Решение № 11769 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13654/2015 г.

Решение № 11769 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13654/2015 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, на "Белтон" ЕООД, подадена чрез адв. К., против решение № 6080/14.10.2015 г. по адм. д. № 6560/2014 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 2161304663/03.01.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 997/04.06.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП, с който на търговеца е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 45 000 лв. и са определени лихви за забава в размер на 4 271,93 лв. по 2 бр. фактури, издадени от "Ванима 2007" ЕООД и ревизираното лице е осъдено да заплати съдебни разноски в размер на 2 008 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени процесният административен акт. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт З., изразява становище в открито съдебно заседание, като оспорва касационната жалба, моли решението да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 008 лева. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е РА, потвърден с решение на директора на дирекция "ОДОП" С., с непризнат данъчен кредит в размер общо на 45 000 лв. и са определени лихви за забава в размер на 4 271,93 лв. по 2 бр. фактури издадени от "Ванима 2007" ЕООД с предмет на "фадрома" и "багер". За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че притежаването на първични счетоводни документи, свързани с облагаемите доставки, не са достатъчни да обосноват правото на данъчен кредит. Представените от РЛ фактури, приемо-предавателни протоколи и два договора за продажба на техника, са оспорени от страна на ответника по делото - органа по приходите, съдът е открил производство по реда на чл. 193 ГПК. Последните са признати за неистински от съда с атакуваното решение. Съдът е посочил, че е образувано досъдебно производство № ЗМ 759/2011 г. по описа на службата, по повод сигнал за отнемане на чужди движими вещи, са извършени следствени действия, при които е установено, че във владението на "Белтон" ЕООД се намира верижен багер с поставена идентификационна табела с номер "DCH290R5N7EAN1357", на който последните четири цифри се различават от набития и като такава е недействителна. Автентичния номер е "DCH290R5N7EAN1213", а в диспозитива на оспорения акт е отбелязано, че препис от решението, както и копие от документите, посочени в становище на ответника следва да се изпратят на Софийска районна прокуратура, съобразно чл. 194, ал. 3 от ГПК. В резултат анализа на установените факти и относимите правни разпоредби от националното право, изготвената, приета и неоспорена от страните ССЕ (която сочи, че процесните фактури не са включени в дневника за продажби на доставчика), съдът е извел извод за недоказана реалност на доставките респективно законосъобразност на постановения отказ на данъчен кредит. Решението е правилно. Реалността на доставката е основополагаща за възникване и законосъобразно упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. Във връзка с оспорването, в хода на административното и съдебно производството не са представени доказателства, от които може да се направи извод, че доставките по процесните фактури са осъществени. Съдът правилно е указал на касатора, че носи доказателствената тежест за наличието на реална доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Ревизираното лице следва да установи всички релевантни предпоставки, обуславящи възникването на претендираното от него право на приспадане на данъчен кредит. В случая доказателства за предаване на фактурираните "фадрома" и "багер" няма, след като представените в процеса на оспорване на РА ППП са оспорени от ответника и при откритото производство по реда на чл. 193 ГПК ползващата се от тях страна не е осъществила съответното доказване на автентичността на подписи за доставчици. Правилно съдът е изключил същите от доказателствата по делото. А както по горе бе посочено е идентично положението и на процесните фактури - признати са за неистински и са изключени от доказателствата по делото. Не са налице никакви доказателства за транспортиране на стоките. По отношение на плащането на сумите по фактурите "Белтон" ЕООД е представило вносни бележки за плащане на цената по фактурите по банкова сметка на "Ванима 2007" ЕООД. Съдът е констатирал, че от приложените (стр. 111 и 122 - 123) вносни бележки, плащанията са извършени по сметка на "Ванима 2007" ЕООД в "Първа инвестиционна банка" АД, клон П., с IBAN BG03FINV937010BGNOBAOA. Видно от приложеното (стр. 668) удостоверение от "Първа инвестиционна банка" АД, дружеството "Ванима 2007" ЕООД е притежавало само две сметки в тази банка, като първата е закрита още през 2007 г., а втората сметка е съвсем различна от тази посочена във вносните бележки. Наличието на кумулативните условия за възникване на право на данъчен кредит по смисъла на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, които възпрепятстват възникването му, са факти от обективната действителност, наличието или отсъствието, на които е свързано с възникването на благоприятни последици за жалбоподателя - възникване на право на данъчен кредит по определена фактура. В тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, като изходящият относим факт за приложимостта на визираните разпоредби от ЗДДС е установяването на реално осъществени доставки на стоки и/или услуги. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС да установи наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Представените доказателства в тази връзка, са оспорени от ответната страна и е установено от съда, че същите са признати за неистински от съда с атакуваното решение и в диспозитива на обжалвания съдебен акт изрично е отбелязано, че препис от решението, както и копие от документите, посочени в становище на ответника следва да се изпратят на Софийска районна прокуратура, съобразно чл. 194, ал. 3 от ГПК. В тази връзка пред настоящата инстанция е представено постановление за образуване на съответно производство по НПК. Съдът правилно е приел жалбата за неоснователна и е потвърдил РА като законосъобразен. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора, на касатора не се дължат разноски. На ответната страна - Дирекция "ОДОП" - С. се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 2008 лева за осъществена защита от процесуален представител пред касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,