. по 13 бр. фактури с предмет на доставка "сървъри и комутатори", издадени от "Протос Х" ЕООД, във връзка с които са налице договор, приемо-предавателни протоколи и др. Тъй като впоследствие договорът по горепосочените фактури е бил развален, то от доставчика са издадени КИ, ведно с приемо-предавателни протоколи за връщането на стоките. Отмяната на доставките налага извършване на корекции на документираните данни, начисления данък и на ползвания данъчен кредит. Корекциите се извършват от получателя на доставката, но на основание на документи, издадени от доставчика. Получените кредитни известия на стойност полученото плащане и начисления данък за него, се отразяват в данъчните регистри на участниците в доставката и в справките им декларации за съответния период със знак минус. П. този начин размерът на ДК, който е ползван се редуцира съответно. В процесния случай доставчикът законосъобразно е издал КИ предвид развалянето на договора. След като с процесния ревизионен акт на "Лазарус" ЕООД не е отказано право на данъчен кредит по процесните фактури не е налице основание за начисляване на лихви по смисъла на чл. 175, ал. 1 от ДОПК, тъй като не е обосновано наличието на неплатени в законоустановените срокове публични задължения. След като не е установено с ревизионният акт наличие на главно задължение, то няма как да бъде определено акцесорно такова - лихви по чл. 175, ал. 1 от ДОПК. С така извършените от страните операции е отстранен напълно риска от загуба на данъчни приходи, поради което правилно съдът е приел за недължими начислените от приходните органи лихви. В допълнение следва да се изложи, че правилно е заключението на съда, изложено като допълнителен аргумент за незаконосъобразност на РА, че излизането извън посочения период в ЗВР 05.12.2013 г. до 31.12.2013 г. и проверяването на документи, установяващи задължения/ права по ЗДДС, макар и с обратен знак (кредитни известия от м. 06.2014 г.) е незаконосъобразно, защото представлява превишаване на правомощията на приходните органи, определени от органа, възложил ревизията. Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя извода на Административен съд С.-град за незаконосъобразност на РА, като твърдените в касационната жалба основания за отмяна на решението не са налице и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на касатора не следва да бъдат присъдени разноски. На ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 1200 лева за касационната инстанция, съгласно представен списък на разноските (л. 14 от делото). Искането на ответника за присъждане на разноски за първата инстанция е неоснователно, тъй като с първоинстанционното решение са му присъдени такива. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение